Белият огън

13

През кариерата си на инспектор по пожари Лари Чивърс беше виждал много сцени на разрушение, обаче не беше попадал на нещо такова. Къщата беше огромна: хиляда триста деветдесет и три квадратни метра, а може би и повече. Беше построена от масивни греди, мертеци, имаше стени от трупи, покриви, покрити с дървени керемиди. Пожарът е бил толкова яростен, че там, където е имало прозорци, се виждаха малки езер­ца от стъкло и дори стоманените подпорни греди се бяха изкривили. В радиус от петстотин метра снегът беше напълно стопен. Руините още излъчваха топлина и облаци воняща пара.

Чивърс, който управляваше консултантска фирма за разследване на пожари в Гранд Джънкшън, беше по­викан в седем сутринта. По-голямата част от работата му беше за застрахователните компании, които искаха да се докаже палеж, за да не плащат обезщетение. От време на време и полицията го викаше, за да определи дали даден пожар е произшествие или престъпление. Днес беше един от тези случаи.

Пътят от Гранд Джънкшън дотук беше два часа, но той настъпи здраво своя пикап „Додж“. Чивърс оби­чаше да пътува с включена сирена и сигнални светлини, които пропъждаха настрана горките мишоци, вързани от ограничението на скоростта по междущатската магистрала. Привлекателността на този случай се увеличаваше от факта, че полицейското управление в Роринг Форк плащаше добре и не го тормозеше с дребнави сметки до стотинката като някои от другите управления, за които беше работил.

Оживлението му се разсея, когато се изправи пред ужасната сцена. Дори Морис, началникът на полицията, изглеждаше смазан от нея: заекваше нечленоразделно и беше неспособен да поеме нещата в свои ръце. Чивърс направи всичко възможно, за да превъзмогне тежкото чувство. Всъщност това бяха богати типове от Холивуд, които използваха тази огромна къща като „втори дом“ - втори дом! - само за няколко седмици на годината. Трудно беше да изпиташ съчувствие към по­добни хора. Без съмнение собственикът на ваканционната къща би могъл да вдигне още пет такива, без това да изпразни много-много портфейла му. Мъжът, който притежаваше къщата, се казваше Джордън Бейкър, но никой не го беше виждал, нито успя да се свърже с него, за да му каже за пожара. Вероятно беше заминал със семейството си за някой луксозен курорт. А може би притежаваха трети дом. Това въобще нямаше да изненада Чивърс.

Започна да се приготвя за обиколката из руините, да проверява и организира оборудването си. Прове­ри цифровата си камера, сложи латексови ръкавици. Един от хубавите резултати от парализата на местния полицейски началник беше, че сцената на пожара не беше изгазена от всички съдебни експерти, които се събираха наоколо, чакайки да дойде техният ред. Мо­рис не беше пуснал никого да влезе, очаквайки него­вото идване, и той му беше благодарен за това. Макар че както обикновено пожарникарите значително бяха въздействали върху мястото - разсечени стени и по­дове, обърнати с лопата отломки. Освен това всичко беше напоено с вода. Пожарникарите бяха провели оглед за структурната здравина на полуразрушената къща и някои от районите бяха обявени за неустойчи­ви и заградени с пожарникарска лента.

Чивърс нарами чантата си и кимна на Морис:

- Готов съм.

- Добре - отговори началникът разсеяно. - Чудесно. Руди ще те води.

Пожарникарят на име Руди вдигна лентата за Чи­върс, който го последва надолу по тухлената пътека и през мястото, където е бил входът. Мястото на по­жара вонеше силно на изгоряла и влажна пластмаса, дърво и полиуретан. Все още се усещаше остатъчна топлина. Въпреки отрицателната температура къщата продължаваше да изригва облаци пара към студеното синьо небе. Макар да беше длъжен да носи каска, Чи­върс не си сложи дихателния апарат: гледаше на себе си като на старомоден пожарен инспектор, достатъчно сериозен, разчитащ повече на интуицията и оставящ науката на лабораторните плъхове. Беше свикнал с во­нята, освен това носът му беше нужен, за да подуши останките на възможен катализатор.

След вратата, в онова, което някога е било коридор, той се спря. Вторият етаж беше рухнал върху първия, предизвиквайки пълна бъркотия. Едно стълбище свършваше в небето. Локвички стъкло и метал се бяха оттекли в ниските части заедно с купчини строшени от горещината порцеланови съдове.

Той мина от коридора в помещение, което очевид­но е било кухня, преценявайки характера на горенето. Първата задача в неговата работа беше да реши дали става дума за палеж и дали е извършено престъпле­ние. И Чивърс вече беше сигурен, че е било извърше­но. Само катализатор би могъл да накара огъня да гори толкова бързо и с толкова висока температура. Това се потвърди, когато огледа кухнята и откри бледи следи от заливане върху останките от шистовия под. Той ко­леничи, извади апарат за установяване на въглеводо­род и взе няколко проби от въздуха, като го местеше насам-натам. Средна работа.

Все още на колене, заби нож в изгорелия, лющещ се под, след това използва пинсета, пускайки доказа­телството в найлонов плик. Кухнята беше хаос: всичко разтопено, изгоряло, разтворено. В нея беше падна­ла една от тоалетните на втория етаж с останките от емайлирана вана с лъвски крака и отломки от мивка, тоалетна чиния и подови плочки и стени. Всичко беше скупчено и разпръснато наоколо.

