Лошата дъщеря

43

Шерифът пристигна с един полицай точно когато привършваха с пицата.

— Това е полицай Райнхард – Прескът представи по-младия мъж и двамата се присъединиха към Робин, Блейк, Мелани и Касиди на масата в трапезарията. Шерифът свали шапката си и я сложи на стола до себе си, после измъкна малко записващо устройство от джоба си, а полицай Райнхард извади тефтер и химикалка. – Преди да започнем, имам някои добри новини – обяви шерифът. – Преди един час арестувахме Кени Стейпълтън.

— Какво облекчение. – Блейк се пресегна и стисна ръката на Робин.

— Къде го открихте? – попита Касиди.

— У баща му. Всъщност точно баща му го издаде. Интересуваше се, дали не му се полага парична награда.

— Семейства – измърмори Мелани, докато разчистваше чиниите от вечерята и ги отнасяше в кухнята.

— Как се чувстваш? – Прескът попита Робин.

— Уморена, боли ме.

— Ще се постараем всичко да мине възможно най-безболезнено.

— Кени каза ли нещо за… сещате се? – попита Касиди.

— Нека не се тревожим за Кени точно сега. В момента много по-интересно ми е ти какво имаш да ни кажеш. И този път, млада госпожице, искам истината.

— Истината, и само истината – произнесе Касиди със срамежлива усмивка.

Тази усмивка прати неприятна тръпка по гръбнака на Робин. Касиди бе разказала толкова много истории за онази нощ. Щяха ли някога да узнаят цялата истина за случилото се?

— Добре – заяви Прескът. – Ритай топката тогава, Касиди. – Той погледна през масата към Робин. – Бих желал ти да почакаш в друга стая, ако не възразяваш. За да гарантираме, че нейните показания няма да повлияят на твоите.

— Разбирам. – Робин се оттласна от масата и Блейк й помогна да се изправи на крака.

— Не може ли Блейк да остане? – попита Касиди. – Моля? За подкрепа. Ще се чувствам много по-добре.

Блейк погледна към Робин.

— Стига шерифът да не възразява. – Тръпката в гръбнака на Робин си проправи път в гръдния й кош и почна да се увива като змия в клетка.

— Ако не прекъсвате и не се намесвате по никакъв начин – каза Прескът на Блейк, – няма проблем да останете.

— Ще останеш ли?

— Ти ще се справиш ли? – попита Блейк Робин.

— Ще съм добре. – Тя бавно тръгна към кухнята. Само за миг погледна назад и видя Касиди да се протяга към ръката на Блейк.

— Какво става там? – попита сестра й, когато Робин влезе в кухнята.

— Шерифът взема показанията на Касиди.

— Чудя се какви ли ще са този път. – Мелани сложи последната чиния в съдомиялната и я пусна.

— Мислиш ли… – започна Робин, но спря. – Не, прекалено е налудничаво.

— Налудничаво е относително понятие тук. Какво дали мисля?

Робин погледна гузно към трапезарията.

— Мислиш ли, че има някаква вероятност Кени да казва истината за Касиди?

Двете сестри се взираха една в друга няколко дълги секунди. Очите им измерваха бездната от недоверие помежду им.

— А ти? – попита Мелани.

Стаята се изпълни със звука на връхлитаща вода в съдомиялната.

— Имам нужда да направиш нещо за мен – каза Робин на сестра си. – И не бива да задаваш въпроси. – Тя затаи дъх, очаквайки Мелани да възрази.

— Какво ти трябва? – попита просто Мелани.

— Ето те и теб – каза Блейк, когато влезе във всекидневната около четирийсет минути по-късно. Касиди вървеше по петите му. – Как се чувстваш?

Робин седеше на дивана, по телевизора вървеше някакво тъпо риалити шоу, а сърцето й биеше толкова силно, че тя се боеше шевовете на корема й да не се скъсат. Дали можеха да забележат колко е нервна?

— Добре съм – отговори тя.

— Изглеждаш много уморена – забеляза Касиди.

— Беше дълъг ден. Как мина там?

— Добре.

— Тя се справи чудесно – похвали я Блейк и Касиди засия. – Къде е Мелани?

Горе. Каза, че й стигали драмите и отива да си легне.

— Това е то, нашето момиче. – Блейк седна до Робин и взе ръката й в своите.

— Шерифът поръча сега ти да идеш – каза Касиди и се сгуши до Блейк.

В съседната стая звънна телефон. Робин чу шерифът да говори тихо. След няколко секунди той застана на прага на всекидневната с някак изумено изражение.

— Какво има? – попита Робин.

— Обадиха се от болницата – отвърна Прескът. – Баща ви…

— Тати е мъртъв? – изпищя Касиди.

— Не. – Шерифът вдигна ръце във въздуха. Жестът отразяваше изумлението в очите му. – Там е работата. Събудил се е.

