Лошата дъщеря

36

На вратата се позвъни точно след шест часа същата вечер.

— Пицата пристигна – провикна се от кухнята Мелани. – Може ли някой да отвори, моля?

— Аз ще ида. – Робин, която тъкмо бе привършила с подреждането на масата за вечеря, излезе в коридора. Касиди и Блейк гледаха телевизия във всекидневната, Робин им помаха, когато мина край тях. Тя чу вратата на стаята на Ландън да се отваря, както и стъпките му по стълбите, после отвори, неподготвена за онова, което щеше да види.

О, Боже мой.

— Робин – каза жената от другата страна на прага. – Дълго време мина. Изглеждаш добре. Може ли да вляза?

Робин отстъпи назад, за да я пропусне вътре. Хвърли един поглед през рамо към Ландън, който ги наблюдаваше.

— Какво става с тази пица? – провикна се Мелани. Тя се показа от кухнята и тутакси се закова на място. – Мама му стара.

Раменете на жената се стегнаха от ругатнята.

— Мелани – поздрави я тя. – Мили Боже. Вие, момичета, не сте се променили ни най-малко.

— Ти обаче си – отвърна Мелани. – Какво ти е на косата?

Робин стрелна неодобрителен поглед към сестра си, макар самата тя да си мислеше същото. Косата на жената, някога черна и разкошна, сега бе посивяла и проскубана, и висеше на несресани кичури до средата на гърба й. Роклята й приличаше на безформена бежова торба, краката й бяха боси, само по чехли. Изглеждаше като типичното застаряващо хипи, отживелица от едно време.

— Какво правиш тук? – попита Мелани.

— Къде другаде да бъда?

— Където си била през последното десетилетие, предполагам.

— Пицата пристигна ли? – Блейк също се показа в антрето. – О, извинете. – Той огледа белокосата жена. – Коя е тя?

— Блейк – отговори му Робин, – това е Холи Бишъп. – Тя бавно и дълбоко си пое дъх. – Майката на Тара.

— О, мили Боже – избухна в сълзи жената. – Горкото ми бебче. – Тя се хвърли в ръцете на Робин и взе да ридае на рамото й. – Как можа да се случи това?

Робин неохотно обгърна наедрелия кръст на жената.

— Много съжалявам, госпожо Бишъп.

— Доста време ти е отнело да дойдеш тук – отбеляза студено Мелани. – Минаха почти две седмици от смъртта на Тара.

— Аз сега научих. – Холи Бишъп се отдръпна от Робин. – Тръгнах от Орегон веднага, щом чух.

Робин не можа да не забележи, че очите на жената си оставаха сухи, въпреки хлиповете, разтърсвали тялото й само преди секунди.

— Живея в доста усамотено място. Нямаме нито телевизори, нито компютри.

— Тогава как изобщо разбра?

— Преподобният Сампсън, нашият водач. Той ми каза.

— Водачът ви има компютър? – попита Робин.

— Да, разбира се. Доста старомоден. Все някой трябва да знае какво става по света. Той ни препредава информацията, която ни засяга.

— На стадото си – отбеляза Мелани.

— На последователите си, да – поправи я Холи. – Той чул за стрелбата и дойде при мен. Спомнил си, че преди съм живяла в Ред Блъф, че все още имам роднини тук.

— И си е направил сметката, че внучката ти ще наследи много пари, които биха му позволили да обнови оборудването си – каза Мелани. – Дар божи, така да се каже.

— Не съм тук заради това.

— А защо си тук? – попита Робин.

— Дойдох да видя Касиди. Горкото дете. – Гласът на Холи потрепера, но сълзи отново нямаше.

— Какво става?

Робин се обърна и видя Касиди до вратата на всекидневната.

— Здравейте – поздрави Касиди жената.

— О, Боже – възкликна Холи. – Това ли е скъпото ми бебче?

— Коя сте вие?

Холи кръстоса длани на гърдите си.

— Аз съм твоята баба, миличка.

— Моята баба?

— Майката на майка ти – поясни Холи и започна бавно да се приближава към нея.

— Онази, която се отрече от нея, след като тя се омъжи за Дилън – уточни Мелани.

Холи се закова на място. Тя отвори уста, но минаха няколко секунди, докато произнесе някакви звуци.

— Е, не одобрявах брака й, вярно е – изломоти тя – но всъщност никога не съм се отричала от нея.

