Лошата дъщеря

41

Когато приближи стълбите, Робин ги чу да се движат из кухнята. Извади мобилния си телефон от джоба и набра номера на Блейк. Директно се включи гласовата му поща.

— Върни се вкъщи по най-бързия начин – прошепна тя. – Доведи и шерифа със себе си.

После слезе бавно по стълбите и мина на пръсти по коридора. Чуваше Касиди и Кени да се карат в кухнята.

— Мама му стара, Касиди, какво става?

— Защо си такъв идиот? Винаги можеш да ме посещаваш.

— Да бе, да. И той да е там.

— Той? Имаш предвид Блейк ли?

— Да, имам предвид Блейк. Всичко се нареждаше чудесно, докато той не се появи.

— Чудесно? Ти майтапиш ли се? Току-що излязох от болницата. Едва не умрях!

— Тази сутрин ми каза, че няма за какво да се тревожа, че със сигурност няма да ходиш в Лос Анджелис.

— Така си мислех, но после Робин каза…

— Дреме ми на гъза какво е казала Робин! Няма да ходиш.

— Ще ходя. Винаги съм искала да живея в Лос Анджелис. Знаеш го. Това е големият ми шанс. Ще стана известен модел, като Кейт Ъптън.

— Да бе, да.

— Така е, и ти не можеш да ме спреш.

След това се чу шум от стол, стоварен върху пода.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Седни. Ти си пиян.

— Какво става тук? – попита Робин, пое си дълбоко дъх, стегна се и влезе в стаята.

— Нищо – отговори Касиди с отвращение. – Кени се държи странно.

Кени стоеше до кухненската маса, в краката му имаше преобърнат стол, а в ръката му – току-що отворена бутилка бира. Той бързо изправи стола и седна срещу Касиди. На Робин й се стори, че Кени изглежда още по-зле, отколкото по-рано. Комбинацията от наркотици и алкохол явно не му позволяваше да се фокусира, погледът му се мяташе във всички посоки. Касиди, от друга страна, изглеждаше хладна и невъзмутима.

Какво не е наред в тази картина? – запита се Робин.

— Касиди твърди, че работата е свършена – каза Кени. – Че заминава за Лос Анджелис с вас. – Той подсмръкна и си потърка носа. – И кога точно се каните да тръгвате?

— Зависи – каза Робии, чудейки се какви ли още наркотици е взел през последния един час.

— От какво?

— От това, какво ще стане с тати и Ландън – отговори му Касиди и го осведоми за разкритията в стаята на Ландън и неговия арест.

Звукът, който Кени издаде, бе нещо средно между хилене и подигравка.

— Майтап. Ландън е бил един от стрелците? – Той отпи дълга глътка от бирата си. – Честно казано, не съм чак толкова изненадан.

Робин го почака да обясни.

— Какво искаш да кажеш, че не си изненадан? – попита тя, когато той не продължи. – Мислех, че двамата сте приятели.

— Така е. Обаче, виж, настроенията му си ги бива. А и трябва да признаеш, че не е съвсем с всичкия си.

— Това, че е аутист, не означава, че е глупав – каза Робин и чу думите на сестра си да отекват в своите.

Кени сви рамене и отново отпи.

Какво пропускам?

— Не е ли малко рано да пиеш?

Кени се изсмя.

— Не и там, откъдето идвам. Баща ми почваше да пие, преди дори да е станал от леглото. Майка ми и тя не му отстъпваше. – Той отпи нова дълга глътка, като че ли да подчертае мисълта си.

— Къде са те сега?

— Родителите ми ли? – Кени погледна към килера, сякаш те се криеха там. – Някъде наоколо, предполагам. Разведоха се, когато бях на девет. От тогава и двамата се жениха по няколко пъти. Баща ми има апартамент някъде в града. Загубих дирите на майка ми и пастрока ми, след като ме изритаха от къщи. Грижа се сам за себе си, откакто станах на шестнайсет.

— Не ти е било лесно – каза Робин, поглеждайки крадешком часовника си.

— Справям се.

— Как?

— Какво? – попита Кени.

— Как се справяш? Не изглежда да работиш нещо…

Той се ухили.

