Лошата дъщеря

38

Единият от полицаите остана долу, докато шерифът, заедно с останалите трима се отправиха към спалните на горния етаж. Прескът посочи на единия полицай стаята на Мелани, на другия, тази на Робин и Блейк, на третия, стаята на Касиди, а спалнята на Ландън остави за себе си.

— Ще се постараем да бъдем колкото е възможно по-бързи и внимателни – каза Прескът на Робин и Блейк, докато надяваше чифт латексови ръкавици, после дръпна завесите в стаята на Ландън и светна лампата.

— Ако счупите нещо, ще го плащате – предупреди ги Мелани.

— Ще ви помоля да се отдръпнете – каза Прескът. – Може да гледате, ако искате, но не бива да се месите по никакъв начин.

— Жалко копеле – процеди Мелани.

— Мелани… – предупредително изрече Робин.

— Какво? Да не би да искаш да ми кажеш, че той просто си гледа работата? Че това не е нищо лично?

— Защо пък да е лично? – Робин стрелна очи от сестра си към шерифа, и причината за тяхната враждебност внезапно й се изясни. – О! – ахна тя. – Сериозно? Ти и шерифът?

— Май съм забравила да го спомена – призна Мелани. – Май не си струваше да го помня.

— Може ли да не се захващаме с това сега? – попита шерифът.

— Да, същите думи използва и когато ме осведоми, че си решил да оправиш нещата с жена ти.

— И много съжалявам, че те нараних. Никога не съм искал…

— Не си ме наранил – прекъсна го Мелани. – Мамка му. Не се ласкай. Просто не ми казвай, че това не е лично.

— Съжалявам – извини се отново той и погледна глуповато към Робин. – Но нищо от това няма общо с разследването, нито с причината да съм тук. Повярвай ми, бих предпочел да съм, където и да било другаде.

Вярвам ти, помисли си Робин.

— Е, достатъчно време загубихме.

— Не само сега – вметна Мелани.

Шерифът въздъхна уморено и отвори най-горното чекмедже на шкафа, прокара ръката си с ръкавицата по бельото на Ландън, после се прехвърли на по-долното, в което се намираха тениските и чорапите му. Третото беше претъпкано с анцузи. Прескът вадеше един по един всичките, изтръскваше ги и ги мяташе на леглото.

— Дотук с обещанието, че нямало да създавате бъркотия – каза Мелани.

— Стига, Мелани – каза Робин, която още не можеше да се опомни от новината за аферата между сестра й и Прескът. – Само влошаваш нещата.

Най-долното чекмедже съдържаше пуловери и един смачкан черен дъждобран. Шерифът бръкна в джобовете му, пъхна го обратно и се смъкна на колене пред леглото.

— Внимавай, шерифе – предупреди го Мелани. – Ако правилно си спомням, не те бива много в кръста.

Челюстта на Прескът видимо се стегна, когато залегна на пода и освети с фенерчето си пространството под леглото.

— Изправи се бавно – посъветва го Мелани. – Да не получиш херния.

— Добре – каза Прескът, останал без дъх, и се отпусна на леглото. Дали се дължеше на изтощение или на изчерпване на търпението му, не можеше да се каже. – Писна ми от сарказма ти. Или престани да се правиш на умница, или ще дочакаш края на обиска в колата ми. Ти избираш.

Мелани подигравателно вдигна ръце и прокара пръсти през устата си, все едно затваряше цип.

— Благодаря. – Прескът се пресегна да отвори най-горното чекмедже на нощното шкафче.

Няма да намериш нищо там, освен хартия и моливи, помисли си Робин, припомняйки си как самата тя бе претърсила вещите на Ландън.

Шерифът извади голямата топка ластици, повъртя я в ръцете си и пак я върна в чекмеджето. Прехвърли се на долното чекмедже и прелисти купчина комикси.

— Ама че колекция си има – отбеляза и се прехвърли на нощното шкафче от другата страна на леглото. Още хартия, още моливи, химикалки, както и отделни листчета, включително скиците на Касиди.

Само дето лицето на Касиди вече не беше разпознаваемо: то беше изцяло задраскано с яростни черни линии.

— Някой не е останал особено доволен от работата си – забеляза шерифът и върна рисунките в чекмеджето. Робин едва потисна възклицанието си.