— Не говореше с нея. Не й помагаше – припомни й Робин.

— Тя не желаеше помощта ми.

— Ти избяга в някаква секта…

— Това не е секта, скъпа. Това е религиозен орден.

— Нима? И към коя църква е този орден?

— Ами, тя не е действителна църква, но…

— Но ти все пак се присъедини към нея. Избяга и заряза Тара да се оправя сама.

— Тя така искаше.

— Ти така искаше – натърти Мелани.

— Бог така искаше – заяви Холи, сякаш нямаше какво повече да се каже.

— Пак ли Бог искаше Тара да бъде убита? – попита Робин. – На такъв ли бог отиде да служиш?

— Работата на Бог е тайнство – започна Холи. – Не можем и да се надяваме да разберем…

— Мислите ли, че нещата се случват по някаква причина? – прекъсна я Касиди и погледна към Робин.

Робин се усмихна, възхитена от самообладанието на детето.

— Да.

— Значи смятате, че съществува добра причина за това, че някакъв идиот отнесе лицето на мама? Че татко Грег е в кома? Че аз едва не умрях? Мислите, че Бог е планирал всичко това да се случи?

— Длъжна съм да си мисля, че има причина ние, смъртните, да не разбираме, да.

— Защо?

— Защо? – повтори Холи. – Защото…

— Защото си твърде глупава, за да мислиш сама ли? – предизвикателно изрече Касиди. – Точно това винаги казваше мама за теб, знаеш ли? Че си била твърде глупава, за да мислиш сама и затова си влязла в секта, за да може някой друг да го прави вместо теб.

Холи видимо се стегна.

— Тя ми е разказвала колко подла си била към нея – продължи Касиди. – Как постоянно си я хокала и си й натяквала, че нищо няма да стане от нея. Казвала ми е, че дядо ми толкова жадувал за топлота, че избягал с първата жена, която била мила към него.

— О, да. Тя винаги вземаше неговата страна. Дори и след като ни заряза, заради онази курва, тя обвиняваше мен и му намираше оправдания. И къде е сега горкичкият, лишен от любов човечец? – попита Холи. – Дойде ли да те утеши? Тук ли е?

— Още не – отговори Мелани. – Но съм сигурна, че всеки миг ще се появи и той.

— Изведнъж Касиди стана много популярна – присъедини се Робин. – Чудя се, защо така?

— За другите не зная – започна Холи. Без да обръща внимание на сестрите, тя се обърна право към Касиди. – Но аз съм тук, защото въпреки всичко, и независимо какво си мислиш, аз обичах майка ти. Обичам и теб. Ти си едничкото, което ми остана от нея. Моето бебче е мъртво…

— А мен не си ме виждала, откакто аз бях бебе. Нямаше да зная коя си, дори да се бях блъснала в тебе на улицата. А сега изведнъж се появяваш и искаш да ми бъдеш бабинка? Я стига. Тук си по същата причина като Дилън Кембъл.

— Дилън е тук?

— Отседнал е в „Червения петел“ – каза Мелани.

— Може да искаш да се свържеш с него – подметна Робин.

— Дилън Кембъл може да е тук, защото му е замирисало на пари, но не и аз. – Холи Бишъп сведе поглед към простата си бежова рокля. – Материалните неща никога не са значели нищо за мен. Тук съм, защото…

— Защото си обичала мама, защото обичаш и мен, аз съм едничкото, което ти е останало, твоето бебче е мъртво и това е божият план. Пропуснах ли нещо? – попита Касиди. – Уморена съм. Не искам да говоря с теб повече. – Тя отиде при Ландън.

— Хайде, Ландън. Да се качваме горе. – Хвана го за ръката и двамата поеха по стълбите.

— Касиди, почакай – викна след тях Холи.

— Повикайте ме, когато пристигне пицата – заяви Касиди, без да се обръща назад.

Робин ги проследи с очи, докато не се скриха горе зад ъгъла.

— Уау – възкликна Мелани. – Не зная за вас, но аз с всеки следващ ден все повече почвам да харесвам това момиче.

— Да, тя е същинска дъщеря на майка си – заключи Холи. – Бог да ни е на помощ.

— Какво точно си мислеше, че ще стане? – гневно попита Робин. – Наистина ли си очаквала, че след всичкото това време, след всичко случило се, Касиди просто ще те приеме с отворени обятия в живота си?

