Белият огън

7

На следващата сутрин в девет Кори паркира наетата кола пред „Хайтс“. След това пазачът, който не беше дори наполовина толкова любезен, както предишния ден, когато беше минала оттук с началника, нахално дълго проверява личната ѝ карта. После се обади да провери наистина ли има среща, като през цялото време стрел­каше презрителни погледи към колата под наем.

Кори внимаваше да се държи учтиво и най-накрая подкара към клуба и офисите на строителната компа­ния. Скоро пред погледа ѝ се показаха грозд сгради долу в долината: живописна група със снежни гугли и висулки по улуците и димящи каменни комини. Отвъд тях, доста нагоре по далечния склон на долината, се виждаше огромен мръсен белег в снега от вървящо­то строителство - без съмнение новите клуб и СПА. Виждаха се работещи багери и пълзящи самосвали, заети с изкопни работи за основите. Тя не можа да не се попита защо им е нужен нов клуб, след като старият изглеждаше твърде добре.

Остави колата на паркинга за гости и влезе в клуба, където секретарката я насочи към офисите на агенция­та за недвижими имоти „Таун & Маунт“.

Приемната на „Таун & Маунт“ беше разточителна. Цялата в мрамор и дърво, с килими на племето навахо по стените, впечатляващ полилей, направен от елено­ви рога, кожени мебели в каубойски стил и каменна камина, в която гореше истински огън. Кори седна и се приготви да чака.

Най-накрая, час по-късно, беше заведена в кабине­та на госпожа Кърмоуд, президент на „Таун & Маунт“ и директор на асоциацията „Хайтс“. Кори се беше об­лякла възможно най-консервативно - сив костюм, бяла блуза и обувки с ниско токче. Беше решена на всяка цена да запази спокойствие и да спечели госпожа Кър­моуд с ласкателства, обаяние и убеждаване.

Предния следобед беше направила всичко възмож­но да изрови кирливите ризи на Кърмоуд, вслушвайки се в мнението на Пендъргаст, че ако искаш нещо от някого, трябва да разполагаш с нещо „грозно“ за раз­мяна. Обаче Кърмоуд изглеждаше жена, недостижима за всякакви укори: щедър дарител на местни благот­ворителни организации, старши пастор в презвитерианската църква, доброволка в местната кухня за бедни (Кори се изненада, че в град като Роринг Форк изобщо има такава). И делова жена, чиято честност се призна­ваше от всички. Макар да не беше обичана, а от някои дори откровено мразена, хората я уважаваха и се стра­хуваха от нея. Всички.

Госпожа Кърмоуд изненада Кори. Съвсем не беше лошо облечената жена, която името Бети Браун Кър­моуд внушаваше. Беше изключително добре сложена, в началото на шейсетте, слаба и във форма, с красиво фризирана платинена коса и ненатрапчив грим. Беше облечена изцяло в каубойски стил: индианска жилет­ка с ресни, бяла риза, тесни джинси и каубойски бо­туши. Ансамбълът се допълваше от огърлица навахо със зърна във формата на цветчета от тиква. Стените на кабинета ѝ бяха покрити с нейни снимки, яхнала удивителен шарен кон в планините, на хиподрума, га­лопираща през стадо крави. В единия ъгъл на кабине­та ѝ стоеше апарат за вода. В другия ъгъл властваше великолепно западно седло с орнаментирана кожа и сребърни инкрустации.

Непринудено и любезно тя се приближи и се здрависа с Кори, после я покани да седне. Раздразнението на Кори, че я беше накарала да чака цял час, постепенно започна да се разпръсва от това дружелюбно посрещане.

- Е, Кори - каза Кърмоуд с подчертан тексаски ак­цент, - искам да ти благодаря, че дойде. Това ще ми позволи лично да ти обясня, защо, за съжаление, на­чалник Морис и аз не можем да изпълним молбата ти.

- Надявах се да обясня...

Обаче Кърмоуд бързаше и отряза опита на Кори да изложи своите опорни точки.

- Ще бъда откровена. По наше мнение научното из­следване на тези останки за една... студентска теза е проява на неуважение към мъртвите.

Кори не беше очаквала това.

- В какъв смисъл?

Кърмоуд се изсмя кратко, но отровно.