— Да кажем, че съм в бизнеса с търсенето и доставянето.

— Какво означава това?

— Просто е, ако има търсене, аз доставям.

— Ти си дилър – констатира Робин.

Той се ухили по-широко.

— Правим това, което се налага. – Кени вдигна бирата си в подигравателен тост.

— Не приказвай такива неща – смъмри го Касиди. – Той е пиян и просто е оглупял – каза тя на Робин. – Нямаше предвид това.

— Да бе – каза Кени. – Нямам предвид това. – Отпи отново.

— Нещо друго искаш ли да знаеш? Дали имам братя и сестри, нещо такова?

— Имаш ли? – Робин не знаеше, дали наистина я интересува, или просто печели време, докато Блейк и шерифът пристигнат.

— Имах сестра. Умря, когато бях на седем. Менин… менин… нещо си.

— Менингит?

— Да, точно. И защо изведнъж толкова се заинтересува?

— Робин е терапевт – каза му Касиди.

— Психиатърка, значи?

— Нещо такова – каза Робин.

— Мъчиш се да ми влезеш в главата, а? Да разкриеш дълбоките ми тъмни тайни?

— А ти имаш ли такива?

— О, всички си имаме по малко – заяви Кени с нотка на гордост в гласа.

— Може би просто се опитвам да те опозная.

— И какъв е смисълът? Скоро си тръгвате.

Робин не каза нищо. Къде си, Блейк? Моля те, виж съобщението ми.

— Ами ти? – обади се Кени.

— Аз ли?

— Какви са твоите дълбоки, тъмни тайни?

Робин сви рамене.

— Аз, в голяма степен, съм отворена книга.

Кени изсумтя.

— Ти си една торба е лайна.

— Кени! – ахна Касиди. – Не можеш да говориш на Робин по този начин.

— И защо не? Мислиш, че щом е терапевт, само тя има право да задава въпроси?

— Искаш да ме питаш нещо ли? – Робин отново хвърли таен поглед към часовника си. – Давай.

Кени млъкна за момент, сякаш обмисляше възможностите си.

— Защо искаш да вземеш Касиди с вас в Лос Анджелис? Какво печелиш от това?

— Нищо не печеля. Просто мисля, че така е най-добре.

— И откъде знаеш кое е най-добре за Касиди? Ти едва я познаваш.

— Познавах майка й. Мисля, че тя би искала да стане така.

— Майка й беше една шибана кучка. Кого го е грижа какво би искала тя?

— Кени! – извика Касиди.

— Добре – каза Робин, чувствайки, че ситуацията се изплъзва от контрол. – Струва ми се, че това е повече от достатъчно.

— О, струва ти се, че това е повече от достатъчно?

— Престани, Кени – извика Касиди. Защо си толкова подъл?

— Аз ли съм подъл?

— Не трябва да говориш така за майка ми.

— Как? Ти мразеше кучката.

— Не е вярно.

— Колко пъти си ми повтаряла, че ти съсипвала живота?

— Може би, когато съм й била ядосана. Но не съм го мислила!

— Не си го мислила, майната ти!

— Добре. Стига толкова, става ли? – попита Робин.

— Става ли? – повтори Кени.

— Ти явно си много ядосан. – Трябваше да укроти нещата, преди напълно да са й се изплъзнали.

— Права си, да го еба, ядосан съм – каза Кени. – На Касиди мястото й е тук. Това е нейният дом.

— Беше мой дом – поправи го Касиди.

— И все още е.

— Мелани не ме иска тук.

— Тогава ще дойдеш да живееш с мен. Аз ще се грижа за теб.

— Това не е възможно – отсече Робин.

— Защо? Защото мислиш, че съм дилър на наркотици ли?

— Не. Е, да, и това също, но… – Разговорът ставаше сюрреалистичен.

— А какво е другото?

— Ти на колко си, Кени… на осемнайсет?

— Деветнайсет – поправи я той.

— Касиди е на дванайсет. – Робин отново си погледна часовника. Молеше се Блейк и шерифът вече да идват насам.

— Е, и? През юли ще стане на тринайсет – каза Кени. – Шест години не са чак толкова голяма разлика.

