Белият огън

6

На следващата сутрин я потърсиха по телефона. Кори седеше в библиотеката на Роринг Форк и свършваше с прочи­та на градската история. Библиотеката беше отлична - настанена в модерна сграда, издигната в модерни­зиран викториански стил. Вътрешността беше краси­ва - декари полиран дъб, сводести прозорци, дебели мокети и непряко осветление, което заливаше всичко с топъл блясък.

Историческият отдел на библиотеката беше произве­дение на изкуството. Завеждащият отдела, Тед Роман, излезе много любезен. Оказа се сладко момче на двай­сетина и нещо години, жилаво и в добра форма, наскоро завършило Университета на Юта, след което бе взело няколко години почивка, за да поработи тук в замяна на евтини ски карти. Тя му разказа за изследователския си проект и за срещата си с началник Морис. Тед слуша­ше внимателно, задаваше умни въпроси и ѝ показа как да използва историческите архиви. И като капак я беше поканил на бира вдругиден вечерта и тя беше приела!

Библиотечните албуми със стари вестници, плакати и публични известия от времето на сребърната трес­ка бяха добре дигитализирани под формата на пидиефи, в които можеше да се търси. За няколко часа Кори успя да намери десетки статии за историята на Роринг Форк и убийствата на мечката, некролози и всякаква друга съпътстваща информация. Много повече, откол­кото беше открила в Ню Йорк.

Историята на града беше обаятелна. През лятото на 1873 година група юначни сребротърсачи от Лийдвил се изправили срещу опасността да бъдат нападнати от племето юта, пресекли Континенталния вододел и проникнали в неизследваната територия в западна по­сока. Там те и другите, които ги последвали, открили едно от най-големите находища на сребро в истори­ята на Щатите. Последвала сребърната треска, тълпи сребротърсачи си запазили участъци из планините, издигащи се по протежението на река Роринг Форк. Възникнал град с чукови мелници за нагрошаване на рудата и набързо построена топилна пещ за извличане на среброто и златото от рудата. Скоро хълмовете гъм­жали от сребротърсачи, от мини и далечни миньорски лагери, а градът се изпълнил с минни инженери, зла­тари, въглищари, дърводелци, ковачи, кръчмари, тър­говци, каруцари, курви, работници, пианисти, картоиграчи, мошеници и крадци.

Първото убийство станало през пролетта на 1876 година. Самотен миньор бил убит и изяден в отдале­чен участък високо в планината Смъглър. Минали сед­мици, преди да се забележи липсата му. В резултат на това трупът му не бил намерен веднага, а високопла­нинският въздух го запазил достатъчно, за да разкаже своята ужасяваща история. Тялото било разпрано очевидно от мечка, след това изкормено, а крайниците - откъснати. Изглежда в течение на седмица мечката се била връщала да пирува. Повечето от костите били оглозгани, езикът и черният дроб изядени, вътреш­ностите и другите органи разпръснати наоколо и пове­че или по-малко нахапани.

Това бил моделът, който щял да се повтори още де­сет пъти през лятото.

Още от самото начало Роринг Форк и голяма част от територията на Колорадо били измъчвани от агре­сивни гризли, които настаняващите се в по-ниските долини заселници прогонили по по-високите части на планините. Гризли, и това беше раздувано с наслада в почти всяка вестникарска статия, беше едно от малко­то животни, за които се знае, че ловува хора за храна.

През онова дълго лято в различни отдалечени учас­тъци свирепата мечка убила и изяла единайсет ми­ньори и сребротърсачи. Животното обитавало голяма територия, която, за съжаление, обхващала повече­то високи части на среброносния район. Убийствата предизвиквали всеобща паника, но федералният закон изисквал миньорите да работят на участъците си, ако искат да запазят своите права върху тях. Затова дори в пика на ужаса повечето от тях отказвали да напуснат своите участъци.