Робин смъкна краката си от дивана. Главата й бе така замаяна, че се боеше да не припадне.

— Не разбирам. Как може да се е събудил? Току-що го видяхме. Докторите бяха сигурни, че няма да изкара нощта.

— Докторите не могат да си го обяснят. В един момент човекът е бил на прага на смъртта, в следващия вече е буден и говори.

— Той говори? – попита Касиди.

— Изглежда, че не могат да го накарат да млъкне. Явно трябва да отида там веднага.

— И ние ще дойдем с вас. – Робин се пресегна към ръката на Блейк за подкрепа, докато се изправяше. – Мелани – провикна се тя, когато наближиха стълбището. – Мелани, слез долу. Татко! Събудил се е!

Последваха шерифа до външната врата.

Само Касиди остана на място.

— Чакайте! – изпищя тя, когато Прескът хвана топката на бравата. – Не можете да отидете.

Всички спряха.

— Не можете да отидете – повтори и взе да мести очи от шерифа към Блейк, към Робин, после към върха на стълбите, където бе застанала Мелани, и накрая обратно към Робин.

— Не разбирам – произнесе Робин.

— Моля ви – каза Касиди. – Не можете да идете.

— Защо не?

— Защото трябва да ви кажа нещо.

Шерифът затвори вратата.

— Слушаме те – подкани я Робин.

— Аз излъгах. – Касиди заби очи в пода.

— Излъгала си. – Повтори Прескът.

Мили Боже.

— Да. Преди. И в показанията си. Излъгах.

— За кое? – попита Прескът.

— За случилото се онази нощ.

— Добре, Касиди – каза шерифът. – Преди да кажеш още нещо, трябва да ти прочета правата.

— Зная си правата. Отказвам се от тях. Нямам нужда от адвокат. Трябва да ви кажа истината, преди да говорите с тати.

— Добре – заяви шерифът.

— Това, което Кени каза, е истина – започна Касиди.

Робин се облегна на Блейк. Мелани слезе по стълбите.

— Да не би да ни казваш, че ти си убила майка си?

— Не е, каквото си мислите.

— Не си ли я застреляла?

— Да, направих го. Застрелях я. – Тя погледна право в очите на Робин. – Но имаше причина.

— И причината е, че тя е щяла да разруши охолния ти животец като избяга с брат ми ли? – намеси се Мелани.

— Не. Не го направих затова.

— Защо тогава? – попита Робин.

— Защото…

— Защото какво?

Погледът на Касиди се измести към Блейк, гласът й притихна до шепот.

— Защото… защото тя знаеше за тати.

— Искаш да кажеш, че е знаела за авантюрите му ли? – попита Робин.

— Не. Искам да кажа… Искам да кажа, че знаеше за тати и мен… какво ми направи, какво ми правеше, откакто станах на шест години.

Какво?

— Да не твърдиш, че баща ти те е насилвал? – попита шерифът.

— Ти, лъжлива малка кучка! – избухна Мелани.

— Не лъжа. Истина е. Насилваше ме постоянно, откакто се ожени за мама. А тя знаеше всичко и не направи нищо да го спре.

Защо ли това ми звучи толкова познато? – зачуди се Робин.

— Той ме насилваше – не спираше да повтаря Касиди. – А мама знаеше и допусна да се случи. Не й пукаше.

Любимото ми шоу „Кървящи сърца“, припомни си думите на Касиди Робин. „Това е Пени. Току-що каза на близначката си, Емили, че баща им я е насилвал от години и сега горката Емили не знае на какво да вярва.“

Спомни си, че Касиди бе подслушала разговора й с Мелани при гроба на майка им за многобройните афери на баща им. „Тя е знаела през цялото време“, бе казала Робин на сестра си. Касиди тогава стоеше само на метър от тях.

Детето заимстваше безразборно, осъзна Робин. По малко оттук, по малко оттам. Използваше всяко нещо, за което инстинктите й подсказваха, че ще свърши работа. Разигравала ме е през цялото време.

— Щеше да избяга с Алек и да ме остави с него. Затова се обадих на Кени и му разказах всичко. И тогава решихме какво трябва да се направи.

— Решили сте да убиете майка ти и пастрока ти – заключи шерифът.

— Трябваше да го направя. Не разбирате ли?

— Разкажи ни какво се случи.

Касиди сви рамене.

— Стана почти така, както разказа Кени. С майка ми се карахме цяла нощ. Аз се обадих на Кени. Той дойде. Направихме, каквото трябваше – потвърди отново тя.

— Точно, както е трябвало да натопиш Алек и Ландън ли? – попита Мелани.

— Не. Това не сме го планирали. Поне не веднага. Трябваше да изглежда като нахлуване в къщата. Но шерифът не спираше да задава въпроси. Тогава си спомних, че бях видяла ски маска в апартамента на Алек и си помислих, че това е някаква такава точна подробност, затова казах, че мъжете, които ни простреляха, са носили ски маски. А казах, че са били едри и мускулести, за да не може никой да заподозре Кени. После пък шерифът установи, че Алек е бил в града през онази нощ и някак си всичко си дойде на мястото.

