Петото евангелие

32.

Да наблюдаваш как кардинал Боя се приближава, е като да стоиш на пътя на валяк. Той изпълва рамката на вратата и пропъжда светлината от стаята.

Хората го наричат prepotente — властен, надменен, тираничен. Човек, едър като двамина и с его на трима.

Надигам се от стола си. Кардиналът винаги изчаква по-нископоставените да му се поклонят или да целунат пръстена му. Не искам да започна този разговор раболепно, но ще е още по-зле, ако пренебрегна протокола.

Боя обаче се запътва право към масата, оставя отгоре купчина документи и един диктофон и казва:

— Изложбата се открива след дванайсет часа. Ако брат ви иска помощта ми, времето изтича.

— Ваше високопреосвещенство, няма да ви помогна, докато не го видя.

Боя разсича с ръка въздуха, пренебрегвайки думите ми.

— Ето какво ви предлагам. Дайте ми каквото искам, и аз ще предпазя брат ви от съдебно преследване. В противен случай ще се погрижа да му бъде отнет свещеническият сан.

Всички знаят що за човек е кардинал Боя. Братовчед му беше арестуван за укриване на данъци в Неапол. Брат му, епископ в Сицилия, беше осъден на затвор, защото беше допуснал други роднини да забогатеят от църковна собственост. Самият Боя използва авторитета си, за да притиска в полза на проекти на богати религиозни групировки, които му се отблагодаряват с пликове, пълни с пари. Той е лицето на стария Ватикан. Вече повече от десет години смазва всеки друг кардинал, хвърлил око на поста му. Слага диктофона отстрани, сякаш е решил да не записва какво ще си говорим. Пръстите му запълзяват по купчината документи. Дебели като наденички, те повдигат пласт след пласт, докато намира каквото търси. Накрая плъзга две папки по масата. На етикетите пише Андреу, С. и Блек, М.

Вече имам усещането, че губя почва под краката си. Минято се мъчи да се добере до тези две досиета от дни.

След това Боя поставя помежду ни диск в бяла обложка. На нея пише: Охранителна камера В-Е-9.

Усещам погледа му, когато се взирам във всичко това. Иска да се наслади на слабостта, изписана по лицето ми. Това са ключовите улики, които така и не се появиха. Бях допуснал, че записът от охранителната камера в Кастел Гандолфо е в ръцете на ангела пазител на Симон.

— Това са само копия — осведомява ме той. — Оригиналите пътуват към Трибунала, за да бъдат заведени като улики, ако не получа желаното от тази среща.

Губя почва под краката си.

— Знам, че брат ми е тук — казвам. — Искам да го видя.

— Брат ви не е тук — отсича кардинал Боя.

— Гвардейците на контролния пункт са видели колата му да влиза в този дворец — оповестявам с най-мил глас. — Сигурен съм, че е тук.

Боя изръмжава някаква дума. Едва познавам, че е име: Теста. Секретарят му тутакси цъфва на вратата.

— Отец Андреу иска да види брат си — нарежда Боя.

Свещеникът се поколебава:

— Но, Ваше високопреосвещенство…

— Разведи го сам да се увери. Веднага.

Теста дръпва завесите. От юг нахлува слънчева светлина. Пред северните прозорци има малки балкони, които гледат към частния вътрешен двор.

— Последвайте ме, отче — казва той.

Секретарят ме повежда по коридор, обграден с врати, които отваря една по една. Всеки коридор води към нов, който се отклонява в нова посока. Етажът е построен толкова объркващо, че е възможно Симон да е в стая, която няма как да видя.

— Къде е той? — питам.

Теста ми показва трапезарията и кухнята. Параклиса и сакристията. Дори собствената си стая. Внушава ми нещо. Симон не е тук.

Настоявам да видя спалнята на кардинал Боя.

— И дума да не става — отговаря Теста.

Усещам присъствието на Боя зад себе си.

— Изпълни молбата на отец Андреу — нарежда той.

Безнадеждно е. Симон няма да бъде на никое от местата, които той е склонен да ми покаже.

— Знам, че е тук — казвам. — Говорих с шофьора, който го е докарал до частния ви асансьор.

Боя рязко се обръща. За пръв път в погледа му проблясва свирепа строгост. Допуснал съм грешка. Само че не знам каква.

— Елате тук, отче — нарежда той и излиза на едно от балкончетата към вътрешния двор. Посочва ми нещо и пита: — Виждате ли това?

В дъното на двора, близо до арката на входа има нещо, което изглежда като комин от земята към покрива.

— Това е шахтата на асансьора. А сега ме последвайте.

Сновем по коридорите, докато отново стигаме до входа.

— Забелязахте ли нещо? — пита той и сочи към вътрешната стена.