— Толкова голяма е, когато си на тринайсет.

— Баща ми все разправяше за една кънтри певица, дето се оженила за братовчед му, когато била на тринайсет.

Робин усети как коленете й се подгъват и се опря на стената.

— Да не би да казваш, че искаш да се ожениш за Касиди?

— Е, не сега, разбира се – отвърна той. – Но може би след няколко години, когато щатът каже, че вече е законно.

— Това няма да стане, Кени.

— Няма, ако я вземете в Лос Анджелис, няма да стане. – Той погледна към Касиди и отново заговори възбудено. – Заради него е, нали? Затова изведнъж и толкова отчаяно искаш да идеш в Лос Анджелис.

— Пак говориш като луд, Кени – каза Касиди.

— Никъде няма да ходиш без мен, Касиди. Ние си имахме планове.

— Планове ли? – попита Робин. Какви планове?

— Плановете се променят.

— Всичко е толкова преебано – поклати глава Кени. – Ти каза, че ме обичаш. Каза, че искаш да бъдем заедно. „О, Кени, толкова ми е хубаво. Обожавам като ме докосваш така“ – имитира момичешкия й глас той. – „Искам да сме заедно завинаги“.

— Той лъже. Никога не съм казвала това.

— Каза ми, че има само елин начин това да се случи някога.

Касиди стана бавно от стола си, с разширени от ужас очи.

— Какво искаш да кажеш? Че ти си застрелял татко Грег? Че ти си убил мама?

Очите на Кени се замятаха из стаята като късчета стъкло в детски калейдоскоп. Той тръсна глава, сякаш отчаяно се опитваше да събере късчетата в едно цяло, така че да придобият смисъл.

— Почакай каза той. – Какво става? Какво правиш?

— Как можа?

— Ти да не ме хвърляш на кучетата? – Взе да мести поглед от Касиди към Робин, после обратно. – Не. Няма начин. Ако аз затъна и ти потъваш.

— Ти си луд – каза Касиди. – Той е луд – обърна се към Робин тя.

— Аз ли съм луд? – изкрещя Кени, скочи и удари бирата си в масата с такава сила, че тя се счупи в ръката му. От отворената му длан потекоха бира и кръв. – Не съм аз този, който отнесе лицето на майка й!

— О, Боже! – извика Робин.

— Той лъже – провикна се Касиди. – Ти си проклет лъжец, Кени Стейпълтън!

— Цялата работа беше нейна идея.

— Не!

— Искаш ли да знаеш как стана? – обърна се Кени към Робин. – Ще ти кажа как точно се случи.

— Не го слушай, Робин. Той е пиян и надрусан с кокаин.

— На майка й не й харесваше да се мотая постоянно наоколо – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Взе да подозира, че нещо става. И беше права. Ние се чукахме като зайци. От месеци.

— Той си измисля всичко – разплака се Касиди. – Кълна се…

— Майка й казала, че не може да се вижда повече с мен и на Касиди й писна, заяви, че майка й нямала право да й казва нищо, че й съсипвала живота. Каза, че майка й кръшка на баща й и се кани да избяга с някакво старо гадже, което щяло да значи, че нямало вече да има голяма къща, пари за нови дрешки, нищо. Каза, че майка й щяла да провали всичко и че ние трябвало да я спрем.

— Казах му, че мама изневерява на тати, и че се боя, той да не разбере и да не се разведе с нея, и че това ще съсипе всичко, да, това е вярно – обясни Касиди, преглъщайки сълзите си. – Бях разстроена и имах нужда да споделя с някого. Мислех, че Кени ми е приятел. Мислех, че мога да му имам доверие.

