Белият огън

56

Съвпадение? Разбира се, беше възможно. Кори си каза, че следите може да са на някого от соб­ствениците - в края на краищата тук горе имаше де­сетки къщи. Може би беше някой, който просто бърза да се прибере, преди бурята да се усили. Но от друга страна, в града някой я беше следил. А и защо кола­та изобщо беше влязла в паркинга? Кори почувства пристъп на мрачно предчувствие и се огледа, но не се виждаха други коли. Погледна часовника си. Беше два. Оставаха още три часа дневна светлина.

Фордът поднесе нагоре по пътя, защото тя даде твърде много газ. Намали в последния завой и спря колата до оградата, обикаляща хангара. Снегът поч­ти беше спрял, но когато погледна нагоре, видя гъсти сиви облаци, които обещаваха още валежи.

Остави двигателя да работи, докато проверяваше раницата си. Всичко беше там, подредено както тряб­ва. Нямаше екип за снегомобил, но на практика носе­ше всичките си зимни дрехи, два чифта ръкавици, балаклава и дебели апрески.

Слезе от колата и преметна тежката раница през рамо. Цареше странна тишина, всичко беше окъпано в студена сива светлина. Въздухът беше леден - дъ­хът ѝ направо замръзваше. Миришеше на вечнозелена растителност. Клоните на дърветата бяха претоварени със сняг и провиснали, покривът на склада бе покрит с дебел слой сняг, а от стрехите висяха редици висулки, матови и студени на сивкавата светлина.

Кори отключи хангара, влезе и запали лампите. Снегомобилите бяха там, спретнато подредени в реди­ца, ключовете в запалването. Каските висяха на близ­ката закачалка. Тя тръгна край машините, за да про­вери горивните датчици. Макар никога да не се беше качвала на снегомобил, у дома в Канзас като девойка беше карала доста кросови мотоциклети. Изглежда снегомобилът работеше по същия начин: газта на дясната ръкохватка, а спирачката на лявата. Не изглежда­ше сложно. Избра машината, която изглеждаше най-чиста, провери дали резервоарът е пълен, след това си хареса каска, накрая прибра раницата в празното пространство под седалката.

Отиде при главната врата на хангара, отключи я отвътре и я избута настрана да се отвори, но много трудно. Снегът, струпан върху вратата, се изсипа въ­тре. Кори запали снегомобила и провери датчиците, светлините, спирачките, опита съединителя и няколко пъти светна и загаси фаровете.

Въпреки страха и безпокойството изпита нараства­що вълнение. Трябваше да гледа на случващото се като на един вид приключение. Ако някой я следеше, щеше ли да я последва в планината? Струваше ѝ се невероятно.

Сложи си каската и даде малко газ, за да изкара вни­мателно машината през вратата. Щом излезе, се опита да затвори вратата на хангара, но падналият вътре сняг ѝ попречи да я плъзне.

Хрумна ѝ, че всъщност краде снегомобил - това сигурно беше углавно престъпление. Обаче при тази буря, навръх Коледа и с полиция, заета с подпалвача, вероят­ността да я хванат беше много малка. Според картата входът на мина „Кристмъс“ беше на около пет киломе­тра от тук нагоре по старите миньорски пътища, сега превърнати в маршрути за снегомобили. Ако караше внимателно, можеше да стигне там за десет или да ре­чем петнайсет минути. Разбира се, много неща можеха да се объркат. Имаше вероятност да не успее да влезе в шахтата или тя да се окаже зазидана. Може останки­те да са били изгорени или скрити. Или да завари Пен­дъргаст - пази боже - отишъл там преди нея. В края на краищата, макар и непряко, беше научила за мястото от него. Каквото и да станеше, щеше да е сигурна, че е на­правила възможното. Независимо от всичко можеше да стигне до горе и да се върне за по-малко от час.

