Белият огън

27 ноември

Скъпи Алойшъс,

Пращам ти това писмо чрез Проктър, надявай­ки се, че той ще ти го предаде. Зная, че си все още на път и не искаш да те безпокоят, но те няма вече почти година и реших, че може би си готов да се прибереш у дома. Не те ли сърби да прекъс­неш отпуската си от ФБР и да започнеш отново да разкриваш убийства? Както и да е - исках само да ти разкажа проекта за тезата ми. Ако искаш вярвай - ще ходя в Роринг Форк, Колорадо!

Хрумна ми най-удивителната идея за теза. Ще се опитам да бъда кратка, защото знам колко си нетърпелив. Обаче, за да ти обясня, трябва да на­вляза малко в историята. През 1873 г. е открито сре­бро в планините над Континенталния вододел при Лийдвил, Колорадо. В долината изниква миньор­ски лагер, наречен Роринг Форк в чест на река­та, която минавала през него, а околните планини били шпековани с участъците на сребротърсачите. През май 1876 г. една свирепа гризли убила и изяла един от миньорите в отдалечен участък в планините. През останалата част от лятото меч­ката тероризирала целия район. От градчето из­пращат няколко ловни групи да я намерят и убият, но безрезултатно, тъй като планините са крайно назъбени и отдалечени. Докато мечката престане да вилнее, единайсет миньори били разкъсани и ужасяващо наядени. По онова време случилото се вдига голям шум, появяват се множество ста­тии в местната преса (така научих тези подроб­ности), шерифски доклади и подобни. Обаче Ро­ринг Форк е далече и скоро след като убийствата спират, историята заглъхва.

Миньорите били погребани в гробището на Роринг Форк и съдбата им е забравена. Мините били затворени, населението там намаляло и с времето Роринг Форк става почти призрачен град. През 1946 г. е изкупен от инвеститори и превърнат в ски курорт и сега, разбира се, е един от най-модните в света. Средната цена на жилище е над четири милиона!

Ето това е историята. Тази есен историческото гробище на Роринг Форк беше изровено заради предстоящото строителство. Всички останки сега се съхраняват в стар хангар за оборудване високо горе до пистите за ски, докато всички спорят какво да се прави с тях. Сто и петдесет ковчега, осем от тях принадлежат на миньорите, убити от мечката. (Ос­таналите три или са изгубени, или не са изкопани.)

Това ми подсказа заглавието на тезата:

„Обстоен анализ на предсмъртните травми по скелетите на осем миньори от историческо гро­бище в Колорадо, убити от гризли".

Никога не е провеждано изследване на пред­смъртните травми по човешки кости, причинени от голям хищник. Никога! Нали разбираш, не се случва често хора да бъдат изядени от животно. Моето изследване ще бъде първото!

Моят научен ръководител, проф. Грег Карбо­не, отхвърли първите ми две предложения за теми. Радвам се, че копелето го направи - извини ме за грубия език. Щеше да отхвърли и тази тема пора­ди причини, с които не искам да ти досаждам, но аз реших да постъпя като теб. Докопах с потните си ръце личното досие на Карбоне. Знаех си, че е прекалено съвършен, за да е истински. Преди няколко години се е чукал с второкурсничка от една от неговите групи и бил достатъчно глупав да я скъса, след като тя го отсвирила. Затова тя се оп­лакала, но не заради секса, а от лошата оценка. Никакъв закон не бил нарушен (момичето било на двайсет), обаче лайнарят ѝ написал тройка вмес­то шестицата, която заслужавала. Нещата били сметени под килима: момичето си получило шес­тицата и му „възстановили“ годишната такса - без съмнение, за да му платят, без да го нарекат така.

В днешно време можеш да намериш все­ки, така че я открих и ѝ се обадих. Казва се Моли Дентън и сега е полицай в Уорчестър, Масачузетс. Награждаван лейтенант в отдел „Убийства” - направо да не повярваш. Боже, с какъв кеф ми даде информация за удар под пояса срещу моя научен ръководител! И така отидох на срещата с Карбоне въоръжена с атомна бомба - просто за всеки случай.

Ще ми се да беше ни видял. Беше направо прекрасно. Преди изобщо да започна да излагам новата си идея за теза, му споменах любезно и учтиво, че имаме обща позната - Моли Дентън. И му се усмихнах мазно и широко, за да съм сигурна, че ме е разбрал правилно. Той пребледня. Няма­ше търпение да смени темата, да се върнем от­ново на моята теза, искаше да чуе всичко за нея. Изслуша ме внимателно, веднага даде съгласие­то си - това било най-удивителното предложение за теза, което бил чувал от години. Обеща, че лично ще се заеме да я прокара през факултетския съвет. После - и това е най-хубавото - предложи да замина „колкото може по-скоро за Роринг Форк“. Направо щеше да се разтопи.

Току-що започна зимната ваканция и след два дни заминавам за Роринг Форк! Пожелай ми ус­пех. Ако имаш желание, можеш да ми пишеш чрез твоя приятел Проктър, на когото ще пратя ад­реса си веднага, щом го науча.

С обич, Кори

П.П. Едва не забравих да ти кажа едно от най-хубавите неща в идеята ми за теза. Невероятно, но за пръв път научих за мечката и убитите миньори от дневника на Артър Конан Дойл! Дойл е чул исто­рията не от кого да е, а от Оскар Уайлд по време на вечеря в Лондон през 1889 г. Изглежда Уайлд е колекционирал истории на ужасите - тази научил по време на лекционна обиколка из Америка.