Белият огън

18

Началник Морис гледаше разрушената къща. Остатъчната горещина от пожара предишния ден беше изчезнала. През миналата вечер беше навалял малко сняг, покривайки сцената на ужаса с бяло оде­яло. Върху районите с основните доказателства бяха прострени брезенти и сега неговите хора внимателно ги махаха, изтръсквайки първо снега, за да подготвят мястото за обиколката. Беше осем сутринта, слънчево, около девет градуса, и слава богу, нямаше вятър.

На Морис никога не се беше случвало нещо подобно - нито в личен, нито в професионален план - и той се каляваше за изпитанията, които го очакваха. Снощи почти не бе мигнал, а когато най-сетне заспа, се събу­ди веднага от някакъв ужасен кошмар. Чувстваше се ужасно и още не бе осъзнал напълно извратеността и страховитостта на престъплението.

Пое си дълбоко дъх и се огледа. От лявата му стра­на стоеше Чивърс, специалистът по пожарите, вдясно Пендъргаст в своето палто от вълна на викуня, надяна­то върху несъвместимо с него електриковосиньо пухе­но яке. Пухкави ръкавици без пръсти и грозна вълнена шапка допълваха тоалета му. Той беше толкова блед, че имаше вид на вече поразен от хипотермия. Обаче очите му бяха особено живи и неспокойно се плъзгаха по сцената на пожара.

Морис прочисти гърлото си и положи усилие да изглежда като началник на полицията, който държи всичко здраво под контрол.

- Господа, готови ли сте?

- Можеш да се обзаложиш за това - отговори Чи­върс с набиваща се на очи липса на въодушевление. Очевидно присъствието на агента на ФБР не го рад­ваше. Кофти работа, помисли си Морис. Беше за­почнало да му писва от несъгласията, караниците и вътрешноведомствените борби, които този случай предизвикваше.

Пендъргаст наклони глава.

Началникът се промъкна под лентата и останалите го последваха. Пресният сняг покриваше всичко, като се изключат местата, върху които досега бяха лежали парчетата брезент. Сега тези райони представляваха големи черни квадрати в иначе белия пейзаж. Патологът още не беше отнесъл човешките останки. Криминологични знаменца с най-различни цветове стърча­ха от руините, придавайки на местопрестъплението неподходящ празничен вид. Вонята на дим, изгорели кабели, гума и пластмаса все още висеше във въздуха - тежка и противна.

Пендъргаст пое водачеството, като се придвижваше леко въпреки тежкото си облекло. Впусна се напред, коленичи и с малка четка разбръска снежно петно, за да огледа изгорелия шистов под. Направи го на още няколко, както изглеждаше, случайни места, докато останалите продължаваха огледа. На едно от тях изва­ди изпод палтото епруветка, в която с пинсети пусна някаква микроскопична проба.

Чивърс изостана. Мълчеше, а едрото му лице беше смръщено от неудоволствие.

Най-накрая стигнаха до ужасяващата вана. Морис не можеше да я гледа спокойно. Обаче Пендъргаст отиде право при нея, клекна и се наведе над отвора, все едно се молеше. Свали ръкавицата и с дългите си бели пръсти, въоръжени с тънки пинсети, зарови нао­коло и още проби се озоваха в епруветки. Най-накрая се изправи и групата продължи обиколката си из раз­рушената къща.

Стигнаха до изгорелия матрак с клуповете от кабе­ли и парчетата кост. Тук Пендъргаст отново се спря и прекара най-много време вторачен в гледката. Морис започна да трепери, когато бездействието, студът и не­приятното усещане за нещо лепкаво и гадно се съюзиха срещу него. Агентът извади от джоба си някакъв доку­мент, разгъна го и той се оказа подробен план на къщата - откъде го беше взел? Пендъргаст го разглежда дълго време, после го сгъна и отново го прибра. Тогава клекна и започна да проучва овъглените останки от скелета, вързан за матрака, с лупа. От него наистина бяха оста­нали само парченца кост и разни други неща. Морис почувства как студът пълзи все но-навътре в дрехите му. Чивърс беше започнал да става неспокоен. Крачеше напред-назад и от време на време пляскаше с ръцете си в ръкавици в опит да ги стопли. Езикът на тялото му подсказваше, че смята това за загуба на време.