Тя дълго гледа картата, опитвайки се да запомни маршрута, след това я пъхна в жабката под малкото предпазно стъкло. Подкара и машината започна опасно да затъва, но когато даде газ, излезе отново от снега и тръгна по-сигурно. Внимателно увеличи скоростта и пое по служебния път, който според картата щеше да я отведе до мрежата от маршрути за снегомобили в планината и накрая да я изведе на миньорския път до Смъглърс Сърк и до входа за мината над него.

Скоро започна да усеща машината и вече се дви­жеше с прилична скорост от около трийсет и някол­ко километра в час. Снегомобилът вдигаше огромен облак сняг отзад. Оказа се неочаквано вълнуващо да летиш между смърчовете, а свежият планински въздух да свири в ушите ти, докато гледаш към заснежените планински върхове наоколо. Беше ѝ достатъчно топло в многото слоеве зимни дрехи.

Когато се изкачи до хребета, стигна до основния снегомобилен маршрут, удобно маркиран със знак. Многото сняг беше скрил всички следи от други ма­шини, но самият път се виждаше отчетливо, докато се изкачваше нагоре по Марун Ридж, маркиран със стьлбове, на които бяха закрепени яркооранжеви стрелки.

Тя продължи нататък. С увеличаването на надмор­ската височина дърветата започнаха да се смаляват и изкривяват, някои приличаха на обикновени купчини сняг и след малко Кори доста неочаквано пресече дър­весната граница. Спря, за да погледне картата - всич­ко беше наред. Гледките бяха изключителни: Роринг Форк се бе разпрострял в долината долу - миниатюрно градче, като кукленско, покрито с бяла покривка. От лявата ѝ страна ски районът се издигаше в планините с лентите на белите писти. Лифтовете още работеха, но изглежда навън бяха само най-заклетите скиори. Зад нея се издигаха на повече от четири хиляди метра вдъхващите страхопочитание върхове на Континен­талния вододел.

Според картата тя се намираше на половината път от постройките на старата мина в циркуса.

Внезапно чу далечно бръмчене, идващо отдолу, и спря, за да чува по-добре. Беше двигател на снегомо­бил. Когато погледна назад към пътя, по който беше дошла, видя в далечината черна точка да се показва от един от острите завои на маршрута, преди да се скрие сред дърветата.

Почувства пристъп на паника. Някой я следваше. А може би е просто друг любител на снегомобилите? Не, не беше съвпадение, тя вече за трети път усещаше, че някой я следи. Трябва да е бандитът, наетият от Кьрмоуд главорез - сигурна беше. Човекът, който я беше за­плашил и бе убил кучето ѝ. При тази мисъл я заля нова вълна страх. Не, това не беше приключение. Това беше истинско безразсъдство - постави се в уязвимо положе­ние: сама в планината, далече от всякаква помощ.

Веднага извади мобилния си телефон. Нямаше по­критие.

Шумът от двигателя бързо се усилваше. Нямаше много време.

Мислите в главата ѝ се застрелкаха. Не можеше да обърне и да се върне - пътят надолу беше само един.

Освен ако не се спусне право надолу по склона. Не можеше да слезе от пътя и да се скрне - машината ос­тавяше лесно видими следи. А сега снегът беше пре­калено дълбок, за да зареже снегомобила и да тръгне пеша.

Започна да осъзнава, че си е навлякла истински неприятности. Реши, че е най-добре да продължи на­горе кьм мината, да проникне в нея, ако може, и там да се скрие от преследвача. Тя имаше карта на мината „Кристмъс“, а той - не.

Когато отново потегли по пътя, видя снегомобила да излиза от последния завой преди дървесната грани­ца и да ускорява към нея.

