Белият огън

25

Началник Стенли Морис беше затворил вратата на кабинета си и бе наредил на секретарката си никой да не го безпокои по каквито и да е причини, докато обновява данните за развитието на случая върху кор­ковата дъска. Така началникът управляваше сложните случаи: свеждаше всичко до цветни картончета се­демдесет и шест на сто двайсет и седем милиметра. На всяко от тях беше отбелязан единичен факт, някое доказателство, снимка или свидетел. Те бяха подреде­ни хронологически, закачени с пинчета за корковата дъска. След това с връвчица свързваше картончетата, търсейки схеми, следи и връзки.

Това беше стандартен подход и в миналото бе ра­ботил добре с него. Но когато оглеждаше бъркотия­та върху писалището и преливащата от картончета с цветовете на дъгата коркова дъска, започна да се пита дали няма нужда от различна система. Осъзна как с всеки изминал миг се чувства все по-разочарован.

Телефонът започна да звъни. Той вдигна слушалката.

- За бога, Шърли, нали ти казах, че не искам да бъда безпокоен.

- Съжалявам, шефе - отговори жената, - но тук има някой, който трябва спешно да се види с теб...

- По дяволите, ако ще да е папата, зает съм!

- Тук при мен е капитан Стейси Баудри.

Трябваше му минута, за да включи за кого става дума. И тогава почувства как изстива. Само това му липсваше!

- О, боже... Добре, нека дойде.

Преди да успее да се стегне, вратата се отвори и в кабинета влезе впечатляваща жена. Капитан Баудри имаше къса кестенява коса, красиво лице и чифт дъл­боки тъмнокафяви очи. Вероятно беше на трийсетина и нещо години, с ръст около метър и осемдесет.

Той скочи на крака и протегна ръка.

- Началник Стенли Морис. Това е истинска изненада.

- Стейси Баудри. - Тя стисна здраво ръката му. Ма­кар да беше с ежедневни дрехи: джинси, бяла риза и кожена жилетка, военната ѝ стойка личеше безпо­грешно. Той я покани да седне и тя прие.

- Първо - започна началникът, - искам да се извиня заради проблемите с ексхумацията на вашия... ъъъ... прародител. Зная колко смущаващо трябва да е било. Ние тук в Роринг Форк вярвахме, че предприемачите са провели задълбочено проучване, и аз бях смаян, на­истина смаян, когато се запознах с писмото ви.

Баудри стрелна усмивка към началника и махна с ръка.

- Не се безпокойте за това. Не съм смутена или раз­строена. Наистина.

- Ами... благодаря за разбирането. Аз... ще оправим нещата. Обещавам. - Началникът осъзна, че е на път да се разбърбори.

- Това не е проблем. Ето за какво съм дошла. Ре­ших, след като изследването свърши, да взема остан­ките и да ги препогребем в нашия стар семеен гроб в Кентъки. Защото нали разбирате, като се имат предвид обстоятелствата, няма никаква причина Емет да бъде погребан в оригиналния гроб, както бях поискала.

- О, ще излъжа, ако кажа, че не изпитвам облекче­ние. Това улеснява нещата.

- На кафе ли мирише?

- Искате ли?

- Благодаря, да. Черно, без захар.

Шефът повика Шърли и се разпореди, като поръча и едно за себе си. Настана кратко, неловко мълчание.

- Е - започна той, - откога сте тук?

- Отскоро. Исках, така да се каже, да се запозная с околността, преди да съобщя за идването си. Пред­полагам, че писмото ми е предизвикало голямо въл­нение, и не исках да подлудя когото и да било, като пристигна с гръм и трясък като Самотния рейнджър. Всъщност вие сте първият човек, с когото се виждам.

- Тогава ми позволете да ви поздравя най-сърдечно с „добре дошла“ в Роринг Форк. - Началникът изпита огромно облекчение заради всичко, което тя каза, как­то и заради приятелското и сговорчиво държане. - Рад­ваме се, че сте дошли. Къде сте отседнали?

- Бях отседнала в Уди Крийк, но си търся място в града. Обаче изпитвам затруднение да намеря нещо, което мога да си позволя.

- Боя се, че сме в разгара на сезона. Ще ми се да мо­жех да ви помогна, но градът е пълен. - Сега си спом­ни бурната пресконференция и се запита дали нещата ще останат такива.

Когато кафето пристигна, Баудри нетърпеливо взе чашата, отпи и отбеляза:

- О, това съвсем не е обичайното полицейско кафе.

- Аз съм голям фен на тази напитка. Тук в града имаме пекар на кафе и той ми прави кафе второ пукане по френски.

Тя отпи втора голяма глътка, после още една.

- Не искам да ви задържам - виждам, че сте зает. Просто се отбих, за да се представя и да ви съобщя плановете си за останките. - Остави чашката на ма­сичката. - Освен това се питах дали можете да ми по­могнете? Къде точно се намират останките сега и как мога да стигна до там? Искам да ги видя и да се запоз­ная с жената, която провежда изследването.

Началникът ѝ обясни, докато ѝ чертаеше малка кар­та на „Хайтс“.

- Ще се обадя на охраната на „Хайтс“ - каза той, - за да им кажа, че ще отидете.

- Благодаря. - Капитан Баудри се изправи и отново впечатли началника с ръста си. Беше жена с чудесен външен вид, гъвкава и силна. - Много ми помогнахте.

Морис скочи бързо на крака и стисна ръката ѝ.

- Ако мога с нещо да помогна, каквото и да е, моля, обадете ми се.

Гледаше я как излиза от кабинета и си помисли, че адската седмица може би ще завърши с положителна нотка. В този миг обаче погледът му попадна на кор­ковата дъска и хаоса от картончета и връвчици на бю­рото му и той отново изпита стария ужас. Осъзна, че адската седмица далеч не е свършила.