Лиценз за убиване

43.

След Овалния кабинет Кенеди отиде направо в Ситуационната зала. За своите над двайсет години в ЦРУ никога не беше присъствала на подобно съвещание. Всички гледаха да си покрият задниците и да не поемат риск. Айрини не беше ядосана на шефа си, на главния прокурор или на държавния секретар. Очакваше от тях да защитят своите владения и прерогативи, но не и толкова скоро. Гневът й беше адресиран към президента. Никога досега не го беше виждала по-безучастен. Особено по такъв въпрос. В случващото се нямаше логика, нямаше смисъл.

Тя набра кода на вратата към залата. Остави без внимание дежурния офицер, седнал на бюро в коридора, и влезе в шумоизолираната конферентна зала. Там с изненада откри, че я чакаха двама души, седнали на другия край на дългата и лъскава дървена маса. Преди да е имала възможността да ги поздрави, в залата влезе президентът и затвори вратата. Двамата мъже понечиха да станат, но Хейс ги спря.

Кенеди предположи, че сенаторите Уолш и Хартсбърг са били поканени от президента на тази среща. Но каква беше причината за тяхното присъствие нямаше никаква представа. Вместо да седне начело на масата, Хейс отиде до другия край и застана до сенатор Хартсбърг.

— Седни, Айрини.

Тя се настани, а президентът зае мястото до сенатор Уолш. Той се наведе напред и се подпря с ръце на масата.

— Айрини, извинявай, че се наложи да изтърпиш това.

Кенеди рядко можеше да бъде заварена неподготвена и рядко даваше воля на гнева си, но днешният ден беше изключение.

— Господин президент, ще благоволите ли да ми обясните какво, по дяволите, става?

— Айрини, вероятността инцидентът с Рап да е нещастен случай е нищожна, ако не и нулева. Ти го знаеш, аз го знам и те го знаят.

— Тогава защо им позволихте да се държат така и защо изключихте участието на ЦРУ?

— Не съм.

— Напротив, точно с такова впечатление останах одеве.

— Айрини, според теб какво ще направи Мич, когато оздравее?

Кенеди знаеше отговора, но не искаше да го изрича на глас.

Сенатор Хартсбърг се изкашля и се намеси:

— Ще убие всеки, който има пръст в смъртта на жена му.

— Точно така — каза президентът. — И аз не бих го винил за това.

— Тогава какви бяха тези глупости за отнемане на паспорта му и за поставянето му под засилена охрана?

— Идеята не е моя. — Хейс поклати глава. — И какво значение има? И двамата знаем, че няма начин да го спрем. Със или без паспорт… той ще напусне страната и ще отиде където си поиска.

— Господин президент, аз съм объркана. Мич е жертвал доста за страната си. Мисля, че има и по-достоен начин да излезем от ситуацията, отколкото да го третираме като престъпник. — Кенеди отвратено поклати глава. — Честно казано, сър, след всичко, което Мич направи за вас, очаквах да го защитите, когато най-много се нуждае. А не да отстъпвате пред исканията на няколко министри.

Хейс прие критиките изненадващо хладнокръвно. Той се облегна назад и погледна към двамата си бивши колеги от Сената. После бавно се обърна към Кенеди:

— Ще ти разкрия нещо, което много малко хора знаят. Но първо искам да ми дадеш дума, че няма да говориш с никого за това.

— Разбира се.

— Реших да не се кандидатирам за нов мандат.

Тя се изненада. Тъй като до края на мандата на Хейс оставаше малко повече от година и рейтингът му беше стабилен, на никого не би му хрумнало, че няма да се кандидатира отново.

— Разрешете да ви попитам защо, сър?

— Имам здравословни проблеми, които ще ми попречат да изпълнявам длъжността на президент.

Кенеди искаше да разбере какви са тези проблеми, но съзнаваше, че въпросът е личен.

— Съжалявам да го чуя, господин президент.

Хейс погледна към часовниците на стената и добави:

— Паркинсонова болест. Предава се по наследство. По линията на майка ми.

— Но аз не съм забелязала никакви симптоми.

— Но са налице. Повярвай ми. От пет месеца взимам лекарства. В началото резултатите бяха добри, но през последните няколко седмици състоянието ми се влоши. Личният ми лекар каза, че няма да имам проблем по време на първия мандат, но кандидатиране за втори мандат би било твърде егоистично от моя страна.

— Но Паркинсонова…

Хейс поклати глава и я изгледа продължително. Беше обсъждал въпроса с жена си. Можеше ли да остане на държавното кормило повече от четири години? Отговорът „може би“ не беше достатъчен. Съществуваше и още един проблем — за външния му вид. Този втори проблем окончателно натежа, за да вземе решение да се откаже от политиката. Хейс се усмихна и продължи:

— Човекът начело на най-мощния ядрен арсенал в света не може да се показва пред хората с треперещи ръце.

Кенеди насочи вниманието си към останалите двама присъстващи. Всички знаеха, че Хейс е прав, и му се възхищаваха за взетото трудно решение. Други на негово място не биха предали скиптъра на властта така лесно.

— Господин президент, много съжалявам — каза тя.

— Недей. Този кабинет е по-важен от който и да било отделен човек. За мен беше чест да служа на страната си. — Хейс се обърна към двамата си стари приятели от Сената. Уолш се усмихна, а Хартсбърг навъси чело, но и двамата кимнаха. Двамата политици от кариерата с удоволствие биха се съгласили да заемат неговото място. Тъй като не беше в характера му да се самосъжалява, той смени темата. — Нека ти разясня ситуацията, Айрини. Имам вицепрезидент, който знае и се интересува повече, отколкото трябва. Главният ми прокурор има твърде много власт. Държавният секретар е по-загрижена да умиротворява чужди страни, отколкото да защитава нашата. А директорът на Националната сигурност сигурно ще вдигне парти, ако разбере, че съм болен от Паркинсон. — Хейс стрелна Хартсбърг с поглед. Именно той му беше препоръчал Рос за високия пост.

