Белият огън

30

Дори с включена сирена и викайки през външния мегафон на патрул­ката, началник Морис не можа да стигне по-близо от една пряка до управлението - тол­кова гъста бе блъсканицата от коли на медии и прос­то любопитни. А още нямаше дори осем сутринта. С този втори палеж историята вече се беше превърнала в национална и криминалните репортери заедно с нови­нарските канали като Си Ен Ен, „Фокс“ и бог знае кои други вече бяха на пост. Началникът съжали, че беше шофирал лично - сега нямаше кой да му пробива път и единствената възможност беше да слезе от колата и да се промъкне между тези смешници. Бяха заобиколили патрулката му, камерите работеха, а микрофоните се размахваха срещу него като тояги. Беше прекарал ця­лата нощ на мястото на пожара, който беше избухнал в осем вечерта. Сега беше мръсен, вонеше на пушек, изтощението го бе смазало, кашлицата го разтърсва­ше и мислеше със затруднение. И в това състояние се изправи пред камерите. Буйната тълпа от репортери блъскаше и клатеше колата на началника. Крещяха въ­проси, викаха срещу него и не преставаха да се блъс­кат, за да заемат по-добра позиция. Той осъзна, че няма да е зле да измисли какво да каже.

Пое си дълбоко дъх, съсредоточи се и отвори вра­тата, разбутвайки хората. Реагираха веднага, тълпата се люшна напред, микрофоните и камерите опасно се размахваха, един дори успя да му бутне фуражката. Той се изправи, изтупа фуражката, сложи я на място и вдигна ръце:

- Моля, за внимание. Моля. Не мога да направя изявление, ако продължавате така. Моля, отстъпете малко назад, за да мога да дишам. Моля!

Тълпата отстъпи малко. Началникът се огледа, осъзнавайки бавно, че образът му ще бъде излъчен по всички новини тази вечер в страната.

- Ще направя кратко изявление. След това няма да отговарям на въпроси. - Пое си дъх. - Току-що се връщам от местопрестъплението. Мога да ви уверя, че правим всичко възможно да открием извършителите на тези злостни престъпления и да ги изправим пред съда. По случая работят най-добрите съдебни експер­ти и следователи в нашия щат. Всички наши ресурси, както и тези на околните общини са на тяхно разпо­ложение. Освен това доведохме като консултант един от най-добрите агенти на ФБР, специалист по серийни убийства и психически отклонения, защото, както из­глежда, си имаме работа със сериен подпалвач.

Той прочисти гърлото си.

- А сега за самото престъпление. Разбира се, про­дължава проучването на местопрестъплението. Бяха намерени два трупа. Предполагаме, че става дума за актрисата Соня Дютоа и нейното дете. Нашите мисли и молитви са за жертвите и техните семейства, както и всички, засегнати от това ужасно събитие. За нашия град това е наистина огромна трагедия и аз не мога да намеря думи, за да опиша своя дълбок шок и тъга... - За миг усети, че не може да продължи, но бързо се справи, като стегна гърло и се приготви да каже заклю­чителните си думи. - По-късно през деня ще има прес­конференция, на която ще получите още сведения. За­сега това е всичко, което мога да кажа. Благодаря.

Той се впусна напред, без да обръща внимание на подвикваните след него въпроси и гората микрофони, и след пет минути залитна в кабинета си. Там в при­емната седеше Пендъргаст, облечен както винаги без­упречно, и пиеше чай. Телевизорът работеше.

Пендъргаст се изправи, за да го посрещне.

- Позволи ми да ти честитя изключително ефектна­та поява по телевизията.

- Какво? - Морис се обърна към Шърли. - Вече са ме давали по телевизията?

- И то на живо, шефе - обясни тя. - Справи се мно­го добре. Имаше вид на герой с този решителен глас... и тези петна от сажди по лицето.

- Сажди? По лицето ми? Мамка му, трябваше да се измия.

- Дори холивудски гримьор не би могъл да свърши по-добра работа - отбеляза Пендъргаст. - В съчета­ние с раздърпаната униформа, разчорлената от вятъра коса, очевидното чувство, направи необикновено впе­чатление.

Началникът се тръшна на един от столовете.

- Изобщо не ми пука какво си мислят. Боже мили, не съм виждал нещо подобно. Агент Пендъргаст, щом си гледал телевизия, вече знаеш, че те издигнах в ста­тут на официален консултант.

Пендъргаст наклони глава.

- Затова се моля на Бог да приемеш. Нуждая се от помощта ти повече от всякога. Какво ще кажеш?

Мъжът отговори, като извади тесен плик за писмо от сакото си и го разлюля пред пръстите на Морис.

- Мисля, че те изпреварих. Вече не само консулти­рам, а съм в официалната си роля.