Там няма врата. Няма асансьор.

Кардинал Боя пръхти като бик.

— Асансьорът отива само на едно място. Вече знаете при кого е брат ви.

Когато ме повежда обратно към масата за преговори, го чувам да нарежда на Теста монахините да ни поднесат нещо за пиене. И нещо за ядене. Виждам го как хваща стола ми; не го дръпва, за да седна, но все пак е малка проява на гостоприемство. Усещам как тонът му се смекчава, когато ми казва, че съм схванал всичко погрешно. Знае, че вече не се налага да ме сплашва. Фактите достатъчно са ме уплашили.

— Наистина ли мислехте, че той е невинен във всичко това? — пита Боя.

— Сигурен съм, че е невинен.

Негово високопреосвещенство пуска тънка усмивка.

— Нямах предвид брат ви. — Посочва нагоре. — Имах предвид него.

— Защо Светият отец ще поставя брат ми под домашен арест?

— Защото не може да рискува скандал при толкова много важни гости в града, а аз съм сигурен, че брат ви се е прекършил и му е разкрил истината на четири очи.

Клатя глава.

— Светият отец сигурно е поставил Симон под домашен арест, за да го предпази от вас. От процеса, който организирате срещу него.

— Ако процесът беше организиран от мен — кисело отбелязва Боя, — бъдете сигурен, че на свидетелите нямаше да бъде забранено да дават показания относно изложбата на Ногара. За мен е много по-маловажно да накажа брат ви, отколкото да узная какво е криел Ногара.

Зяпвам срещу него.

— Откъде знаете, че на свидетелите е забранено да дават показания за изложбата?

Той не ми обръща внимание.

— Светият отец организира този процес, защото иска да разбере дали брат ви е убил Ногара. Но няма да им позволи да обсъждат изложбата, защото не желае да разбера какво планира за довечера. Толкова е зает да пази тайната си от мен, че не разбира как Ногара е пазел тайна от него.

— Затова ли ме поканихте тук? — питам отвратен.

Негово високопреосвещенство сключва ръце.

— Вие и брат ви имате нещо, което искам — знаете какво е открил Ногара. А в замяна аз имам нещо, което вие искате.

Впервам поглед към доказателството върху масата.

— Преди доста седмици — продължава кардинал Боя, — когато научих какво е започнал да прави брат ви с православните, помолих Светия отец да го повика в Рим, за да даде обяснение. Реших, че проблемът е преодолян. Но десет дни по-късно получих новина, че брат ви продължава да пътува, затова се наложи сам да намеря реше ние.

Последното изречение прозвучава като ръмжене, като че ли тогава нещата са минали на лична основа заради Йоан Павел. Питам се дали така нареченото „решение“ на Боя не е намек за нападението над Майкъл Блек.

— Защо се опитвате да се противопоставите на Светия отец? — питам. — Той желае присъствието на православните тук.

Негово високопреосвещенство вдига ръка над главата си и извива пръст към себе си. Не разбирам жеста.

След това виждам две монахини, които чакат на вратата зад мен. Повикани, те се приближават и носят чаши с черно кафе и чиния с шоколадови бонбони. Когато монахините излизат, Боя изпива еспресото на един дъх и изтрива устни със салфетка.

— Това ви звучи привлекателно, нали? — пита той и притиска месестите си ръце една към друга. — Две църкви, които се обединяват след хиляда години? — Усмихва се. — Вие преподавате евангелията. Вие сте учителят на Ногара. Знаете, че в Светото писание не пише това.

Ръцете ми се свиват в юмруци под масата.

— В Светото писание е казано: Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки дом или град, разделен на части една против друга, няма да устои.

За миг кардинал Боя неволно се озъбва. След това казва нещо, което не съм очаквал:

— Кажете ми какво прави ученикът, когото Исус е обичал? Какво го откроява според четвъртото евангелие?

Умът ми не побира какво иска да каже. Ученикът, когото Исус е обичал, е загадъчен образ, който се появява само в Евангелието от Йоан. Там няма име.

Без да дочака отговора ми, Боя продължава:

— Когато арестуват Исус и го изправят пред първосвещеника, ученикът, когото той обича, влиза заедно с него. Дори Петър не го прави. Когато Исус е разпнат, ученикът, когото той обича, стои до кръста, не Петър. Когато Петър се втурва да види празния Христов гроб, другият ученик тича по-бързо и пристига там пръв. Останалите евангелия не го споменават. Те казват, че само Петър влязъл с Исус при първосвещеника. Че само Петър хукнал към празния гроб. Има един-единствен истински предводител на учениците: Петър. Тогава защо Евангелието от Йоан твърди, че този човек е обичаният от Исус ученик, след като той, изглежда, дори не е съществувал?

