Белият огън

36

„Еспелет“ - скъпият бар до лобито на хотел „Конот“, приличаше на светлокремав бонбон от висо­ки прозорци и снежнобели ленени покривки. Смяната на климата на Роринг Форк беше добре дошла. Досега Лондон се бе оказал благословен с топла зима и ме­ката следобедна слънчева светлина заливаше нежните извивки на помещението. Специалният агент Пендър­гаст, който беше седнал на голяма маса, гледаща към Маунт Стрийт, стана, когато Роджър Клийфиш влезе в заведението. Фигурата му, както Пендъргаст отбеляза, беше може би малко по-налята, лицето му - набразде­но и загрубяло. Още като студент Клийфиш беше на практика плешив, така че лъскавият му череп не беше изненада. Той продължаваше да крачи бързо, изнасяй­ки тялото си напред, а носът му цепеше въздуха с не­спокойното любопитство на хрътка, надушила следа. Тези качества, както и препоръката му като член на „Доброволците“, бяха вдъхнали на Пендъргаст увере­ност в избора му на партньор в това приключение.

- Пендъргаст! - възкликна Клийфиш и протегна ръка с широка усмивка. - Изглеждаш също както ня­кога. Или почти както някога.

- Скъпи, Клийфиш - отговори Пендъргаст, стис­кайки протегнатата ръка. Двамата с лекота се върнаха към установената в Оксбридж¹ практика да се обръ­щат един към друг на фамилно име.

- Я се виж - някога в Оксфорд смятах, че си в тра­ур, обаче сега виждам, че това е било недоразумение. Черното просто ти отива. - Клийфиш седна. - Можеш ли да повярваш, че времето е такова? Мейфеър никога не е изглеждал толкова прекрасен.

- Наистина - кимна Пендъргаст. - Тази сутрин от­белязах без ни най-малко удовлетворение, че темпера­турата в Роринг Форк е паднала под нулата.

- Ужасно - Клийфиш потрепери.

Келнерът донесе менютата, остави ги пред тях и се оттегли.

- Радвам се, че успя да хванеш сутрешния полет - каза Клийфиш и потърка ръце, докато преглеждаше менюто. - Тук следобедното меню за чай „Шик и шок“ е особено приятно. Сервират най-хубавия „Кир Роял“ в Лондон.

- Хубаво е да се върнеш отново в цивилизацията. Роринг Форк въпреки богатството си или може би точно заради него е скучен и недодялан град.

- При последния ни разговор спомена нещо за по­жар. - Усмивката върху лицето на Клийфиш избледня. - Подпалвачът, за когото спомена, е ударил отново?

Пендъргаст кимна.

- Боже мили... Но да минем към по-ведра нотка: ми­сля, че ще си доволен от откритието, което направих. Надявам се, че полетът ти до тук няма да се окаже на­пълно безполезен.

Келнерът се върна за поръчките. Пендъргаст поис­ка чаша шампанско „Лорен-Перие“ и джинджифилова кифла с каймак, а Клийфиш няколко различни сандвича-пръчици. Членът на „Доброволците“ изчака келне­рът да се отдалечи, после бръкна в дебелата си адво­катска чанта, измъкна една тънка книга и я плъзна по плота на масата.

Пендъргаст я вдигна. Беше от Елъри Куин и носе­ше заглавието „Кралски кворум - история на детек­тивския разказ, разкрита в 106 от най-важните книги в тази област, отпечатани от 1845 г. досега“.

- „Кралският кворум“ - измърмори Пендъргаст, вторачен в корицата. - Спомням си, че когато разгова­ряхме, ти спомена Елъри Куин.

- Разбира се, чувал си за него.

- За тях, ако трябва да бъдем точни.

- Точно така. Двама братовчеди, които работят под един псевдоним. Може би най-добрите съставители на антологии с криминални разкази. Да не говорим, че те самите са автори по право. - Клийфиш почука по том­чето в ръцете на Пендъргаст. - Тази книга е може би най-известното критично произведение за криминалната литература - сборник и изследване на най-големите произведения в този жанр. Между другото, това е първото издание. Обаче има нещо странно: въпреки че на корицата пише 106 заглавия, всъщност са 107. Ето, виж. - След като каза това, взе книгата, отвори на съдържанието и започна да плъзга пръста си по отдел­ните заглавия:

- Виждаш ли? - Каза Клийфиш с нещо подобно на триумф в гласа. - Номер седемдесет и осем „а“ в „Кралският кворум“. Заглавието е неизвестно. Датата на публикуването несигурна. Дори съществуването не е сигурно: затова е „а“-то. И няма статия в основния текст - само е споменато в съдържанието. Обаче Елъ­ри Куин - вероятно заради превъзходството си в тази област - е чул за тази рядкост отнякъде и е сметнал, че си заслужава да я включи в своята книга. Или може би не. Когато през 1967 г. книгата е преработена и списъ­кът е свит до сто двайсет и пет произведения, седемде­сет и осем „а“ е изхвърлено.

- И ти смяташ, че това е липсващата история с Холмс?

Клийфиш кимна.

Донесоха чая им.

