Лиценз за убиване

54.

Километражът на крадения мерцедес МЛ 500 показваше само 13 529 километра. Колата беше черна, с тъмни стъкла, каквото беше желанието на Таиб. Откакто пристигна в Америка, саудитецът беше виждал доста подобни малки спортни коли по улиците. Тук те се срещаха често, но бяха и доста скъпи. Хрумна му, че подобна кола е еднакво подходяща както да останеш незабелязан, така и да не предизвикаш подозрение. След като потегли от сервиза в Александрия, той пое по магистралата към международно летище „Дълес“. Оттам се насочи по магистралата „Хърст-Бролт“, на север, към Лийсбърг. На около десет километра преди града отби и се отправи на запад. Няколко минути по-късно стигна една ферма и мина по протежение на границата й с деветдесет километра в час. Около оградата беше осеяно с дървета, които скриваха къщата на върха, разположена на поне четиристотин метра навътре от пътя. На портала бяха монтирани наблюдателни камери. Таиб си каза, че Кастильо и хората му едва ли ще срещнат затруднения при влизането.

Продължи още няколко километра и направи завой обратно за града. Здрачаваше се и трябваше да заеме позиция. На пътя към Лийсбърг беше минал покрай шерифския участък на окръг Лоудън. Беше открил адреса в Интернет. Пак оттам беше принтирал карта как да стигне до участъка. На паркинга пред сградата бяха паркирани шест патрулни коли и един събърбан заедно с половин дузина цивилни коли. Продължи към центъра на града и бавно премина покрай сградата на окръжната администрация и полицейския отдел. Не знаеше кога се сменят дежурните, но едва ли щеше да е в девет и половина в събота вечерта. Бавно прекоси заспалото градче. Пълно беше с магазини за антики, странноприемници, кафенета, сладкарници, барове и ресторанти.

Таиб паркира на ъгъла, зад който от другата страна на улицата се намираше едно от кафенетата. Върна се пеша до него и беше посрещнат от доста превъзбудена и оскъдно облечена млада сервитьорка. Поръча си еспресо и огледа заведението. Освен него имаше само трима клиенти: двама тийнейджъри до прозореца, които се целуваха, и млад мъж, който пишеше на преносимия си компютър. На Таиб му се прииска да стане и да зашлеви невъзпитаните младежи, но си каза, че има да върши по-важни неща. След като плати в брой, излезе и застана пред кафенето в очакване на подходящ момент. Беше доста хладно, но, изглежда, това не правеше впечатление на местните. Покрай него мина жена с блуза без ръкави и с куче на каишка. Две момичета седяха пред съседната сладкарница с къси полички. От другата страна на улицата се чуваше силна музика. Непрекъснато минаваха двойки, няколко момчета профучаха със скейтбордовете си. По всичко личеше, че всички си прекарват добре. „Е, това скоро ще свърши“ — каза си Таиб.

Саудитецът беше застанал до едно дърво. Огледа клоните и си избра място. След като погледна часовника си още веднъж, допи еспресото и хвърли чашата на земята. Обърна се настрани, за да не видят двамата влюбени какво прави, бръкна в джоба на якето и извади оттам ръчна граната и ролка рибарска корда. Обърна се с гръб към кафенето, огледа се и закрепи гранатата между два клона. Гранатата увисна подобно на екзотичен плод — матовозеленото й тяло не се вписваше много сред ярките есенни цветове. Таиб взе единия край на кордата и го завърза за гранатата. Другия край намота около двата си пръста. Тръгна обратно към колата. Двойка на средна възраст мина по тротоара и той се премести по-навътре по улицата, за да не се спънат в кордата. Последното нещо, което искаше, беше да го удари шрапнел от гранатата в гърба.

Когато стигна ъгъла, спря и се обърна. Различаваше само първите метър-два на кордата, а по-нататък тя чезнеше в сенките. Двойката на средна възраст се намираше на метри от кафенето, а насреща им вървяха две жени. „Колкото повече жертви, толкова по-добре“ — каза си. Стисна здраво кордата и продължи зад ъгъла. Щом се скри от чуждите погледи, издърпа силно кордата, после я хвърли.

Тръгна към колата, броейки наум секундите. Когато преброи до пет, се чу силна експлозия. Таиб спокойно отключи мерцедеса, седна зад волана и превключи на скорост. Подкара по Плаза Стрийт и две пресечки по-нататък спря на светофара. Когато светна зелено, продължи по пътя си покрай сградата на полицията, като внимаваше да не превишава разрешената скорост. През цялото време си повтаряше, че важното е да остане спокоен до края. Сложи си ръкавици и взе от задната седалка черна маска с прорез за очите. Няколко минути по-късно зави по Катоктин Съркъл и спря пред шерифския участък. Нищо не се беше променило. Същите коли бяха паркирани на същите места. Таиб нахлузи маската на главата си и остави двигателят да работи. Спокойно слезе от колата, отиде до багажника и го отвори. Вътре в намаслено парче плат беше завит китайски реактивен гранатомет. Беше зареден и готов за стрелба. Таиб го извади, нарами го и се прицели във външната врата на сградата тъкмо когато двама полицаи изтичаха отвътре. Той разкрачи по-широко краката си, премести по-голямата част от тежестта си върху задното стъпало и натисна спусъка. Четирийсетмилиметровата граната развиваше скорост сто и двайсет метра в секунда, а Таиб се намираше само на двайсет и пет метра от участъка. След натискането на спусъка последва пауза за част от секундата, след което се чу силно свистене и взрив.

Хиляди парчета стъкло се разлетяха на всички посоки. Арабинът свали оръжието и погледна към двамата полицаи. Те се бяха проснали на земята до вратата и не даваха признаци на живот. Таиб оцени щетите от РПГ. Сградата димеше, а отвътре се чуваха викове. Хвърли гранатомета на земята и металът издрънча върху асфалта. Извади последната граната от джоба си, издърпа шплента и я хвърли в разбития вход. Обърна се, затвори капака и отиде до отворената врата, когато в същия миг гранатата избухна. Без изобщо да трепне, той седна зад волана, включи на скорост и спокойно даде на заден ход, докато излезе на пътя.

После свали маската и погледна часовника си. Кастильо и хората му сега заемаха позиции и всеки момент щяха да атакуват. Колкото и да му се искаше да отиде и да проконтролира акцията, съзнаваше, че най-напред трябва да се отърве от колата. Натисна педала на газта и се насочи към международното летище „Дълес“.