Използвайки уреда, Чивърс удари джакпота сред останките на банята от втория етаж. Лазейки на чети­ри крака и местейки уреда насам-натам, той се опитва­ше да открие източника. Въглеводородният подпис сякаш се увеличаваше с приближаването му към ваната. Той стана и надниква вътре. В нея имаше доста неща - на дъното лежеше дебел слой черна кал, в която бяха паднали отломки.

Чивърс взе проба от калта с пръст и стрелката удари края на скалата. В този миг той се закова на място: от калта стърчаха парчета кости, а там, където беше брък­нал с пръст, се виждаха зъби. Човешки. Чивърс внима­телно започна да рови с пръст и скоро откри малко пар­че от череп, част от челюст и късче от очна ябълка.

Изправи се, протегна ръката с уреда надолу и стрел­ката отново подскочи до края на скалата.

Чивърс извади електронния си диктофон и започ­на да говори в микрофончето. Излезе, че къщата не е била празна. Ясно беше, че във ваната е било сложено и изгорено с помощта на катализатор тяло. Той остави настрана диктофона, извади друг плик за доказател­ства, взе проби от отломките, калта и няколко малки парчета кост. Докато ровеше из черната кал, нещо проблесна - парче злато - без съмнение някакво бижу. Остави го, но взе проби от пясъка и калта около него. Включително овъглена става на пръст.

Изправи се и задиша тежко, защото почувства лек пристъп на гадене. Инцидентът беше по-тежък, откол­кото обикновено му се падаше. Също така беше ясно, че ще излезе голям случай. Много голям. Съсредото­чи се върху това, каза си Чивърс, докато си поемаше дълбоко дъх.

Кимна на Руди и последва пожарникаря през оста­налата част от къщата. Работеше с уреда за въглево­дород, взимаше проби и записваше впечатленията си с цифровия диктофон. Овъгленият труп на куче бе за­лепен за каменния под пред задната врата на къщата. До него лежаха две издължени разбъркани купчини песъчлива пепел, които Чивърс разпозна като напъл­но изгорелите останки на още две жертви. Съдейки по дължината на купчинките, и двамата бяха възрастни, проснати един до друг. Сред пепелта имаше още локвички от злато и сребро.

Божичко! Той провери с уреда, но не отчете особен резултат. Мили боже - никой не му беше казал, а и ве­роятно не знаеха, че пожарът е взел човешки жертви.

Отново си пое няколко пъти дълбоко дъх и пак тръг­на. И тогава в онова, което някога трябва да е било все­кидневната, се натъкна на нещо друго. Отломките от срутилия се втори етаж лежаха на просмукани с вода купчини, а в средата стърчаха полустопени пружини от матрак. Докато се приближаваше към тях, забеляза клупове от кабели, закрепени към тях, сякаш нещо е било вързано за леглото. Четири клупа приблизително на местата, където би трябвало да са китките и гле­зените. В един от клуповете забеляза малко парче от юношески пищял.

О, Майчице Божия! Чивърс доближи уреда за подушване до него и отново стрелката се удари в края на скалата. Беше пределно ясно какво се беше случило. Детето е било вързано за леглото, полято с катализатор и запалено!

- Имам нужда от въздух! - извика той и се изправи рязко. - Въздух!

Пожарникарят го хвана под ръка.

- Господине, нека ви помогна.

Когато Чивърс излезе от сцената на пожара и се затътри надолу по алеята, забеляза с крайчеца на очите си блед мъж в черно, стоящ настрана от тълпата - ве­роятно местният съдебен лекар, който се беше втора­чил в него.

- Добре съм, благодаря - обърна се той към пожар­никаря и измъкна ръката си от неловката хватка. Ог­леда се, забеляза началника Морис в импровизирания команден център, заобиколен от насъбралите се екипи от съдебни експерти: фотографи, балистици, експерти по коса и влакна, по характерни черти и развитие на личността, по ДНК. Обличаха си гащеризоните и се готвеха да влязат в къщата.

Не се притеснявай, каза си Чивърс. Но не можеше да не се притеснява. Краката му бяха като гумени и му беше трудно да върви.

Приближи се до началника. Морис се потеше въ­преки студа.

- Какво откри? - попита той тихо.

- Това е местопрестъпление - отговори Чивърс, до­като се опитваше да контролира треперещия си глас. Пред очите му започнаха да играят далечни светлинки. - Четири жертви. Най-малко четири засега.

- Четири? Мили боже! Значи са си били вкъщи. Ця­лото семейство...

Началникът избърса челото си с трепереща ръка.

Чивърс преглътна.

- Останките на непълнолетен или непълнолетна... вързан или вързана за леглото... и полят или полята е катализатор... подпален или подпалена... Друга е била... изгорена... в... в...

Докато Чивърс се опитваше да изтръгне думите от устата си, лицето на началника се издължи, но пожар­ният инспектор не забеляза. Неговият собствен свят започна да потъмнява, докато не падна пълен мрак.

И тогава, докато все още се опитваше да завърши изречението си, Чивърс рухна на земята и потъна в дълбоко безсъзнание.