Лиценз за убиване

72.

Таиб беше виждал тази жена два пъти, все в офиса на Абел. Рашид го беше изпратил без предупреждение, най-вече за да накара Абел да се почувства неловко и да му намекне, че високият като планина Таиб с очи на хищник и хладнокръвие на убиец знае къде работи той. Рашид беше измислил някакъв незначителен повод за визитата, но посланието беше достатъчно ясно. Таиб не обичаше жените. Особено блондинките с едри гърди, които все се опитваха да го отклонят от правия път. Предимно с това беше запомнил и Грета Йоргенсен — невероятно големите й гърди и прилепнали пуловери, които тя носеше при всякакви случаи. Нямаше да узнае името й, ако то не беше написано на табелката на бюрото й.

Мъжете, които беше пратил да намерят Абел, му докладваха, че в понеделник не си бил в офиса. Таиб ги попита каква причина за отсъствието му е посочила секретарката, но те отвърнаха, че не са заварили никаква секретарка. Офисът бил затворен. Той ги попита да не би понеделник да е някакъв празник, на което отговориха отрицателно. Което означаваше, че Абел специално я е предупредил да не ходи на работа. Означаваше също така, че тя знае как да се свърже с него. Намирането на адреса й беше лесно. Извън пределите на кралството саудитското външно разузнаване имаше най-силни позиции във Виена, седалището на ОПЕК. В телефонния указател фигурираха само две жени с името Грета Йоргенсен и три Г. Йоргенсен. Таиб прецени, че секретарката е около четирийсетгодишна и или е неомъжена, или разведена. Не беше забелязал да носи халка. Хората от разузнаването в посолството веднага задраскаха от списъка три от имената и с още една допълнителна проверка елиминираха четвъртото.

Петата жена живееше в безличен жилищен блок северно от Дунав, недалеч от железопътната гара Виеннорд. Един от преводачите от посолството й се беше обадил на домашния телефон, за да провери дали си е вкъщи. Тя вдигна на четвъртото позвъняване и преводачът на перфектен немски поиска да говори с Йохан. Тя отвърна, че има грешка и че тук не живее Йохан. Мъжът се извини и затвори.

Двайсет минути по-късно Грета Йоргенсен седеше пред компютъра си и правеше последни промени в плана си за пътуването. Така й беше наредил шефът, а и тя обичаше да пътува. Багажът й беше приготвен и утре сутринта щеше да потегли на път. Беше почти полунощ, когато някой тихо почука на вратата й. Съседката й беше сервитьорка. Понякога се отбиваше след работа, за да й поиска чаша вино и цигара. Грета й беше разказала за неочакваната екскурзия и я беше поканила да замине с нея. Приятелката й беше отвърнала, че не може да си го позволи. Грета се надяваше тя да е променила решението си. Тя отвори вратата, без да погледне първо през шпионката, и с изненада погледна стоящия срещу нея висок и едър мъж. Грета вдигна глава и изгледа неканения гост, който й се стори смътно познат. Преди да се сети къде го е виждала, той я удари в челюстта и всичко потъна в мрак.