Даде газ и се понесе по пътя, първо с четиресет, по­сле с шейсет километра в час. Машината на практика сякаш полетя. От едната ѝ страна се издигаха високи скали, а от другата се спускаше стръмна снежна сте­на. След пет минути пьтят пресече най-високата точка на склона, който се спускаше в долината, и се озова в стария минен комплекс, сгушен в широкия овал на циркуса, обозначен на картата като Смъглърс Сърк. Заобиколени от високи хребети, наоколо се виждаха руините от някогашни минни постройки, кривите ли­нии на покривите, отрупани със сняг, на места превър­нати в купчини строшени дъски. Тя спря за малко да се ориентира по картата. Мината беше още по-нагоре, на стръмен склон в планината, точно над тези стари сгра­ди. Смъглърс Уол. С картата в ръка присви очи нагоре в сивата светлина, за да намери входа. Официалният снегомобилен маршрут свършваше тук, но на картата се виждаше стар миньорски път до мината, който още съществуваше. Когато огледа стръмната стена на цир­куса, Кори видя очертанията на стария път, който се виеше в поредица от плашещи почти обратни завои, покрити с дебела снежна покривка.

Чу отново приближаващия се шум на снегомобила зад нея.

Прибра картата и даде газ, мина покрай старите сгради и се насочи към далечната страна на циркуса, където хълмът започваше отново да се издига. С изне­нада видя пресни следи от снегомобил между сгради­те. Бяха леко заснежени и очевидно оставени по-рано през деня.

Стигна до подножието на изсечения в склона път. Щеше да е страшничко. Но докато оглеждаше зами­слено почти вертикалната стена над себе си, шумът от преследващия я снегомобил стана още по-силен. Тя се обърна и видя, че влиза в циркуса, на по-малко от ки­лометър от нея.

Даде газ и пое по миньорския път, като гледаше да се придържа колкото може по-близо до склона, докато летеше през преспи и навявания. Първият обратен за­вой беше толкова остър и тесен, че сърцето ѝ за малко да спре. Докато пълзеше по пътя, защото рязко намали скоростта, едва не заседна в пряспа и опитите ѝ да се освободи събориха цяла лавина, а снегомобилът се на­клони. Даде газ до края и с последни усилия успя да се върне на пътя. Спря да си почине малко, защото ди­шаше тежко, уплашена от бялата бездна, която зее под нея. Тогава ѝ хрумна, че на този стръмен хълм опас­ността от лавини трябва да е голяма. Сега видя пре­следвача си да минава през стария минен комплекс, следвайки нейните следи. Беше достатъчно близо, за да види пушката, преметната на гърба му.

Осъзна, че е позволила да бъде притисната към пла­нината. Пътят свършваше пред входа на мината. Там нямаше друго освен отвесни скали над него. И убиец отдолу.

Взе още половин дузина плашещи остри завои, ка­райки безразсъдно през дълбокия сняг, да не би маши­ната да заседне. Най-накрая успя да стигне до входа на мината, белязан с неустойчиво скеле и квадратен отвор, подпрян с дебели, изгнили трупи. Спря снегомобила точно пред него, свали каската и вдигна седалката, за да извади раницата си. Когато моторът спря, чу рева на другия снегомобил, който ѝ се стори още по-близо.

Вратата беше монтирана на около три метра навъ­тре в тунела, затова не беше затрупана със сняг. Беше стоманена, както и касата - и двете пожълтели от ръж­дата. На нея висеше тежък стар катинар.

Шумът от двигателя се усили. Кори започна да из­пада в паника. Свали ръкавиците си, извади шперцовете и се опита да вкара единия в ключалката, но стана ясно, че катинарът е пълен с ръжда и не може да бъде отключен. Докато се мъчеше с него, чуваше прибли­жаващия рев на снегомобила.

Грабна ножиците за болтове, но те не бяха доста­тъчно големи, за да захванат дебелите халки на кати­нара. Обаче отчасти успяха да захапят скобата. Кори натисна с все сили и челюстите на ножицата се врязаха в метала. Тя взе чука и го стовари с все сили върху наполовина срязаната скоба, после нанесе още един силен удар. Успя да я огъне достатъчно, за да я среже по-лесно. Дори след като я сряза, трябваше отново да блъска с чука, защото катинарът беше толкова ръждя­сал, че не искаше да се отвори.

