Белият огън

26

Кори чу металическия звук на вратата на хангара и спря работата, питайки се дали Пендъргаст не се е върнал. Но вместо фигурата в черно палто в полезрението ѝ се появи висока жена, която крачеше към нея, облечена в грейка и с голяма плетена шапка с помпон на главата.

- Кори Суонсън? - попита тя, когато се приближи.

- Аз съм.

- Стейси Баудри. Бих ви стиснала ръката, но кафе­тата ми пречат. - Тя подаде на Кори чашка от „Старбъкс“. - Кафе с мляко, двойна сметана и двойна захар. Трябваше да гадая.

- Уха, правилно сте отгатнали. - Кори прие чашата с благодарност. - Нямах представа, че ще дойдете в Роринг Форк. Това е истинска изненада.

- Е, вече съм тук.

- Божичко, Стейси - нали мога да те наричам така - страшно съм ти задължена. Отърва ми задника с това писмо. Бях на косъм от десет години затвор, затова не мога ди ти се отблагодаря, както...

- Не ме карай да се чувствам неудобно! - Баудри се засмя, свали капачката на своята чашка и отпи щедра глътка. - Ако искаш да благодариш някому, благодари на своя приятел Пендъргаст. Той ми обясни положени­ето и какво са ти сторили. На мен ми оставаше само да помогна, което направих с удоволствие. - Тя се огледа.

- Колко ковчези! Кой е на прапрапрадядо Емет?

- Ето този. - Кори я отведе до останките, разпръс­нати на съседната маса. Ако знаеше, че жената ще дой­де, щеше да се опита да ги сложи в някакво подобие на порядък. Надяваше се, че наследничката на Емет няма да разбере.

Кори отпи от кафето си леко нервно, докато Бауд­ри се доближи до масата, протегна ръка и внимателно вдигна парче от черепа.

- Брей, тази мечка наистина му е разказала играта.

Кори отвори уста да каже нещо, но после я затвори.

Пендъргаст съвършено разумно я бе посъветвал да не казва никому нищо за истинската причина за смъртта, докато не завърши напълно изследването си.

- Мисля, че вършиш отлична работа - каза Баудри.

- Значи наистина искаш да станеш полицай?

Кори се засмя. Баудри веднага й беше харесала.

- Да, но всъщност бих искала да стана агент на ФБР със специалност съдебна антропология. Не лабораторен плъх, а оперативен агент със специални умения и познания.

- Страхотно! Често аз самата съм мислила за поли­цията... имам предвид, че след кариера в армията това е напълно логично.

- Значи вече не си капитан?

Баудри се усмихна.

- Винаги ще си остана капитан, но да - уволних се. - Тя замълча. - Е, май е време да се размърдам, защо­то трябва да си намеря по-евтино място за спане, ако трябва да остана тук още малко. Хотелът, в който съм отседнала, ще ме докара до фалит.

Кори се усмихна.

- Познато усещане.

- Исках да се запознаем и да ти кажа, че според мен онова, което правиш тук, е чудесно. - Баудри се обър­на да си върви.

- Чакай малко.

Баудри се обърна.

- Искаш ли по-късно да пием по кафе в „Старбъкс“? - Кори замахна с чашата си. - Бих искала да те почер­пя и аз, ако нямаш нищо против това да стане малко по-късно. Възнамерявам да поработя по-дълго, стига да не замръзна преди това.

По лицето на Баудри се разля усмивка.

- Това би било чудесно. Какво ще кажеш за девет часа?

- Добре, тогава ще се видим.