Пендъргаст най-накрая се изправи.

- Ще вървим ли?

- Чудесна идея - бързо се отзова Чивърс.

Групата продължи из изгорелите руини: странно стърчащите колони, покрити със скреж, изгорели­те стени, купчините замръзнала кал, блестящите на слънцето езерца от разтопено стъкло и метал. Сега от едната страна се виждаше трупът на кучето и двете разпаднали се успоредни купчини пепел, които пред­ставляваха майката и бащата на Джени Бейкър.

Морис трябваше да извърне глава - беше прекалено мъчително.

Пендъргаст коленичи и проучи всичко най-грижливо, взе още проби, без да продумва. Изглеждаше особено заинтересуван от овъглените останки на куче­то, внимателно промушвайки ги с дългите пинсети и инструмент, който приличаше на зъболекарска сонда. Преместиха се в изгорелия гараж, където бяха изгоре­лите и разтопени каросерии на три автомобила. Аген­тът на ФБР им хвърли бегъл поглед.

Това беше - свършиха. Отвъд полицейската лента Пендъргаст се обърна. Очите му смаяха Морис - рязко проблясваха в яркото зимно слънце.

- Всичко е точно така, както се страхувах, че ще е - започна той.

Морис зачака да чуе още, но агентът потъна в мъл­чание.

- Добре тогава - каза Чивърс високо, - Стенли, искам още веднъж да потвърдя онова, което ти казах по-рано. Всички доказателства сочат осуетен грабеж с поне двама извършители, а може би и повече. Възможно е и сексуално престъпление.

- Агент Пендъргаст? - най-накрая попита Морис.

- Съжалявам да го кажа, но вероятно точна възстановка на последователността на извършеното престъпление може да се окаже невъзможна. Пожарът е унищожил твърде много информация. Обаче аз мога да спася някол­ко очебийни подробности, ако искаш да ги чуеш.

- Искам. Моля, продължавай.

- Извършителят е един. Влязъл е през незаключената задна врата. Трима членове на семейството са били у дома, всички на втория етаж и вероятно заспали. Из­вършителят веднага е убил кучето, което е дошло да провери какво става. След това той или тя се качва на втория етаж, изненадва малолетното момиче в спалнята му, обездвижва го и му запушва устата, преди да успее да вдигне много шум. След това, все още живо, го връз­ва с кабели за леглото. Може да е бил на път за спалнята на родителите, когато втората млада жена се прибира.

Той се обърна към Морис:

- Това е била твоята стажантка Джени. Влязла е през гаража и се е качила на втория етаж. Там е била напад­ната от засада от извършителя, обездвижена и сложена във ваната със запушена уста. Извършено е много ре­зултатно, но въпреки това второто нападение, изглежда, е събудило родителите. Имало е кратка борба, започ­нала на втория етаж и завършила долу. Подозирам, че един от родителите е бил убит там на място, а другият завлечен долу по-късно. Може и да са били бити.

- Как може да знаете всички тези подробности? - възкликна Чивърс. - Това е чисто предположение.

Пендъргаст продължи, без да обръща внимание на избухването.

- Извършителят се върнал горе, полял двете моми­чета с бензин и ги запалил. След това бил принуден ог обстоятелствата бързо да напусне мястото. На слиза­не смъкнал по стълбите трупа на другия родител, като пътьом е пръскал още бензин. Тръгнал си е пеша, а не с кола. Жалко, че заснежените терени около къщата са били отъпкани от съседите и пожарникарите.

- Няма начин - заклати глава Чивърс, - няма начин да извлечете всички тези заключения от информация­та, с която разполагаме. А заключенията ви, с цялото ми уважение, са погрешни до едно.

- Трябва да кажа, че споделям... ъъъ... скептицизма на господин Чивърс. Как е възможно да научиш всич­ки тези подробности от един-единствен оглед? - заяви Морис.

Пендъргаст им отговори с тона на възрастен, който обяснява на дете:

- Това е единствената логическа последователност, която подхожда на фактите. А фактите са следните: ко­гато Джени Бейкър се прибира вкъщи, извършителят вече е бил там. Тя е минала през гаража - приятелят ѝ е потвърдил това - и ако родителите ѝ са били вече убити, е щяла да види труповете им при задния вход. Не е ви­дяла трупа на кучето, защото е бил зад барплота, който някога е съществувал. Ето. - Той извади скицата.

