Рицарят на Мезон-Руж

LII

Изведнъж се понесе силна врява. Влязоха жандарми, а след тях връхлетяха Сансон и помощниците му. Те носеха огромен товар въжета.

— Ох, скъпи, скъпи! — прошепна Женевиев. — Ето го фаталния миг, чувствам се слаба!

— Но не правите добре — изгърмя гласът на Лорен.

Не правите добре, наистина, защото смъртта е все пак свобода!

— Лорен, Лорен! — извика отчаян Морис.

— Стиховете ми не са добри, нали? — каза Лорен. — Съгласен съм с теб. От вчера насам съчинявам страшно глупави стихове.

— Ха, нямам си друга работа, за това ще се грижа сега! — каза Морис. — А ти пак си дошъл, нещастнико, пак си дошъл!

— Ако не ме лъже паметта, ние тъй се бяхме уговорили. Но слушай, и вие също слушайте, госпожо. Вижте какво ще ви кажа!

— Боже мой, Боже мой! — възкликна Морис.

— Остави ме да се изкажа де! Остави ме, не ни остава много време. Исках да изляза, за да купя нож.

— За какво ти е потрябвал нож?

— Исках с него да убия добрия Димер. Женевиев настръхна.

— А! — възкликна Морис. — Сега разбирам…

— Купих нож — продължи Лорен. — Сега ще ти кажа какво мислех, и ще видиш колко умен човек е твоят приятел. Толкова умен, че вече започвам да мисля: аз би трябвало да стана математик, а не поет! За нещастие, късно е. Та ето какво си мислех. Внимавай добре в моята логика: господин Димер сам компрометира жена си. Господин Димер дойде в съда, за да присъства на процеса й. Господин Димер няма да се лиши и от удоволствието да я види как отива на гилотината, особено поради това, че ще я придружаваме ние. Ще ида прочее — рекох си — да го открия в първите редици на зрителите. Ще седна до него, ще му кажа: „Добър ден, господин Димер!“ и ще забия в ребрата му ножа си.

— Лорен! — извика Женевиев.

— Не се безпокойте, скъпа. Провидението някак си беше устроило цялата работа. Представете си, зрителите, вместо да чакат пред съдебната палата, както имат обичай, се бяха струпали на брега. „Я виж — рекох си, — някое куче се е удавило. Дали и нашият Димер не е там?“ Давенето на куче е интересна работа. Приближавам се до брега и забелязвам, че се е събрало голямо множество, вдигат ръце нагоре, навеждат очи надолу, викат: уви! Викаха така силно, че ечи цялата река. Приближавам се още по-близко и знаете ли кого виждам?

— Димер — отвърна Морис мрачно.

— Да, но как можа да се сетиш? Как можа — тъй скоро? Да, Димер, приятелю. Димер, който сам си разпорил корема. Нещастникът се е самоубил, както се вижда, тъй като го е борила съвестта.

— А! — възкликна Морис с още по-мрачна усмивка. — Така ли ти се струва?

Женевиев отпусна глава в шепите си. Тя не можеше да понесе толкова сътресения едно подир друго.

— Да, така ми се стори, тъй като до трупа откриха сабята му окървавена. Освен ако… се е сбил с някого…

Без да каже нищо, възползвал се от момента, че Женевиев не гледаше към тях, Морис разтвори дрехата си и показа на Лорен кървавата си жилетка и риза.

— А, това е вече друга работа — каза Лорен. И протегна ръка на Морис.

— Сега — рече на ухото му, — тъй като изобщо не ме претърсваха, когато влизах, — казах, че съм помощник на Сансон — ножът е още у мен и ако се отвращаваш от гилотината…

Морис с радост грабна оръжието, но не направи нищо.

— Не — рече той, — тя… не бива да я оставям сама… И върна ножа на Лорен.

— Имаш право — рече Лорен. — Да живее машината на господин Гилотен! Какво е машината на господин Гилотен? Тя осигурява едно просто натискане по врата, както казваше Дантон. А какво чак толкова е едно натискане по врата?

С тези думи той хвърли ножа между групичката на осъдените.

Някакъв мъж го взе, заби го в гърдите си и веднага падна мъртъв на пода.

В същата минута Женевиев направи рязко движение и изпищя силно и пронизително.

Сансон бе сложил ръката си с кожената ръкавица върху рамото й.