Размяната

47

На влизане в сградата на Брод Стрийт 110 за последен път Мич поспря и погледна надясно към дизайнерските пейки — празни, винаги празни — и към нелепите скъпи картини, окачени на показ, на които всъщност никой не обръщаше внимание. Седна и погледа като стария си приятел Ламар Куин как стотици млади професионалисти се бяха устремили нагоре, притиснали телефоните си към ушите. Нямаше чак толкова много хора, защото беше почти девет и половина — нечуван час за начало на работния ден в голяма юридическа фирма.

Предишната седмица Мич отиваше на работа късно и си тръгваше рано, ако изобщо се появеше.

Най-накрая се добра до кабинета си, където прегледа кашоните и после си тръгна, без да се сбогува със секретарката си. Щеше да ѝ се обади по-късно.

Джак го очакваше в десет без петнайсет.

— Моля те да благодариш отново на Бари за невероятното гостоприемство — каза Мич. — Може да отидем пак през август.

— И аз ще бъда там. Пенсионирам се на трийсети юли.

— Аз си тръгвам сега, Джак. Напускам, подавам си оставката, зарязвам всичко — както искаш го наречи. Не мога да работя тук. Вчера срещнах Мейвис Чизънхол в кафенето и тя щеше да си счупи краката, докато се опитваше да ме избегне. Толкова се срамуваше, че не искаше да говори с мен. Не мога да работя на място, където хората ме отбягват.

— Стига, Мич, сега си герой!

— Не се чувствам така.

— Истина е. Всички знаят какво направи управителният съвет, по-точно, какво не направи, и служителите са разочаровани.

— „Скъли“ вече няма гръбнак, Джак. Ако изобщо някога е имала.

— Не го прави, Мич, дай си малко време. Всички ще го превъзмогнат.

— Лесно е да се каже. Ти се махаш.

— Така е. Но не ми се иска да отидеш другаде, Мич.

— Напускам, Джак. Лука също. Говорих с него вчера, подава си оставката. И Джована. Връща се в Рим и ще поеме неговата кантора.

— Моля те, Мич, това е прекомерно.

— И ще задържа „Ланнак“ като клиенти. До гуша им е дошло от „Скъли“.

— Вече отмъкваш клиенти, а?

— И ти си го правил. Сещам се за няколко, които ти си отмъкнал. Такава е играта в света на големите фирми. — Мич се изправи и каза: — В кабинета ми има четири кашона с разни неща. Ще уредиш ли да ми ги доставят в апартамента?

— Разбира се. Значи наистина напускаш?

— Да, Джак. Да се разделим като приятели.

Двамата се ръкуваха.

— Ще ми бъде приятно да се видим с теб, Аби и момчетата през август. Бари много държи да дойдете.

— Непременно.