Започвам да му говоря неща, които Боя вече знае — че ученикът, когото Исус е обичал, е въображаем образ, опит да се обоснове причината Евангелието от Йоан да е толкова различно, но Негово високопреосвещенство ме прекъсва:

— Той е измислица. Символ на различна група християни, които се опитват да заявят: „И нас си струва да слушате. И ние сме точно толкова важни, колкото Петър“. Но те не са били толкова важни колкото Петър. Нашият Бог е основал Църквата си единствено върху Петър. Другите евангелия го заявяват пределно ясно. Само че православните патриарси твърдят: „Ние също сме наследници на апостолите. И ние сме важни колкото папата“. Ала не са. Петър е бил един и неговият наследник също е един — папата. Никой няма да седне редом до него. Това е било намерението на нашия Бог и аз ще направя всичко по силите си да запазя нещата такива.

Нямам думи. В нито едно от евангелията не се споменава за нищо от онова, което виждам край себе си. Никакви дворци. Никакви кардинали. Никакви държавни секретари. Боя е измислицата, той е жадният за власт, който няма никакви корени в Светото писание.

— А сега — казва той и отново се обляга напред, — брат ви се нуждае от моята помощ. Кажете ми каквото искам, и ще прибера всички оригинали на доказателствата, които държите в ръка. — Ъгълчето на устната му се повдига. — Можете да ги изгорите в камината ми.

Има право. Без тези доказателства Трибуналът не може да осъди Симон. Но нямам какво да му кажа. Освен истината.

Поколебавам се, а очите на Боя проблясват, като че ли ще му дам онова, което Йоан Павел не е успял да измъкне от Симон. И бих го направил, ако знаех отговорите, които са му нужни.

— Ногара никога не е споделял с мен откритието си — казвам. — Надали го е споделил и с брат ми.

Кардинал Боя присвива очи.

— Всъщност — продължавам, — доколкото ми е известно, единственото противоречиво откритие на Уго е свързано с Четвъртия кръстоносен поход.

Боя изопва пръст във въздуха.

— Не ме лъжете! Вие преподавате евангелията. Вие сте учили Ногара. Знаете истината.

Примигвам насреща му.

Очите му не се откъсват от мен, когато грабва диктофона от масата. Натиска едно-единствено копче и изведнъж чувам механичен глас:

Пауза. И после:

Гласът му е почти неузнаваем, прелива от толкова гняв и силни чувства, че трепери.

Следва продължително мълчание. Ръцете ми са се вкопчили в расото. Това е Уго, какъвто го помня, безстрашен защитник на истината, но с плашещо, непознато ожесточение. Гласът му е още по-рязък, отколкото когато се срещнахме на покрива на „Свети Петър“ и той ми каза, че не иска повече да работим заедно. Това обаче е нищо в сравнение със следващото.

Когато отново заговаря, гласът му е различен. Ожесточението е изчезнало. У него не е останала почти никаква искрица живот.

Кардинал Боя спира записа. Мога само да вперя ужасено очи в него. Значи това е допуснал Трибуналът като улика вчера, след като Корви потвърди, че гласът наистина е на Уго.

— Подслушвали сте телефона на Симон — казвам. Още не мога да повярвам на ушите си. Уго звучеше извън себе си от гняв.

— Научих за това гласово съобщение достатъчно бързо — признава Боя, — че да успея да организирам отварянето и копирането на пощата на брат ви в нунциатурата, преди да е стигнала до него.

Изважда още един лист от купчината си и го плъзва към мен. Гърдите ми се стягат.

— По изражението ви съдя, че ви е познато — казва той. Фотокопие от писмото, което намерих в бележника на Симон. Писмото на Уго относно срещата им в Казина. Пръстът на кардинал Боя сочи един конкретен ред. Отнасях се много сериозно към уроците си по евангелистика с Алекс. Сигурно така Боя е разбрал за мен.

— Ногара пише, че прилага доказателство — казва Негово високопреосвещенство. — Е, къде е то?

— Не знам.

— Вие и брат ви играете игрички с мен. В плика беше само този лист. Не знам защо изобщо си направих труда да наредя да го запечатат отново.

— Нямам представа какво е открил Уго.

— Престанете да лъжете.

Взирам се невиждащо в листа. Бавно ми просветва, че това писмо не е, каквото изглежда.

— Теста! — изревава Боя. — Махни този човек от тук.

— Не го правете — примолвам му се. — Нападате невинен свещеник.

Той обаче се обръща към мен и посочва писмото в ръката ми.

— Ще разбера какво е знаел Ногара. Вие току-що сложихте край на бъдещето на брат ви като свещеник.