Петото евангелие

35.

И тримата съдии се изправят почтително. Полицаите се покланят. Прокурорът и съдебният секретар се надигат. Минято следва примера им и ми дава знак да направя същото. Дори архиепископ Но̀вак става на крака.

Лучио вече не е облечен в обичайното черно. Заменил е свещеническия костюм с кардиналска мантия. Шапчицата на главата му, както и копчетата, и поясът са алени — цвят, който дори епископите и архиепископите нямат право да носят. Сложил е и алена къса наметка, която е само за изключително официални случаи, а на гърдите му виси бароков кръст. На безименния пръст на дясната му ръка блести огромният златен пръстен, който кардиналите получават от папата. Това е демонстрация на сила. Никой тук, дори Но̀вак, не може да се мери с него.

Свелият глава полицай на вратата предлага да помогне на Лучио да стигне до масата. Вуйчо му отказва. Отказва и на Но̀вак, който му подава ръката си, опора на папата. Със страхопочитание забелязвам как вуйчо измерва Но̀вак с гневен поглед, излъчващ превъзходство. От физическата немощ на Лучио няма и следа. Той пристъпва с достойнство, изпъчен и наперен, свел поглед към земята. Дъхът ми секва при вида на този висок и изпит призрак, който толкова прилича на Симон.

Лучио сяда на стола си, но всички други остават прави.

— Може да седнете — казва той.

— Ваше високопреосвещенство — обажда се председателят на съда, — съгласно закона можете да дадете показания на място по свой избор. Ако предпочитате да е другаде, а не в тази зала, изразете желанието си.

Вуйчо махва с ръка и казва:

— Може да започвате.

Съдията се прокашля.

— Ваше високопреосвещенство, известно ви е, че имате право да откажете да отговаряте на въпросите ни, нали? Ако се опасявате, че показанията ви могат да навредят на вас или на семейството ви, ваше право е да откажете да отговаряте.

— Не се опасявам — отговаря Лучио.

— В такъв случай ви молим да положите две клетви. Една за истинност и втора за поверителност.

— Ще положа първата клетва, но не и втората — отговаря Лучио.

Стрелвам с очи Минято, недоумявайки какво означава това, но той наблюдава Лучио с цялото си внимание.

— Съгласно изискванията на закона така или иначе ще изслушаме показанията ви — казва загрижено председателят на съда. — И тъй като вие лично помолихте да дадете показания, бихте ли казали на съда върху коя тема възнамерявате да се съсредоточите?

— Прав ли съм, че на свидетели е било забранено да споменават пътуванията на племенника ми през това лято? — пита Лучио.

— Прав сте, Ваше високопреосвещенство.

— Това е темата, която ще обсъждам.

Напрягам се на мястото си. Съдиите се споглеждат.

— Ваше високопреосвещенство… — подема председателят на съда.

— И по-конкретно, ще обясня каква проява на неблагодарност е арестът на племенника ми, след като той рискува собствената си кариера и свещеническия си сан, а дори отказва да говори в своя защита, само и само да служи на Светия отец, който в замяна го третира като престъпник.

Замръзвам. Минято е забол поглед в масата, не може да гледа това самоубийство. Лучио е дошъл тук, за да обяви война на папата.

Но̀вак се обажда тихо и категорично:

— Ваше високопреосвещенство, моля да премислите думите си.

Лучио отвръща със смайващо оскърбление — отговаря на Но̀вак, застанал с гръб към него.

— Отричате ли го? — пита той.

— Ваше високопреосвещенство — отговаря Но̀вак, — нямаше да сме тук, ако племенникът ви беше казал истината.

Най-сетне Лучио се обръща. Двамата са почти лице в лице: кардиналът на свидетелското място и архиепископът на първия ред. Облечен в царствено алено и изпънал гръб, Лучио не оставя и сянка на съмнение кой е петелът и кой — кокошката.

— Вие го направихте папски пратеник — казва вуйчо ми. — Вие тайно го ръкоположихте като епископ. И допускате подобно отношение към него? Изоставихте го да страда така?