Какво означаваше това? Защо Ландън бе зачеркнал лицето на Касиди от скиците си?

— Я чакай – спря се внезапно Прескът. – Какво е това?

Робин се наведе напред. Очакваше да види стъклен глобус с изкуствен сняг и миниатюрна пластмасова балерина, въртяща се в центъра му. Вместо това видя нещо черно и издуто, вълнено.

Шерифът го разви подчертано внимателно и го показа.

Беше маска за ски.

Робин прехапа устни, до нея Мелани се стегна, лицето й пребледня. Как съм могла да я пропусна?

— Брайън! – провикна се шерифът. – Питър! Веднага тук!

Двама от полицаите моментално се втурнаха вътре, покрай

Робин, Мелани и Блейк.

— Приберете това – нареди Прескът.

— Вие сте го подхвърлили – с треперещ глас произнесе Мелани.

— Глупости, и ти го знаеш. – Шерифът пусна маската в плика, подаден му от единия полицай. – Вие, момчета, намерихте ли нещо?

— Не още.

— Занесете това в колата и продължете.

Полицаите излязоха.

— Да не ми кажеш, че Ландън е вземал уроци по ски? – Прескът попита Мелани.

Като никога, Мелани замълча.

В гардероба шерифът откачи всяка дреха от закачалката й, провери джобовете на всеки чифт джинси и на всяка риза, преди да ги хвърли на леглото.

Аз проверих тези джобове, помисли си Робин. Там нямаше нищо. Трябваше обаче да признае, че нейното претърсване бе доста повърхностно. Отдъхна с облекчение, когато нищо не излезе от претърсването и на Прескът.

Той клекна и коленете му силно изскърцаха от усилието.

Този път не последваха заядливи забележки от Мелани. Робин се пресегна да я потупа по ръката, ала тя се отдръпна като попарена.

Робин затаи дъх, когато шерифът освети с фенерчето си всички ъгли на дългия, тесен гардероб, а после навря пръст във всяка обувка и маратонка. Моля те, нека не открие още нещо, каза си тя, осъзнала внезапно, че Прескът е спрял на място.

— Какво има?

Шерифът въздъхна и с мъка се изправи на крака. Усилието се бе изписало на лицето му, което бе поруменяло заплашително. Протегна ръка напред и бавно разтвори дясната си длан, в която имаше смачкана салфетка. Разтвори я и отвътре се показа малка брошка във формата на пеперуда от смарагди и рубини. До нея лежеше диамантен годежен пръстен и прилежащата му халка.

— О, Боже! – Робин се свлече в ръцете на Блейк.

— Мисля, че тези неща принадлежаха на Тара – обяви Прескът и отново повика полицаите да приберат доказателствата.

Мелани се свлече по стената на пода. Тялото й бе омекнало като на парцалена кукла.

Робин коленичи до сестра си.

— Може ли някой да донесе чаша вода, моля?

След секунди се появи единият полицай с пластмасова чаша с вода и Робин я доближи до устните на сестра си. Мелани гневно я отмахна с ръка. Тя прелетя през стаята, удари се в краката на шерифа и остави след себе си змиевидна мокра следа.

— Къде е Ландън сега? – попита Прескът.

Мелани не каза нищо.

Шерифът погледна към Робин.

— Къде е той?

Робин поклати глава.

— Не зная.

— Нали съзнавате, че не правите на момчето никаква услуга, като не ни сътрудничите? Така или иначе ще го намерим, и съм сигурен, че в интерес на всички е, никой да не пострада.

— Не знаем къде е – повтори Робин. – Някъде навън е цялата сутрин.

— С Касиди ли?

— Бяха излезли, когато се събудихме. Предполагаме, че са заедно.

Прескът въздъхна дълбоко.

— Което означава, че Касиди може би е в опасност.

— О, Боже – проплака Робин, сещайки се за зачеркнатото лице на Касиди по рисунките. Точно, като на майка й. – О, Боже – изхлипа за трети път.

— Не ме интересува какво сте намерили – обади се Мелани с толкова равен глас, сякаш бе изгладен е парна ютия. – Ландън никога не би наранил Касиди. Той винаги я е закрилял.

— Струва ми се, че е време да почнеш да ни казваш истината, не мислиш ли? – попита шерифът.