- Еднозначно Конан Дойл е имал по-раншно впис­ване в книгата - каза Клийфиш и отхапа от сандвича с пушена сьомга и уасаби. - „Приключенията на Шерлок Холмс“. Номер шестнайсети в „Кралският кворум“.

- Тогава очевидната следваща стъпка ще бъде да определим какво точно е знаел Елъри Куин за тази ис­тория с Холмс и откъде той или те са научили за нея.

- За съжаление „Доброволците“ безброй пъти са минавали по този път. Както можеш да си представиш, седемдесет и осем „а“ в „Кралският кворум“ е един от творческите кошмари на нашата организация. Създа­дохме специална титла, която ще бъде връчена на онзи член, който намери този разказ. Двамата братовчеди са мъртви от десетилетия и не са оставили и късче дока­зателство за това защо седемдесет и осем „а“ е вклю­чен в първото издание или защо е изваден по-късно.

Пендъргаст отпи глътка шампанско.

- Това е окуражително.

- Наистина. - Клийфиш бутна книгата настрана. - Преди години „Доброволците“ натрупаха голям брой писма от по-късния живот на Конан Дойл. До днес не сме разрешили на външни учени да ги проучат - искаме да ги ползваме за нашите собствени научни публикации в списанието и другаде. Но тези по-късни писма са до голяма степен пренебрегвани, защото са свързани с онази част от живота на Конан Дойл, когато е дълбоко нагазил в спиритуализма, пишейки научни трудове като „Идването на феите“, „Ръбът на непозна­тото“, оставяйки Холмс настрана.

Клийфиш си взе друг сандвич - с панирано пиле и печен патладжан. Отхапа, след това още веднъж, за­твори очи и започна да дъвче. После избърса изискано пръсти в ленената салфетка и с палаво намигване пъх­на ръка в джоба на сакото си и извади две похабени и избледнели писма.

- Моля те го да запазиш в тайна - каза той на Пен­дъргаст, - защото... ъъъ... взех тези временно назаем. Нали не искаш да ме видиш зачеркнат от членството.

- Бъди сигурен в моята дискретност.

- Чудесно. В такъв случай мога да ти кажа, че двете писма са написани от Конан Дойл през 1929 - година преди смъртта му. И двете са адресирани до господин Робърт Крейгтън, романист и другар в спиритическите сеанси, с когото Конан Дойл се сприятелява през последните си години. - Клийфиш разгъна едно от писмата. - Това първо писмо споменава между друго­то: „Очаквам всеки ден да получа новини от работата с Аспърн Хол, която напоследък твърде тежи на съз­нанието ми. - Той сгъна отново писмото и го прибра в джоба си, след това се зае с другото. - Второто писмо също споменава мимоходом: „Научих лошата новина за Аспърн Хол. Сега съм в колебание как да постъпя - или дали изобщо трябва да правя нещо. Въпреки това не мога да бъда спокоен, докато не видя работата свър­шена“.

Клийфиш прибра и второто писмо.

- Всички от „Доброволците“, които са чели тези пис­ма, а те не са много, предполагат, че Конан Дойл е бил замесен в някакъв вид спекулация с недвижим имот. Аз обаче вчера прекарах целия следобед в преглеждане на английските и шотландските регистри... няма данни за Аспърн Хол в тях. Просто не съществува.

- Значи според теб Аспърн Хол не е място, а загла­вие на разказ?

Клийфиш се усмихна.

- Може би... съвсем случайно... това е заглавието на отхвърления разказ на Конан Дойл: „Приключението в Аспърн Хол“.

- Къде може да е този разказ?

- Знаем къде не е. Не е в неговата къща. След като се залежава с месеци от ангина пекторис, Конан Дойл умира през юли 1930 година в Уиндълшам, неговия дом в Кроубъроу. В годините след това хиляди Добро­волци и други изследователи на Холмс са пътували до Източен Съсекс и са проучили всеки сантиметър от къщата. Намерили са недовършени ръкописи, писма, други документи, но не и изчезналия разказ за Холмс. Затова не мога да не мисля, че... - Клийфиш се поколе­ба. - Че разказът е бил унищожен.

Пендъргаст поклати глава.

- Спомни си какво казва Конан Дойл във второто писмо: че се колебае как да постъпи; че не може да се успокои, докато не види работата свършена. Това не звучи като мислите на човек, който се готви да унищо­жи разказа.

Клийфиш го изслуша и кимна леко.

- Същият катарзисен подтик, който е накарал Ко­нан Дойл изобщо да напише разказа, би го накарал и да го запази. Ако съм изпитвал известни съмнения, това включване в „Кралският кворум“ ги премахна. Разказът е някъде навън. И може да съдържа информа­цията, която аз търся.

- И тя е? - попита Клийфиш нетърпеливо.

- Още не мога да говоря за това. Обаче ти обеща­вам, че ако намерим разказа, ти ще бъдеш този, който ще го публикува.

- Прекрасно! - Клийфиш притисна молитвено ръце.

- И така, заровете - за да използвам известния израз - са хвърлени. - С тези думи Пендъргаст пресуши ча­шата с шампанско и даде знак на келнера за още една.

¹ Общо наименование, отнасящо се за университетите в Оксфорд и Кеймбридж. - Б. ред.