Белият огън

20

Началникът беше давал прескон­ференции и преди. Обикновено, когато някоя звезда се забърка в неприятности. Сега обаче беше различно и много, много по-лошо. Когато огледа публиката от сцената, изпита нарастващо безпокойство. Тези хора кипяха, искаха отговори. Тъй като в старата сграда на поли­цейското управление имаше само една малка заседа­телна зала, отново се бяха събрали в залата за срещи с обществеността на градския съвет - мястото на скорошното му унижение. Споменът не беше приятен.

От друга страна, до него щеше да бъде Пендъргаст. Мъжът, който се появи като негова Немезида, сега беше - не можеше да не го признае - негова опора. Чи­върс беше гневен, половината от полицейското упра­вление се бе разбунтувало, но на Морис не му пукаше. Агентът беше блестящ, макар и малко странен, и той беше наистина благодарен да го има на своя страна. Обаче Пендъргаст нямаше да може да му помогне сре­щу тази тълпа. Това беше нещо, което сам трябваше да свърши. Трябваше да влезе там и да изглежда като човек, който държи всичко под контрол.

Погледна часовника си. До два оставаха пет мину­ти. Врявата от гласовете приличаше на заплашително ръмжене. Да ти поникнат топки. Справедливо беше и Морис щеше да направи всичко възможно.

След като прегледа бележките си за последен път, излезе на сцената и закрачи енергично към подиума. Шумът от гласовете намаля и той отдели още един миг, за да огледа публиката. Залата беше претъпкана, места за правостоящи също нямаше. Галерията за предста­вителите на пресата също беше наблъскана докрай. Очите му с лекота откриха черното петно - дрехите на Пендъргаст, който седеше на първия ред в блока за официални лица. Там видя и други важни персони: кмета, началника на пожарната, старши офицери от неговото управление, патолога. Чивърс и юрисконсул­та на общината. Отсъствието на госпожа Кърмоуд се набиваше на очи. Слава богу!

Морис се наведе леко и почука по микрофона.

- Дами и господа.

В залата настъпи тишина.

- За хората, които не ме познават - започна той, - аз съм началник Стенли Морис от полицейското упра­вление на Роринг Форк. Ще прочета едно изявление, а след това ще отговарям на въпроси от страна на меди­ите и обществеността.

Той разгъна листовете и започна да чете, опитвайки се тонът му да е сериозен и безстрастен. Изявлението беше кратко и се придържаше към неоспоримите фак­ти: часа на пожара, броя и самоличността на жертвите, определението, че става дума за убийство, състояние на следствието. Никакви предположения. Завърши с апел всеки, който разполага е някаква информация, незави­симо колко незначителна е, да я сподели с полицията.

Разбира се, не спомена и дума за предположението на Пендъргаст, че може да има още подобни събития - това щеше да е твърде голямо подстрекателство. А и нямаше доказателства за подобно нещо и както бе отбелязал Чи­върс, това си беше чисто предположение.

Той вдигна поглед от листа.

- Въпроси?

От галерията за пресата се понесе шумотевица. Мо­рис вече беше решил на кого ще даде думата и в каква последователност. Сега посочи своя любим журна­лист, негов стар приятел от „Роринг Форк Таймс“.

- Началник Морис, благодаря ви за изявлението. Имате ли заподозрени?

- Разполагаме с няколко важни следи, които про­веряваме - отговори Морис. - Не мога да кажа повече по този въпрос. - Защото имаме дръжки, помисли си той мрачно.

- Имате ли представа дали извършителят е местен?

- Не знаем - отговори Морис. - Получихме списъ­ците с гостите на всички хотели и квартири под наем. Получихме данните от продажбите на билети, осигу­рихме си помощта на Националния център за анализи на тежки престъпления, където в момента претърсват базите си данни за подобни престъпления в миналото.

- Нещо за мотива?

- Нищо конкретно. Разглеждаме различни възмож­ности.

- Например?

- Взлом, отмъщение, перверзна тръпка.

- Една от жертвите не работеше ли във вашия офис?

Мили боже, беше се надявал да избегне подобни въпроси.

- Джени Бейкър беше стажант в моя офис. Работе­ше там през зимната ваканция. - Преглътна и се опита да продължи въпреки лекото потреперване на гласа си. - Беше прекрасно момиче, което мечтаеше за кариера в правоохранителните органи. Загубата... е ужасна.

- Носят се слухове, че една от жертвите била върза­на за леглото и залята с бензин.

Кучи син. Чивърс ли е подхвърлил това?

- Вярно е - отговори началникът след известно ко­лебание.

Това предизвика сензация.

- А друга жертва е била изгорена във ваната?

- Да - отговори началникът, без много да му мисли.

Още шумотевица. Нещата щяха да загрубеят.

- Момичета били ли са изнасилени?

Пресата би попитала всичко - нямаха капка срам.

- Патологът още не е свършил с изследванията си. Възможно е това да не може да бъде установено зара­ди състоянието на останките.

- Липсва ли нещо?

- Нямаме представа.

- Живи ли са били изгорени?

Още шумотевица и викове.

- Ще мине поне седмица, преди по-голямата част от доказателствата да бъдат анализирани. Добре, моля да няма повече въпроси от страна на медиите. Сега ще дадем възможност на обществеността.

Публиката скочи на крака и всички размахваха ръце. Това не беше добър знак. Морис посочи една възрастна жена със смирен вид, която не познаваше, но тази пред нея го разбра неправилно - дали нарочно или не - и заговори с боботещ глас. Божичко, това беше Соня Мари Дютоа - наполовина пенсионирана актриса, известна с противното си поведение в мага­зини и ресторанти и с лицето си, което беше опъвано и пълнено с ботокс толкова пъти, че сега беше непре­къснато усмихната.

- Благодаря, че ме посочи - започна тя с дрезгав глас. - Сигурна съм, че говоря от името на всички, като казвам колко съм шокирана и ужасена от това престъпление.

- Сигурно - отговори Морис. - Какъв е въпросът ти?

- Минаха трийсет и шест часа от този ужасен, стра­шен, плашещ пожар. Всички го видяхме. И като се съди по казаното от теб, не сте отбелязали голям на­предък, ако изобщо сте мръднали напред.

Началник Морис попита спокойно:

- Госпожо Дютоа, имаш ли въпрос?

- Разбира се. Защо още не сте заловили убиеца? Това не е Ню Йорк Сити. В този град имаме едва две хиляди души. Само един път води тук и само по него можеш да си заминеш. Какъв тогава е проблемът?

- Както вече казах, ангажирали сме огромни ресур­си, доведохме специалисти чак от Гранд Джънкшън, осигурихме си и участието на Националната лабора­тория. Сигурен съм, че и други хора имат въпроси.

- Не съм свършила - продължи Дютоа. - Кога ще бъде подпалена следващата къща?

Това предизвика нова суматоха. Някои хора се по­чукваха по слепоочията, гледайки към Дютоа, а други се разтревожиха.

- Няма и едно доказателство, че става дума за сери­ен подпалвач - каза скорострелно началникът, който бързаше да прекъсне тази линия на предположения.

Обаче Дютоа, изглежда, още не се беше отказала.

- Кой от нас ще се събуди в леглото си сред пламъ­ци тази нощ? И какво, за бога, ще предприемеш срещу това?