— Онази нощ Касиди чула майка си да говори по телефона с брат ти – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Двете се скарали жестоко и тя ми се обади. Каза, че не можем да чакаме повече, че през седмицата щели да инсталират охранителните камери, затова трябвало да се погрижим за нещата веднага, и затова да си донеса пистолета. Аз отидох в къщата. Касиди ме пусна вътре. Майка й ме видя и веднага се разкрещя. Баща й ми заповяда да напусна. Аз си извадих пистолета и им казах да си затварят устите. Касиди вече беше взела пистолета, дето баща ти го криеше в спалнята си. Мамка му, трябваше да я видиш. Проклетото нещо беше по-голямо от нея. Държеше го, насочено към майка си, докато не принудих баща ти да отвори сейфа. Касиди знаеше, че баща ти държи голяма сума в брой там, а на нас щяха да ни трябват, за да започнем живота си заедно, щом нещата се укротят. Майка й плачеше и й се молеше да помисли какви ги върши, казваше й, че я обича и тем подобни. Точно тогава Касиди я застреля. – Той се ухили. – Застреля я право в шибаното лице. А после просто продължи да гърми по нея. Нямах голям избор, освен да довърша господин Дейвис. После поразбъркахме мястото, за да изглежда като нахлуване и кражба.

Касиди хлипаше.

— Не се случи така. Моля те, Робин. Може ли да ти кажа какво стана в действителност?

Робин кимна, неспособна да произнесе и звук.

— Вярно е, че бях ядосана на мама. Знаех за нея и Алек. Познах го на мига, в който го видях в Сан Франциско, макар да се представи като Том Ричардс. Знаех, че не са се срещнали случайно. Разбрах, че имат връзка и че тя се кани да напусне тати. И да ме вземе със себе си. Да ме откъсне от единствения баща, който съм имала. А аз го обичам, Робин. Обичам го толкова много. Той беше толкова добър е мен.

— Онази нощ чух мама да говори е Алек по телефона, правеха планове да се срещнат. Много се разстроих, скарахме се жестоко и аз се обадих на Кени да дойде. Просто исках някой, е когото да си поговоря. Но когато мама го видя, побесня. Тати каза на Кени да се маха и тогава той си извади пистолета. Дори не знаех, че има пистолет. Страх ме е от оръжия. Умолявах го да го махне и да си тръгне, преди да се е случило нещо лошо. Но Кени не ме слушаше. Накара тати да отвори сейфа, мама почна да пищи и… и… тогава той я застреля. А после простреля и тати. Аз се опитах да избягам, да се обадя на 911, но той хукна след мен. Виках му да престане, но той само се ухили и дръпна спусъка. Едва не умрях, Робин. И това ли съм планирала?

Главата на Робин се въртеше, цялото й тяло бе изтръпнало.

— Но защо не каза на никого?

— Не можех. Отначало бях в шок. Не помнех нищо. Беше като онова по телевизията. Как се казваше? Ам… ам…

— Амнезия?

— Да. Точно така. От травмата и така нататък. А после, когато нещата почнаха да ми се връщат, Кени бе постоянно там. И ме предупреди, че ако кажа на някого какво се случи, той щял да каже на полицията, че всичко е било моя идея. Точно, както направи сега. Затова не казах нищо и те умолявах да ме вземеш със себе си в Лос Анджелис. Моля те, Робин, Това е светата истина. Трябва да ми повярваш. Никога не бих застреляла мама. Никога не бих наранила тати Грег. Моля те, моля те, повярвай ми.

Робин затвори очи. Версията на Кени бе невъзможна. Касиди беше на дванайсет години. Тя беше дете, за Бога.

— Е, вярвай на каквото си искаш, по дяволите – заяви Кени и размаха парчето счупено стъкло в ръката си, но аз се махам оттук и Касиди идва с мен.

— Не – възрази Касиди. – Никъде не тръгвам с теб.

— Никъде, друг път, по дяволите. – Той я сграбчи за ръката.

Робин инстинктивно се хвърли пред Касиди. Назъбеното парче кафяво стъкло в ръката на Кени разсече въздуха и детето изпищя. Внезапна остра болка проряза корема на Робин, тънка линия кръв бавно се просмука през бялата памучна тъкан на блузата й, която подгизна като гъба.

Откъм входната врата се разнесе силно думкане. Кени изчезна през килера секунди, преди Блейк и шериф Прескът да се втурнат тичешком в кухнята.

— Робин, Боже Господи!

Робин се срина в ръцете му. Последното, което чу, преди да припадне, бе името си, което Касиди крещеше.