- Но откъде знаеш, че убиецът е бил вече горе, ко­гато Джени се е прибрала у дома?

- Защото е била нападната горе. Ако е била първата жертва и е нападната в гаража, кучето щеше да е живо и щеше да се разлае и събуди родителите. Не, първата жертва е било кучето, убито при задната врата веро­ятно с удар по главата с нещо като бейзболна бухалка.

- Бухалка? - невярващо попита Чивърс. - Откъде знаете, че не е използвал нож или пистолет?

- Съседите не са чули изстрели. Опитвали ли сте се да убиете немска овчарка с нож? Освен това по из­горелия кучешки череп се виждат следи от счупване тип „зелена клонка“¹. - Той направи пауза. - Господин Чивърс, не е нужно човек да бъде Шерлок Холмс, за да анализира няколко прости факта като тези.

Чивърс замълча.

- Затова, когато Джени се прибира вкъщи, извър­шителят вече е на горния етаж и е обездвижил сестра ѝ, защото не би могъл да подчини и двете наведнъж.

- Освен ако извършителите не са били двама - вметна Чивърс.

- Продължавай - каза Морис на Пендъргаст.

- С помощта на бухалката или по друг начин той веднага е подчинил Джени.

- Точно това е причината извършителите да са били двама! - настоя отново Чивърс. - Това е прова­лен обир. Влезли са в къщата, но нещата са излезли от контрол, преди да успеят да извършат грабежа. Случва се много често.

- Не. Всичко е било точно планирано и извърши­телят е контролирал положението през цялото време. Психологическите признаци на престъплението - не­говата диващина - подсказват самотен извършител с мотив, различен от грабежа.

Чивърс погледна Морис и завъртя очи.

- А що се отнася до вашата теория за провален гра­беж - обърна се Пендъргаст към него, - извършите­лят е знаел много добре, че в къщата има поне трима души. Нормален професионален крадец не влиза с взлом в къща с хора.

- Освен ако няма двойка момичета, които иска да... - Чивърс преглътна и погледна началника.

- Не е блудствал с момичетата. Ако е възнамерявал да ги изнасили, щеше първо да премахне заплахата от родителите, като убие най-напред тях. Освен това из­насилването не се вписва ниго във времевата линия, нито в последователността. Нека посоча, че минават десетина минути или по-малко от момента, когато га­джето докарва Джени, до избухването на пожара.

- Откъде знаете, че единият от родителите е бил убит на първия етаж, а другият долу?

- Признавам, че това е предположение. Но е един­ственото, което отговаря на доказателствата. Имаме ра­бота със самотен убиец и ми изглежда невероятно да се бие едновременно срещу двамата родители долу. Това подреждане на родителите е друг режисиран елемент от нападението - ужасяваща подробност, предназначе­на да посее допълнителен страх и безпокойство.

Чивърс поклати глава с отвращение и недоверие.

- И така - на началника му беше трудно да зададе въпроса, който трябваше да зададе, - кое те кара да мислиш, че може да има още подобни убийства?

- Това е убийство от омраза, садизъм и наглост, из­вършено от човек, вероятно луд, но все още запазил умствените си способности. Огънят често е предпочи­таното от лудите оръжие.

- Убийство за отмъщение?

- Съмнявам се. Семейство Бейкър не е било твърде известно в Роринг Форк. Ти сам ми каза, че изглежда не са имали врагове в града и са прекарвали тук само няколко седмици през годината. Така че, ако не става дума за отмъщение, какъв е мотивът? Трудно е да се каже, но нападението може и да не е било насочено специално срещу това семейство - по-скоро срещу онова, което това семейство олицетворява.

Настъпи мълчание.

Наруши го Морис:

- И какво олицетворява това семейство?

- Може би онова, което олицетворява целият град?

- И какво е то?

Пендъргаст направи пауза, после каза:

- Пари.

¹ Костта е млада и се огъва, преди да се счупи. Среща се и като „зелена пръчка“. - Б. пр.