Няколко пъти били организирани ловни хайки да убият мечката, но било трудно да я проследят във ви­соките планински части над дървесната граница в този безснежен сезон. Въпреки това според Кори дейст­вителният проблем бил, че ловната хайка не е била твърде ревностна в желанието си да намери мечката. Изглежда мъжете бяха прекарвали повече време по кръчмите и в речи, отколкото навън в търсене на следи от животното.

През есента на 1876 г., точно преди падането на първия сняг, убийствата спрели. С течение на времето хората започнали да си мислят, че мечката е отишла на друго място, умряла или може би заспала зимен сън. Следващата пролет имало известни страхове, но кога­то убийствата не се подновили...

Кори почувства вибрациите на телефона си, извади го от ръчната си чанта и видя, че я търсят от полицей­ското управление. Тя се огледа и щом откри, че библи­отеката е празна, като се изключи библиотекарят, лю­бител на ските и снегомобилите, седнал на мястото си зад заемното гише и забил нос в Джак Керуак, реши, че може да отговори на обаждането.

Но не я търсеше началникът, а неговата секретарка. Преди Кори да успее да избълва обичайните любез­ности, жената заговори бързо и задъхано:

- Началникът много съжалява, но стана така, че не може да ви даде разрешение да изследвате останките.

На Кори ѝ пресъхна устата.

- Какво? - успя да изграчи. - Чакайте малко...

- Днес през целия ден има срещи, затова ме помоли да ви се обадя. Нали разбирате...

- Но той ми каза...

- Няма да е възможно. Много съжалява, че не може да ви помогне...

- Но защо? - успя да изплаче Кори.

- Съжалявам, но не знам подробности.

- Мога ли да говоря с него?

- Цял ден има срещи и така ще бъде... ъъъ... до края на седмицата.

- До края на седмицата? Но вчера ми каза...

- Съжалявам. Нали ви казах, че не съм запозната с неговите основания.

- Вижте - започна Кори, опитвайки се да овладее гласа си, но не постигна голям успех, - вчера той лично ми каза, че няма да има никакви трудности. Че ще ми разреши. А сега си променя мнението и отказва да каже защо и... а след това възлага на вас да ми биете шута! Не е честно!

В отговор чу едно последно ледено „ще ми се да мо­жех да ви помогна, но решението е окончателно“, пос­ледвано от решително щракване. Линията прекъсна.

Кори седна и заблъска с длан по масата:

- Мамка му, мамка му, мамка му!

После вдигна поглед. Тед я гледаше ококорен.

- По дяволите - възкликна Кори и закри уста с длан, - обезпокоих цялата библиотека.

С усмивка той вдигна ръка, за да я успокои.

- Както и сама можеш да видиш, в момента няма никого тук. - Поколеба се, но после излезе иззад бюро­то си и се приближи. Заговори отново, но сега гласът му беше преминал в шепот. - Мисля, че знам какво става тук.

- Знаеш? Тогава те моля да ми обясниш.

Макар да нямаше никого наоколо, той сниши още глас.

- Госпожа Кьрмоуд.

- Кой?

- Госпожа Бети Браун Кърмоуд влезе под кожата му.

- Коя е Бети Браун Кърмоуд?

Той завъртя очи и плахо се огледа.

- Откъде да започна? Първо, притежава агенцията за недвижими имоти „Таун&Маунт“, която е най-яката в града. Председател е на асоциацията на „Съсе­дите от „Хайтс“ и беше силата зад преместването на гробището. По принцип е една от онези самодоволни жени, които управляват всичко и всеки и не търпят ни­какво несъгласие. Факт е, че тази жена е истинската власт в града.

- И подобна жена притежава влияние върху поли­цейския началник?

Тед се засмя.

- Нали се запозна с Морис? Мил човек. Всички му влияят. Но най-вече тя. Казвам ти - направо е страхо­вита. Дори повече от онзи неин зет Монтебело. Сигу­рен съм, че Морис наистина е възнамерявал да ти даде разрешение. Докато не се е обадил на Кърмоуд.

- Но защо ѝ е да ме спира? Какво ще ѝ навреди?

- Ето това е - каза Тед, - което трябва да разбереш.