Размяната

35

Когато Мич се върна при басейна, Аби разбра по походката му, че разговорът е минал зле. Очевидно беше получил неприятни новини. Той се усмихна насила на Картър, който се опита да го опръска с вода. Хопи разказваше на Бари поредната история за това как е ловил сьомга в някаква река в Орегон.

— Добре ли си? — прошепна Аби.

— Екстра. — Което, разбира се, означаваше, че всичко се е объркало.

— Момчетата искат ли разходка с лодка? — провикна се Танър.

А Макси веднага отговори:

— О, да, всеки следобед се возим, щом морето се успокои.

Близнаците вече излизаха от басейна и си вземаха хавлиите.

— Звучи забавно — успя да вметне Мич.

В този момент нищо не беше забавно.

— Вие ги заведете — каза Макси. — Ние ще гледаме от верандата.

Танър вече беше на пристана и проверяваше двигателя. Момчетата скочиха на палубата на малката яхта, без да използват стълбичката. Мич и Аби бяха по-внимателни. Въздухът над водата беше по-хладен, а момчетата бяха още мокри и зъзнеха. Аби ги уви в дебелите хавлии и те заеха любимите си места на възглавниците до носа, а родителите им седнаха на кожени шезлонги на палубата. Мич се опита да се отпусне и подметна:

— Хубава лодка, Танър. Всичко ли е дървено?

— Класически модел. Изработена е в Мейн от прочут майстор на име Ралф Станли. Дълга е единайсет метра. Красота. Ама е много бавна.

— На кого му пука?

Преди да потеглят, Танър подметна:

— В петък вечер питието е наложително.

— За мен бяло вино, моля — каза Аби.

— Двоен бърбън — поръча Мич.

Танър кимна и хлътна в кабината.

— Двоен бърбън? — попита намръщено Аби.

— Говорих с Джак Руш. Управителният съвет е заседавал пет часа днес и е гласувал против заема. Засега нямаме нито цент за откупа. Десет милиона заминаха, нищо не остана. Джована виси на косъм.

Аби зяпна, но не каза нищо. Зарея невиждащ поглед над водата.

— Джак е разстроен — продължи Мич. — Каза, че днес е изгубил няколко приятели.

— Това е ужасно.

— Така е.

— Съобщил ли е на Лука?

— Не още. Искаш ли ти да му се обадиш?

— Мисля, че не. Не разбирам как е възможно.

Картър подскачаше край кабината, влезе вътре, все едно си е у дома, и излезе с два малки плика пуканки. Усмихна се на родителите си, но не предложи да ги почерпи. После изчезна.

— Тези деца правят каквото си искат, нали? — каза Мич.

— Абсолютно. Баба им и дядо им не са достатъчно строги.

— Ние да не би да сме! Ще ми е жал за учителите им, когато тръгнат на училище.

— И кога ще стане това?

Мич се позамисли и отговори:

— До една седмица. Вашите ще възразят ли?

— Ще се справят.

Танър се върна с напитките. Поднесе им ги, подвикна на момчетата и се отдалечи. Седнали един до друг с лице към кърмата, Мич и Аби гледаха как „Уиклоу“ се смалява зад тях. Бученето на двигателя заглушаваше гласовете им.

— Не разбирам как е възможно — повтори тя.

— Те са страхливци, Аби. Загрижени са повече да не би случайно да им намалеят доходите, отколкото да спасят Джована. Ако някой от тях е на нейно място, веднага ще изкрещи: „По дяволите, изтеглете заем, измъкнете ме от тук, фирмата ще преодолее загубите след време“. Само че сега, в хубавите си кабинети в Манхатън те се чувстват застрашени и искат да предпазят парите си.

— Колко са приходите на фирмата за миналата година?

— Два милиарда и нещо.

— И ще са повече тази година?

— Винаги са повече.

— Не разбирам.

— Знаеш ли, прекарах единайсет чудесни години в „Скъли“. И през ум не ми е минало, че ще искам да напусна.