— За какво говорите? – почуди се Робин.

— Мелани – подхвана Прескът и в гласа му се долови неочаквано нежна нотка. – Не си сигурна къде е бил Ландън в нощта на стрелбата, нали така?

Мелани не каза нищо. Не се налагаше. Лицето й говореше вместо нея.

— Един човек е мъртъв – продължи той, – а баща ти и едно дванайсетгодишно момиче бяха тежко ранени. Виж, разбирам желанието ти да защитиш сина си, но като продължаваш да ни лъжеш, не само не го защитаваш, а го подлагаш на опасност да бъде убит.

Мелани отправи празен поглед напред в нищото. Минаха няколко секунди, преди да проговори.

— Той имаше тежък ден – подхвана с чужд глас. – Клатеше се и крачеше. Не искаше да говори с мен. Не искаше нито да рисува, нито да разглежда комикси. Не можех да го успокоя. Обадих се на Дони…

— Дони Уорън ли? – попита объркан шерифът.

— Дони винаги е бил много добър с него. Извежда го на разходка с мотоциклета си, яздят заедно. Той знае как да го предразположи, когато аз не успявам. Затова му се обадих и му казах, че съм разтревожена. Той веднага дойде тук и взе Ландън в ранчото си.

— Искаш да кажеш, че Ландън е бил с Дони Уорън през онази нощ?

— Да.

— Цяла нощ ли?

— Не зная. Бях изтощена, затова взех приспивателно и си легнах.

— Значи нямаш представа по кое време се е върнал Ландън?

Мелани поклати глава.

Робин се мъчеше да разбере какво става. Бижутата на Тара бяха намерени в стаята на Ландън, уличавайки го в убийството й. Сестра й току-що бе признала, че Ландън е бил е Дони Уорън поне през една част от нощта, което уличаваше и Дони. Какво означаваше това?

— Ами Алек? – попита тя. Ако Ландън е бил с Дони през онази нощ, това не оневиняваше ли брат й?

— Всички те може да са действали заедно – заяви шерифът, смазвайки надеждата й като буболечка. – Касиди така и не каза със сигурност колко мъже е имало в къщата онази нощ. И не забравяйте маската за ски, която полицията на Сан Франциско намери в апартамента на брат ви.

— Което би могло и да е съвпадение.

— Никога не обръщам внимание на съвпаденията в разследването на убийства – каза шерифът и се отправи към вратата.

— Но Дони дори не познаваше Алек – възрази Мелани. – В това няма никакъв смисъл. Какъв мотив би могъл да има? Какъв мотив би имал Ландън?

Шерифът не отговори, но Робин предположи, че според него, мотивът на Алек е бил личен, а на Дони финансов. А що се отнася до Ландън, вероятно комбинация от двете. А може Ландън да е бил просто удобна пешка, използвали са го само, за да влязат в къщата, без да събудят подозрения.

— Какво ще стане сега? – попита Блейк.

— Ще посетим Дони. Той не знае какво се е случило тук, нито, че сме намерили нещо. Да се надяваме, че ще открием Ландън и Касиди. Стискайте палци, никой да не направи нещо глупаво и момичето да е добре.

О, Боже. Касиди…

— Идвам с вас – каза Мелани и започна да се изправя, залитайки.

— Не.

— Вие ще изплашите Ландън. Той лесно изпада в паника… Не искам да пострада. Моля ви. Може да помогна.

Робин си помисли, че за пръв път в живота си чува сестра си да се моли за нещо.

— Ние също идваме – заяви тя, и Блейк кимна в съгласие.

Прескът въздъхна.

— Добре. Но ще стоите настрана и ще правите, каквото ви кажа. Давате ли дума?

Робин и Блейк кимнаха тутакси, Мелани след малко.

Шерифът нареди на един от полицаите да остане в къщата, в случай, че Ландън и Касиди се върнат. Прати друг в съда да вземе заповед за обиск на къщата и имота на Дони, после се качи, заедно с останалите в колата. Блейк седна зад волана на своя лексъс, а Робин и сестра й се настаниха на задната седалка.

По страните на Мелани се стичаха сълзи и Робин инстинктивно се пресегна и я хвана за ръката.

За нейна безкрайна изненада, Мелани не се отдръпна.