Хвърли се върху металната врата, но тя не помръд­на, само жално изскърца.

Приближаващият снегомобил изведнъж изрева съв­сем наблизо. Вдигна се снежен облак и машината се появи на входа на мината, управлявана от мъж с черна каска и скиорски екип. Той се надигна от снегомобила и свали каската и пушката почти едновременно.

С неволен вик Кори се хвърли срещу вратата и едва не си извади рамото при сблъсъка. С пронизително скърцане вратата се отвори малко, но достатъчно, за да се промуши. Грабна раницата и се провря през от­вора, после се хвърли отново върху вратата и я блъс­на да се затвори. В същия миг се чу оглушителният трясък на пушката. Куршумът отскочи от желязото и рикошира в мината, избухвайки в искри, когато се раз­маза в скалите зад нея.

С второ блъскане Кори успя напълно да затвори вратата. Облегната на нея, извади челника, нахлузи го върху балаклавата и го включи. Няколко куршума се сплескаха във вратата с оглушителен плясък, но тя беше от дебела ламарина и те не направиха нищо пове­че от вдлъбнатини. После Кори почувства как някой се хвърли върху вратата и успя да я отвори няколко сан­тиметра. Тя направи същото и я затвори отново, после извади козия крак от раницата и го напъха под вратата, довкарвайки го с няколко удара на чука, докато засед­на. Почувства как мъжът отново се хвърли, опитвайки се да отвори, на козият крак пречеше.

Той заблъска яростно по ламарината, но лостът под­даде съвсем малко. Едва ли обаче щеше да издържи много дълго. Тя се огледа. Навсякъде бяха разхвърляни скали и ръждясали части от някогашното оборудване.

Бууум! Мъжът се беше хвърлил срещу вратата и из­блъска малко козия крак.

С няколко удара на чука Кори го върна обратно, после започна да трупа скали и железа пред вратата. Малко по-надолу върху релсите се виждаше стара количка за руда. С огромни усилия успя да я раздви­жи, доближи я до вратата и я обърна така, че да падне върху нея. След това добави още няколко по-големи парчета скала. Сега вратата щеше да издържи поне из­вестно време. Кори се отпусна върху каменната стена, дишайки тежко, и се опита да се успокои и да измисли какво да прави.

Срещу вратата бяха изстреляни още няколко кур­шума, които предизвикаха оглушително дрънчене и я накараха да подскочи. Тя грабна раницата си и пое навътре в шахтата. За първи път успя да огледа място­то, където се намираше. Въздухът беше студен, но не толкова, колкото навън. Миришеше на мухъл и желязо. Тунелът вървеше направо в здравата скала, укрепен на всеки три метра с дебели дървени трупи. Релсите се губеха в мрака напред.

Тя се впусна в тунела, подтичвайки. Шахтата кън­теше от опитите на преследвача да отвори вратата. Кори стигна до пресечка, зави и накрая се озова в сляп тунел, където се наложи да спре да си почине. И да помисли.

Беше си осигурила малко време, но в крайна смет­ка мъжът щеше да успее да отвори вратата. Старата карта, която беше свила, сочеше, че част от мината „Кристмъс“ се свързва с други, разположени по-ниско рудници, образувайки лабиринт от тунели и шахти - стига още да бяха проходими. Ако можеше да стигне до тях и да излезе... но какво щеше да ѝ помогне това? Отвън снегът беше толкова дълбок, че не можеше да се ходи. Имаше само един начин да слезе от планината - със снегомобил.

Никой не знаеше, че е тук. Не беше казала на ни­кого къде отива. Боже, каза си Кори, в каква каша се забърках.

В този момент чу метално скърцане. След това още едно. Погледна иззад ъгъла в тунела, откъдето беше дошла, към вратата в далечината и видя ивица свет­лина. Още едно скърцане и ивицата стана по-широка.

Мъжът отваряше вратата. Различи рамо, жестоко на вид лице и ръка с пистолет.

Побягна, когато мъжът стреля.