Танър увеличи скоростта и бялата диря зад тях стана по-широка. Наближаваха някакво заливче, отвъд което се простираше същинският океан. Водата беше наситеносиня и гладка, само от време на време някоя вълна мяташе пръски над палубата и ги освежаваше. Мич отпи от бърбъна и се наслади на вкуса му, когато течността навлажни устата му и обля гърлото му. Рядко пиеше твърд алкохол, но в момента той му действаше успокоително.

— Сигурна съм, че имаш план — каза Аби.

— Имам много планове, но нито един не работи. Няма наръчник за такова нещо. Всички правим само догадки.

— Според теб има ли опасност да извършат нещо ужасно с Джована?

— О, да, несъмнено. Те са диваци и очевидно са жадни за внимание. Виж само как снимат! Ако това се случи, всички ще го видим.

Аби поклати глава от безсилие.

— Непрекъснато мисля за нея. Живея в безопасен свят, заобиколена от близки и приятели. Ходя където пожелая, правя каквото пожелая, а тя е завряна в някаква тъмна дупка и се моли да я спасим.

— Продължавам да се обвинявам, Аби. Пътуването до моста вероятно щеше да е полезно донякъде, но не беше от ключово значение. Аз просто нямах търпение да замина на поредното приключение.

— Но нали Лука настоя?

— Да, много, но можех да откажа или поне да отложа посещението си. Дали щях да видя моста или не, нямаше да се отрази на работата ни за „Ланнак“.

— Не се обвинявай, Мич. Това е чиста загуба на енергия, а имаме по-неотложни проблеми.

— Не ми го казвай.

Бари пропусна вечерята с гостите си. Явно имаше по-забавно парти в друга огромна къща наблизо, където негови стари познати от Бостън канеха приятелите си от острова на дълъг купон. Танър го откара и щеше да отиде да го вземе след няколко часа, когато се изпушат всички пури и се изпият всички брендита. Той работеше до късно, но според Хопи, който не се смущаваше да любопитства, зимните и пролетните месеци бяха спокойни и персоналът успяваше да си почине. Когато големите къщи бяха отворени, обикновено от май до октомври, собствениците и гостите прииждаха и осемнайсетчасовите работни дни не бяха рядкост.

Госпожица Ема също като че ли беше денонощно в кухнята. Предложи им да вечерят на открито на верандата, за да видят залеза. Заедно с госпожица Анджи поднесоха макарони със сирене и омари и свежи салати от градината.

Хопи беше в бъбриво настроение и обсеби разговора. Макси се включваше, когато успееше, а Аби се стараеше да поддържа ведрото настроение заради децата. Мич не беше в най-добрата си форма и си личеше, че кипи отвътре. Вече цяла седмица семейството беше разстроено. Момчетата пропускаха училище. Животът на Мич минаваше по самолети, а стресът му се отразяваше видимо. Аби беше занемарила работата си. Хопи и Макси трябваше да са в Юта с приятели и вече им беше омръзнало тук. А никой не можеше да им каже кога ще приключи криенето в Мейн.

Една от хубавите последици все пак беше доброто отношение на Мич към тях. Те помагаха с готовност в критичния момент и той им беше искрено признателен.

След вечеря семейство Съдърланд побързаха да се оттеглят в студиото си и заключиха вратата. Искаха да прекарат поне една спокойна нощ. Семейство Макдиър седнаха в една от дневните да гледат телевизия. В камината гореше огън. Кларк веднага се намърда между родителите си на широкото канапе и се сгуши до майка си. Първо гледаха „Шрек“, но го бяха гледали безброй пъти и скоро им доскуча. Не можеха да решат кой да е следващият филм, докато Аби не спомена стара класика: „Извънземното“. Двамата с Мич го бяха гледали на втората си среща, когато той излезе през 1982 г. Отначало близнаците възразиха, най-вече защото беше старомоден, но след първите десет минути историята ги погълна. Картър каза, че му е студено, и също се пъхна при тях под одеялото. Мич скоро задряма, а когато се събуди, погледна към Аби.

И тя се унасяше.

Бяха останали без капка сила, но умората не можеше да надвие стреса. Редуваха се да предремват, докато момчетата, както обикновено, не огладняха отново. Мич отиде в кухнята да потърси пуканки.