— Боб, той е амбициозно момче — отвърна сенаторът. — Но не бих твърдял толкова уверено, че ще се радва на твоето нещастие.

— Добре де, ще отпразнува собствения си шанс.

— Той малко започна с фалстарт. — Хартсбърг погледна към Кенеди. — Не се тревожете. Ние ще поговорим с него и ще го усмирим.

— Работата е, Айрини — продължи президентът, — че не искам през последната ми година на този пост да се занимавам с разтърваване на съперничещи си членове на моя кабинет. Видя ли тази сутрин какво ми спретнаха. — Поклати глава. — Трябваше да го предвидя, но нямах много време да се подготвя. Така или иначе, не съм съгласен с тях, но разбирам гледната им точка.

— Аз не я разбирам, сър.

— Живеем в цивилизована страна, управлявана от закони. Непрекъснато тръбим на другите държави за свободата на словото, ефективното и справедливо правораздаване. Това е и една от най-важните мисии на Държавния департамент. Тук, у дома, нашето Министерство на правосъдието и съдилищата отговарят за справедливото правосъдие. На американска земя е извършено престъпление. Да, то е извършено срещу служител на ЦРУ, но правомощията си остават в полето на Министерството на правосъдието и никой от нас не може да го промени.

— Айрини — присъедини се сенатор Уолш, — трябва да погледнеш на случилото се и от друга страна. Съпругата на Мич беше известна репортерка. Медиите ще следят отблизо развитието на разследването. Министерството на правосъдието би било по-склонно да обяви, че инцидентът е бил битов и по този начин няма да им се наложи да се напрягат и да вдигат летвата пред себе си. Разбира се, тихо ще продължат да си разследват, но аз предполагам, че няма да определят произшествието като углавно престъпление, освен ако не намерят конкретния виновник.

— Тази експлозия не беше случайна.

— Всички го знаем — отвърна Хейс.

— Тогава какво ще правим?

— Нека си изясним нещата. Който и да е извършил това престъпление, аз искам да бъде изправен пред правосъдието, и то бързо. Не искам разследване, което да продължава с години.

— Ами Министерството на правосъдието?

— Ще ги оставим да провеждат официално разследване. — Хейс махна небрежно, сякаш въпросното министерство беше някаква си незначителна досадна дреболия. — Ти и специален агент Макмахън поддържате добри отношения. Искам всичко, което той открие, незабавно да го предаде на теб. Но, честно казано, очаквам да си винаги една крачка пред него.

— И защо така, сър?

— Защото на теб няма да ти се налага да се придържаш към правилата като тях, Айрини.

— А Рос? — Въпросът й беше адресиран към сенатор Хартсбърг.

— Марк няма да създава проблеми.

Кенеди поклати глава.

— Не съм убедена. — Тя се обърна към президента, очаквайки от него да я подкрепи. В края на краищата Рос беше разказал на президента за неподчинението и грубото държане на Рап.

Вместо да кимне разбиращо, Хейс се намръщи объркано.

Тя разбра, че Рос я е излъгал.

— Господин президент, мисля, че директор Рос ме подведе да си мисля, че е бил прям и честен с вас, а всъщност не е бил.

— Какво ти каза той?

— Че ви е информирал за сблъсъка, който наскоро имаше с Рап.

Хейс поклати глава.

— Не ми е споменал нищо за Мич.

— Миналата седмица провеждах съвещание в моя кабинет с Мич и Скот Коулман. — Кенеди не започна да увърта. — Директор Рос се появи в Ленгли без предупреждение и влезе в кабинета ми. — После Кенеди разказа как данъчните са се заели на следващия ден с Коулман и как Рос е накарал неговите хора да се обадят в Пентагона и да изискат личното му досие. Тя приключи разказа си с това как Мич е решил да посети също така неочаквано Рос в кабинета му и когато влязъл, Рос разговарял с няколко детективи. Темата на разговора им бил Скот Коулман. Рап видял досие, съдържащо данъчните декларации на Коулман, и плеснал Рос по лицето с папката.

Хартсбърг изглеждаше леко шокиран, докато Уолш и президентът онемяха от изумление. Накрая заговори Уолш:

— Казах ви и на двамата, че той не е подходящ за тази работа.

— Ще се поправи — отвърна Хартсбърг. — Аз ще поговоря с него.

— Едва ли ще иска да те слуша — изръмжа Уолш. — Казах ти, той е един жаден за власт наперен пуяк.

— Аз ще поговоря с него — тихо каза президентът.

— Не е необходимо да си правите труда, господин президент. — Хартсбърг беше предложил Рос и сега той се чувстваше длъжен сам да оправи кашата. — Нека опитам.

— Добре. — Хейс се обърна отново към Кенеди: — Ще държим Рос изкъсо и той няма да ти се бърка. Само не се изпречвай пред правосъдието и ФБР.

— Ами Мич?

Президентът се облегна назад и се замисли. След дълга пауза отговори:

— Официално… искам той да участва в международния аспект на това разследване. Подчертавам, „международен“. — Направи пауза за по-голям ефект. — Неофициално… получава моето разрешение да убие всеки, който има пръст в това.