Лиценз за убиване

47.

Рашид запази самообладание, което беше изненадващо дори за самия него. Присви очи, но не издаде смущението си.

— Моля?

— Той не е мъртъв. Жена му загина, но той оцеля.

— Но във вестниците и по телевизията… вчера и днес непрекъснато говорят, че е мъртъв.

— И грешат. — Рос се наведе напред и заговорнически посочи към прозореца: — Той се намира в тайна къща на ЦРУ недалеч оттук. Получи сериозни травми, но е жив.

— Защо правителството ви не го съобщи на медиите?

— Сложно е за обяснение, принц Мухамад. — Облегна се назад и дълбоко въздъхна. — Да кажем, че някои хора са на мнение, че експлозията не е била битов инцидент.

— Някой се е опитал да го убие?

— Така изглежда — отвърна Рос.

— Не ми звучите убедително.

— Този човек има много врагове. Не е трудно да си представим, че някой би желал смъртта му.

Рашид беше шокиран от тази новина, но не по-малко шокиран беше и че Рос също изглеждаше смутен от оцеляването на Рап. Затова реши да играе ва банк:

— Марк, вие май сте притеснен от тази работа с Мич Рап.

— Абсолютно.

— Мога ли да попитам защо?

Рос се замисли. Той беше дошъл тук да гради взаимоотношения, което нямаше да се случи, ако не говореше открито.

— Мич Рап е твърде опасен. Много е труден за контролиране. А сега, боя се, ще е напълно невъзможно да го озаптим.

— Мислите, че ще иска да отмъсти на убийците на неговата съпруга ли?

Директорът кимна.

— Не бих го винил, но не можем да му позволим да избива безразборно хора. Ще се отрази много негативно върху международния имидж на САЩ.

Рашид кимна в знак на съгласие.

— Намерили ли са някакви улики?

— Разполагаме с една незначителна разузнавателна информация, която ни навежда на ваш сънародник. Но уликите са толкова неубедителни, че дори не си спомням как се казваше той.

Принцът отчаяно се мъчеше да запази спокойствие.

— Какво е направил той?

— Изглежда е обявил награда за главата на Рап. Едва ли е първият обаче.

— Награда? Награда ли е било или фетва? — Познаваше няколко ислямски духовници, които бяха издали религиозни заповеди-фетви за смъртта на Рап. Нямаше представа обаче дали Рос разбира каква е разликата.

— Награда. Той е много богат.

Стомахът на принца се сви.

— Че защо един богат саудитец би желал смъртта на Мич Рап?

— Защото Рап е убил сина му миналата пролет в Афганистан по време на антитерористична операция.

За миг всичко пред Рашид заплува. С последни сили възвърна самообладанието си и каза на Рос:

— Дайте ми името на този човек и аз ще видя какво мога да открия за него. — В действителност вече знаеше името, но трябваше да продължи да се преструва. — Не е в ничий интерес подобни кучета на войната да се шляят отвързани и да причиняват такива проблеми.

— Не, не е.

Рашид остави салфетката си на масата. Двамата станаха и отидоха до вратата. Принцът леко докосна американеца по лакътя.

— Тези убийства трябва да спрат. Много е лошо и за двете страни.

— Съгласен съм.

— Давам ви честната си дума. Ако някой саудитец има пръст в това, ще бъде наказан заслужено. — Погледна в лицето директора на Националното разузнаване. — Но ви предупреждавам, Мич Рап не бива да се меси във вътрешните работи на Саудитска Арабия.

— Разбирам ви добре и вече говорих по този въпрос с президента.

— Добре.

Двамата продължиха към просторното антре, където чакаха хората на Рос.

— Ние имаме много красиви коне — каза Рос и се обърна към бодигардовете си: — Извинете ме, ще отида до тоалетната. Изчакайте ме на двора.

Личният секретар на принца се доближи и направи знак на групата да го последва.

Когато излязоха, Рашид бързо се върна в библиотеката. От спокойствието му не беше останало нищо. От прекрасно утрото се беше превърнало в катастрофално само за броени минути. По-скоро слънцето не би изгряло, отколкото Мич Рап да остави Саудитска Арабия на мира. Жена му беше мъртва, а той — жив. По-лошо не можеше и да бъде. Рашид влетя в библиотеката и затръшна вратите след себе си. Вътре със скръстени ръце и наведена глава крачеше напред-назад Таиб. На бюрото до отворено куфарче лежаха чифт слушалки. Завесите бяха спуснати.

— Чу ли всичко? — попита го Рашид.

— Да.

— Възможно ли е да е клопка? Да ме проверят дали имам пръст в това?

— Възможно е, но се съмнявам.

— Какво ме съветваш да предприема?

— Германецът трябва да умре веднага.

— Погрижи се.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но се налага животът на Саид Ахмед Абдула също да прекъсне преждевременно.

Саид беше най-старият и най-близък приятел на Рашид. Верен уахабит и добър мъж, той никога не би го изоставил.

— Не. Нали чу Рос? Нямат категорични доказателства. Ако американците решат да преследват всеки, който е пожелал смъртта на Мич Рап, ще трябва да се разправят с милиони.

— Но в случая са познали.

— Довечера ще се върна в Кралството и ще се погрижа за Саид. Той няма да ни създава неприятности. Американците няма да могат да докажат нищо.

— На Мич Рап няма да му трябват доказателства — отвърна Таиб. — Той ще започне да ни избива и да ни измъчва един по един, докато не разбере кой стои зад експлозията.

— Рос каза, че президентът му е наредил да не се бърка.

— Рап никога не се е подчинявал на заповеди. Щом жена му е мъртва, никой не може да го спре.

— Тогава той трябва да умре — отсече ядосано Рашид.

Таиб кимна.

— Знам за два тайни адреса на ЦРУ във Вирджиния. Единият е много близо. Помагах им да разпитват няколко пленници след единайсети септември. Тези обекти са добре фортифицирани, но слабо охранявани.

— Искам да умре — просъска принцът.

— Ще ни струва много пари и ще вдигнем доста шум.

— Не ме интересува. Важното е само Рап да умре и да не могат да ни обвинят за това.

— Аз ще се погрижа за него.