Буца засяда в гърлото ми. Епископ. Тайно. Брат ми е епископ.

— Моят племенник сам постигна онова, което целият Секретариат не успя — продължава Лучио. — И вие го съдите заради това?

Тонът на архиепископ Но̀вак не се променя. Не се повишава, не се извисява. Имал си е вземане-даване с всеки кардинал на планетата. Отговорът му се състои от пет думи:

— Вашият племенник ли уби Ногара?

— Не — отговаря дрезгаво Лучио.

— Сигурен ли сте?

Вуйчо вдига ръка във въздуха, изпънал обвинително пръст. Гласът му се напряга. Изведнъж проумявам, че не всичко е толкова ясно, колкото съм си представял.

— Ако го е убил — кипва Лучио, — направил го е заради вас.

До мен Минято ахва невярващо. Но̀вак е спокоен като свещеник, приемащ изповед.

— За да скрие откритието му?

Лучио до такава степен е в плен на емоциите, че не може да намери думи, с които да отговори.

— Моля ви — казва Но̀вак, — разкажете ни за плащаницата.

Лучио клати глава.

— Не и преди племенникът ми да бъде освободен и обвиненията да бъдат свалени.

— Ваше високопреосвещенство, това е невъзможно. Светият отец трябва да научи истината.

— Истината ли? — изревава Лучио и вдига ръце. — Вие карате шофьорите ми да се закълнат, че ще пазят тайна. Вие забранявате показания. Вие укривате доказателства. Така ли търсите истината?

Но̀вак отговаря невъзмутимо:

— Без тези предпазни мерки днешната изложба нямаше да бъде възможна. Знаете в колко трудно положение се оказахме.

— Заради православните свещеници, които поканихте!

За пръв път по лицето на архиепископ Но̀вак пробягва тревожна тръпка.

— Това е предсмъртното желание на Светия отец. Воден е от най-добри намерения.

Лучио снижава гласа си почти до ръмжене — студен и заплашителен звук, какъвто за пръв път го чувам да издава.

— Ако Симон е убил онзи човек, то е, защото на всяка крачка му нареждахте да пази делата си поверителни. Затваряхте устата на всеки, който научеше за изложбата на Ногара. А сега се държите така, все едно не забелязвате в събитията собственото си отражение, при положение че го обвиняват все за неща, които е виждал вие да правите и които го обучихте да смята, че искате.

Лучио се овладява. Изглежда по-силен. Ще направи всичко за Симон, дори с цената на собствената си кариера. Никога през живота си не съм изпитвал такава признателност към него.

— А сега — обръща се Лучио към Но̀вак — ви давам право на избор. Освободете племенника ми и свалете обвиненията, и аз ще ви кажа на четири очи каквото ви интересува. Но ако продължавате да се държите с него като с престъпник, между нас ще избухне война. Ще направя така, че тайната, която не искате никой да научи, да се появи на първите страници на всички вестници в Рим. Довечера ще се изправя пред православните свещеници и ще им разкажа всичко. Ще ви накажа, задето вие наказвате него.

Присъстващите в залата не помнят някой да е разговарял с папата или негов представител по този начин. Никой освен мен. Така разговаряха православните с Йоан Павел по време на посещението му в Гърция. Той прие и понесе яростта им като свое лично бреме. Докато чакам реакцията на архиепископ Но̀вак, се моля да притежава мъдростта на Светия отец.

Негово преосвещенство се изправя. Когато заговаря, гласът му не се извисява, не трепва. Но в тъжните му тъмни очи се появява нещо ново. Нещо непознато за мен.

— По силата на властта, дадена ми от Светия отец — казва Но̀вак, — прекратявам тези свидетелски показания. Прекратявам процеса срещу отец Андреу. И прехвърлям присъдата в ръцете на Негово светейшество. — Покланя се на членовете на Трибунала. — Благодаря на съдиите за техните усилия. Съдът се разпуска.