— Не зная какво съм си мислела – призна Холи. – Може би, че тя ще поиска да дойде с мен в Орегон. – Една самотна сълза се търкулна по страната й и изчезна в ъгълчето на устата. – Пожелателно мислене, предполагам. А сега, трябва да си вървя. – Тя бръкна в джоба на роклята си и извади малка бяла визитка. – Това е личният телефон на преподобния Сампсън – подаде тя картичката на Робин. – В случай, че Касиди промени намерението си.

— Карай внимателно – каза й Робин, след като отвори вратата. Холи седна зад волана на взетия под наем форд и потегли.

— Не мисля, че това ще ни потрябва – каза тя и смачка визитката в дланта си.

— Почакай – Мелани я взе от нея и я приглади.

— Какво правиш?

— Нищо не се знае.

— Знае се, че Касиди съвсем ясно даде да се разбере какво чувства към баба си.

— Касиди е дете. Чувствата на децата се сменят всяка минута.

— Ха – възкликна Робин, – мислех, че сме на едно мнение.

— Виж. Не харесвам Холи, но тя наистина е баба на Касиди. А в крайна сметка ще трябва да се вземе решение кой ще се грижи за нея в дългосрочен план. Защото е дяволски сигурно, че това няма да съм аз. Не и, когато тя си има баща и баба, и те двамата нямат търпение да си я вземат.

— Знаеш толкова добре, колкото и аз, че и двамата се интересуват само от наследството й – възрази Робин.

— Което не е мой проблем. Касиди не е мой проблем. И ако имаш достатъчно ум, няма да позволиш чувството за вина и криворазбраната лоялност да я направи твой проблем.

— И какво предлагаш? Просто да я изоставим?

— Не предлагам нищо. Само заявявам, че нямам намерение да ставам майка на това дете. Що се отнася до майчинството, моята работа в това направление приключи. А и повярвай ми, то съвсем не е нещо, по което да се прехласваш. Изглежда, че тя или: а/ отива да живее с баща си или с баба си; б/ попада под опеката на съда; или в/ ти я вземаш с теб в Лос Анджелис. Това са възможностите. – Мелани погледна предизвикателно към Блейк. – Ти какво ще кажеш, Блейк? Готов ли си да станеш баща на тийнейджърка, която почти не познаваш?

— Има доста неща, по които да се помисли – призна той след няколко секунди.

— Да, и за жалост, нямаме много време. Дори баща ни да преживее уикенда, най-вероятно ще вегетира до края на дните си, а аз, колкото и да ми е приятно да сме заедно, не мога да остана гостоприемна домакиня завинаги. Трябва да се върна на работа. В „Тили“ няма да ми пазят мястото безкрайно. А и нищо няма да постигнете, ако се мотаете тук неопределено време.

— Брат ни…

— … е в затвора. Нищо не можеш да направиш по този въпрос, освен може би да го посещаваш за по половин час-два пъти седмично до процеса, който пък може да е чак след шест месеца. И то, при положение, че той се съгласи да го посещаваш. Наистина ли си готова да преустановиш живота си за толкова дълго? Не мисля. Не. Купонът свърши. Годеникът ти се връща в Лос Анджелис в неделя и силно ти препоръчвам да идеш с него. Какво ще правите с Касиди, зависи от вас. Но бъди честна, Робин. Ти не я искаш повече от мен.

Робин сведе глава. Думите на сестра й паднаха тежко на раменете й. Колкото й да ги ненавиждаше, не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Наистина ли искаше да поеме отговорността да вземе Касиди в Лос Анджелис да живее с нея и Блейк? Готова ли бе да стане майка на тийнейджърка, да отгледа детето на Тара като свое?

— Ще обмислим нещата – каза Блейк, обви раменете й с ръка и я обърна към всекидневната.

И тогава я видяха.

Касиди стоеше най-горе на стълбите, с отворена уста и насълзени очи.

— Касиди… – протегна се към нея Робин. От колко време стоеше там? Каква част от разговора им беше чула?

В отговор момичето се обърна и хукна обратно. След секунди вратата на стаята й се захлопна.

— Честно, не знаех, че е там – побърза да каже Мелани.

— Ще говоря с нея – каза Робин.

— И какво ще й кажеш?

Робин поклати глава.

— Нямам представа.