Размяната

32

В 23:55 ч. в сряда Аби все още беше будна и четеше списания в леглото. Омръзнал ѝ беше празният апартамент, дотегнало ѝ беше да живее сама. Искаше да прегърне децата си, да се сгуши до съпруга си и да се сбогува с цялата тази ужасна и нежелана драма. Не желаеше повече да се прави на шпионин.

Телефонът „Джакъл“ избръмча на нощното ѝ шкафче и я стресна. След онази неделна сутрин той мълчеше. Аби го взе и отиде до масичката в дневната, където го остави до другия си мобилен. Активира и двата. Според Дариън едно приложение на личния ѝ телефон щеше да запише разговора, без никой да разбере.

— Ало?

— Обажда се Нура. Сама ли си?

Не знаеш ли отговора? Нали уж ни наблюдавате?

— Да.

— Приготвихте ли парите?

— Не, но работим по въпроса.

— Проблем ли има?

Кой знае колко души ги слушаха. Внимавай, мери си всяка дума. Говорите на различни езици, може нещо да бъде разбрано погрешно или пък прието по различен начин.

— Няма проблем, но не е лесно да се събере такава сума.

— Човек би допуснал противното, бих казала. — Последното изречение прозвуча с типичната британска интонация.

— Защо смяташ така?

Не спирай да говориш.

— Богати адвокати, най-голямата юридическа фирма в света с офиси къде ли не. Всичко изглежда чудесно на уебстраницата ѝ. Приходи над два милиарда миналата година.

О, проклетите тъпи адвокати, които вечно се фукат.

— Наскоро фирмата изгуби два от офисите си, ако не си чула — каза Аби.

— Много жалко, но ще продължим в същия дух, докато не получим парите.

— Мислех, че те са за освобождаването на Джована.

— Така е. Изпратете ги и всичко ще бъде наред.

— Виж, аз не съм от фирмата и нямам представа какво правят. Знам, че съпругът ми сега е в Европа и се опитва да осигури сумата, но не знам какво точно става. Както ти е известно, аз съм редактор на книги.

— Да. Има промяна в плановете.

Мълчание. Кажи нещо, Аби.

— Каква промяна?

— Трябва да изпратите депозит. Като гаранция за добросъвестност.

Отново мълчание.

— Слушам те.

— Десет милиона долара до дванайсет на обед в петък, преведени в банка тук, в Ню Йорк.

Аби въздъхна и каза:

— Добре. Мога само да предам това искане на съпруга ми. Нищо друго не зависи от мен.

— До дванайсет в петък. Ще изпратя инструкции. И ново видео с Джована като доказателство, че тя е в добри ръце.

В добри ръце ли? Същите ръце, които са държали верижния трион?

Джак Руш най-накрая започна да мърмори. Достатъчно дразнещо беше, че управителният съвет трябва да се събира ежедневно за актуална информация във връзка с кризата, но фактът, че заседанията са в седем сутринта, му идваше в повече. Джак премести заседанието за 9:30 ч. в четвъртък и за пореден ден настоя то да е при закрити врати. Членовете на съвета тайно се чудеха дали наистина се налага да се събират всеки ден, но сегашната криза беше единствена по рода си. Все още никой не смееше да се противопостави на Джак. И деветимата присъстваха.

— Има ново развитие — съобщи той. — Нашата мила Нура снощи се е свързала с Аби и е поискала депозит като гаранция за добросъвестност. Десет милиона долара до петък на обед.

Новината увисна тежко във въздуха. Всички погледи бяха сведени към масата.

Джак се прокашля и продължи:

— Говорих с Мич преди час. Заминава от Истанбул и се връща в Рим, където Лука е в болница.

Оли Лафордж попита:

— И все още нямаме представа с кого разговаряме, така ли? От нас се иска да изпратим авансово десет милиона и да се надяваме, че всичко ще се развие благополучно?

— Имаш ли по-добра идея? — изстреля в отговор Джак.

— На Мич случайно да му е провървяло вчера? — попита Мейвис Чизънхол.

— Ако ме питаш дали е получил някакви обещания за пари, отговорът е „не“. Но не спира да полага усилия. Само това мога да кажа.

Всеки месец фирмата държеше около 15 милиона долара за спешни случаи и непредвидени обстоятелства. Имаха и още по-голям резерв за свещените премии в края на годината, но тези пари бяха неприкосновени.

Шелдън Морлок, един от по-влиятелните съдружници в съвета, каза:

— Трябва да има начин да се преговаря с тези хора. Искането им е възмутително и извън нашите възможности. Освен това не вярвам да се оттеглят, ако не получат и последния цент. Да кажем, че съберем половината сума. Ще откажат ли?

— Работата е там, че никой не знае, Шелдън — каза Джак. — Не можем да предвидим. Това не е обичайна делова сделка между рационално мислещи хора. Онези могат да я убият всеки момент.

Пайпър Редгрейв, третата жена в съвета, попита:

— Джак, да не казваш, че трябва да теглим кредит?

— Да, точно това казвам. Трябва да вземем двайсет и пет милиона назаем, защото това е размерът на полицата ни. Утре им плащаме десет и се молим.

— Говорих със Ситибанк, както решихме — обади се Барт Амброуз. — Готови са, но искат лични гаранции от всеки от нас.

Последваха въздишки, сумтене, тихи ругатни, безсилно клатене на глави. За одобряването на заема трябваше да гласуват две трети от членовете на съвета.

— Нищо ново — каза Джак. — Някакви възражения?

— Гласуваме ли? — попита Морлок.

— Да. Има ли някой „против“ фирмата да вземе двайсет и пет милиона кредит от Ситибанк?

Деветимата се спогледаха светкавично и напрегнато. Морлок вдигна ръка, после я посмъкна. Оли Лафордж бавно вдигна своята.

— Някой друг? — попита Джак презрително. — Добре, гласуваме седем срещу двама в полза на предложението. Нали?

С това обсъждането приключи. Изнизаха се мълчаливо от заседателната зала и побързаха да се пръснат по кабинетите си.

Това гласуване беше лесно. Всяко пени щеше да се изплати от застрахователната полица на фирмата.

Поне така смятаха.

След заседанието Джак се обади на застрахователната компания, за да провери докъде са стигнали нещата. Само че го оставиха на изчакване, и то прекалено дълго. Когато го поздрави самият изпълнителен директор, той се изненада. А онова, което чу после, беше обезсърчаващо. Искът им беше отхвърлен на основание на факта, че Джована е отвлечена и се намира в плен на терористи, а не на престъпна групировка. Полицата недвусмислено изключвала терористичните актове.

— Не мога да повярвам — разфуча се Джак по телефона.

— Написано е черно на бяло, Джак — спокойно отговори директорът.

Черно на бяло. И откога застрахователните полици бяха недвусмислени?

— Отвличането си е отвличане — възрази Джак, мъчейки се да овладее гнева си. — Проклетата полица покрива отвличане.

— Според наши източници то е дело на терористична организация, Джак. Затова отказваме да платим. Съжалявам.

— Не мога да повярвам!

— Юристът ни изпраща решението по имейл в момента.

— Значи ще се видим в съда.

— Както прецените.