Било е някаква точна подробност? Всичко някакси си дошло на мястото?

— А Ландън? – попита Мелани.

— Аз харесвам Ландън – заяви Касиди. – Но пък това някакси беше по негова вина.

— По негова вина – повтори Робин.

— Почна да става подозрителен, залепи се за мен. Кени каза да не се притеснявам, че дори и да е разбрал и да каже нещо, никой няма да повярва на един малоумен. Обаче за всеки случай, оставихме няколко бижута в стаята му. Тя сви рамене. – Не беше нищо лично. Просто…

— … е трябвало да се направи – казаха едновременно Робин и Мелани.

— Твоето раняване, което едва не те уби, също ли беше част от плана? – попита шерифът.

— Не. Кени трябваше само да ме простреля в рамото, но идиотът не уцели. А сега се опитва да го изкара, сякаш съм някаква психопатка, докато аз само се опитвах да накарам тати да престане да ме насилва. – Тя вдигна длани към устните си, сякаш се молеше. Очите й се напълниха със сълзи. – Моля те, Робин. Трябва да ми повярваш. Аз обичах тати Грег. Въпреки всичко. Обичах го. Все още го обичам. Не ти казах истината, защото не исках никога да узнаваш това за него.

— Направила си го, заради мен?

— Излъгах, за да те предпазя.

— Ти си застреляла баща ми.

— Заради онова, което ми правеше.

— Убила си майка си.

— Защото знаеше и не го спря.

— Тара никога не би позволила на някого да те нарани. Тя те обичаше повече от всичко на света.

— Тя не знаеше нищо за любовта. Никой от тях не знаеше. Постоянно се караха. Тя му изневеряваше. Той й изневеряваше.

Да изневерява на Тара с една баба, за Бога. Това звучи ли като човек, който би насилил сексуално дете?

— Има много думи, с които да се опише баща ми – каза Робин, – копеле, мръсник, задник, идиот, подлец, нещастник, – но „педофил“ не е една от тях.

По страните на Касиди рукнаха сълзи.

— Не ми ли вярваш?

— Ето на какво вярвам – заяви Робин. – Вярвам, че си застреляла майка си и баща ми, защото са ти се изпречили на пътя. И защото си мислила, че ще ти се размине. Може би е било, понеже са се опитали да те спрат да се виждаш с Кени. Може, защото Тара се е канела да напусне баща ми и да прекъсне удобния ти начин на живот. Може да си искала парите, за да идеш в Лос Анджелис и да станеш известен модел. А може да е било комбинация от всички тези неща. Не зная и не ме е грижа особено. Точно, както теб не те беше грижа за Кени, щом видя да ти се открива по-добра възможност. Точно, както не те е грижа нито за Ландън, нито за Мелани, нито за мен, нито за когото и да било, освен за самата теб.

Сълзите на Касиди рязко спряха. Замръзнаха като ледени висулки на страните й.

— Е, в такъв случай, предполагам, че ще е думата на баща ви срещу моята.

— О, струва ми се, че твоите думи ще са ни напълно достатъчни – каза Робин.

— Какво би трябвало да значи това?

— Значи, че баща ми още е в кома.

— Не разбирам. – Касиди стрелна с очи шерифа. – Казахте, че са ви се обадили от болницата…

Мелани вдигна ръка.

— Да, това май бях аз. Шерифът бе достатъчно любезен да се включи в играта.

— Касиди Кембъл – започна шерифът, полицай Райнхард се приближи. – Арестувам те за убийството на Тара Дейвис и…

— Чакайте! Робин, моля те…

— Защо все към нея се обръщаш? – попита Мелани. – Цялата тази шарада бе нейна идея.

Полицай Райнхард издърпа ръцете на Касиди зад гърба й и щракна белезниците на тъничките й китки.

— Искам баща си – заяви Касиди. – Истинския си баща.

— Разбира се, че ще го искаш – съгласи се Робин. – Вие двамата се заслужавате един друг.

Шерифът подхвана Касиди за лакътя и я побутна към вратата.

— Мислиш се за голяма умница, нали? – изсъска Касиди и се извъртя обратно. – Я ми кажи, ти, голямата работа, терапевтката от Лос Анджелис, наистина ли мислиш, че ще се намери жури в страната, което да повярва, че едно дванайсетгодишно момиче е застреляло собствената си майка без добра причина? Когато се изправя да дам показания, едно сухо око няма да остане в залата.

Лека усмивка заигра в ъгълчетата на устните на Робин, когато си припомни думите, с които Касиди се бе разделила с Дилън Кембъл.

— Дай всичко от себе си – каза й тя.