- Скъпа, госпожице Суонсън, как можете да задава­те подобен въпрос? Нима вие бихте искали някой сту­дент да се рови из останките на дядо ви?

- Ами не бих имала нищо против.

- Хайде, стига. Разбира се, че няма да ви е приятно. Поне там, откъдето произхождам, се отнасяме с уваже­ние към мъртвите. Това са свещени човешки останки.

Кори направи отчаян опит да се върне към опорни­те си точки.

- Това е изключителна възможност за науката за съдебните експертизи и ще помогне в полицейската работа...

- Колежанска теза? Ще бъде принос за криминоло­гията? Госпожице Суонсън, не преувеличавате ли съв­сем мъъъничко важността на този проект?

Кори си пое дълбоко дъх.

- Ни най-малко. Това би могло да бъде много важно изследване и събиране на данни за предсмъртни травми, причинени от голямо месоядно. Когато бъде открит скелет на някоя жертва на убийство, съдебните патолози трябва да различат белезите от животински­те зъби и други следсмъртни увреждания от белезите, оставени по костите от извършителя. Това е сериозен проблем и това проучване...

- Всичко това е латински за мен! - Госпожа Кърмо­уд се засмя и махна с ръка, все едно нищо не разбира.

Кори реши да смени гледната точка.

- Госпожо Кърмоуд, изследването е важно лично за мен, но би могло да бъде важно и за Роринг Форк. То ще постигне нещо положително, нещо конструктивно с помощта на тези човешки останки. Това би се отра­зило добре на общността и начал...

- Това е неуважително - твърдо каза Кърмоуд. - Не е християнско. В града мнозина ще го сметнат за много обидно. Ние сме пазители на тези останки и приемаме нашата отговорност много сериозно. Не мога при ни­какви обстоятелства да разреша подобно нещо.

- Но... - Кори почувства как започва да се ядосва въпреки усилията, които полагаше да се сдържа. - Но...вие самите ги изкопахте?

Настана мълчание. После Кърмоуд заговори тихо:

- Това решение беше взето много отдавна. По-точно през 1978 година. Градът се подписа под него. Тук, в „Хайтс“, ние планирахме този нов клуб и СПА в про­дължение на почти цяло десетилетие.

- Защо ви е нов клуб, когато вече си имате, и то прекрасен?

- Трябва ни по-голям, който ще обслужва третия етап, когато открием Уест Маунтин за строителството на определен брой домове по поръчка. Нека повторя, както вече ви казах, че това се планира от години. Ние носим отговорност пред нашите собственици и инвес­титори.

Нашите собственици и инвеститори.

- Единственото, което искам, е с възможно най-голям респект да проуча костите с действителни и важни науч­ни намерения. В това няма и капчица неуважение, нали?

Госпожа Кърмоуд се изправи с широка фалшива ус­мивка, лепната на лицето ѝ.

- Госпожице Суонсън, решението, което беше взе­то, е окончателно. А аз съм много зает човек и сега е време да си вървите.

Кори стана. Усещаше в себе си онова старо, кипва­що кръвта чувство.

- Вие сте изкопали цялото гробище, за да спечелите пари от строителство, захвърляте останките в пласт­масови кутии в някакъв склад за скиорско оборудване и идвате да ми кажете, че аз ще се отнеса неуважител­но, като изследвам костите? Вие сте чисто и просто един лицемер!

Лицето на Кърмоуд пребледня. Кори видя, как една вена на напудрената ѝ шия започна да пулсира. Гласът ѝ се сниши и стана почти мъжки.

- Ах, ти, малка кучко. Давам ти пет минути да на­пуснеш сградата. Ако някога посмееш да дойдеш от­ново, ще накарам да те арестуват за нахлуване в чужда собственост. А сега изчезвай.

Кори изведнъж се успокои напълно. Това беше кра­ят. Всичко свърши. Но нямаше да позволи на никого да я нарича кучка. Тя се вторачи в госпожа Кърмоуд с присвити очи.

- Наричаш се старши пастор в църквата? Та ти не си християнка. Ти си някакъв шибан фалшификат. Из­мамен, алчен, лъжлив.

По пътя на Кори обратно към Базалт започна да вали сняг. Докато пълзеше с двайсет километра в час, а чистачките пляскаха наляво-надясно без особен ре­зултат, ѝ хрумна една идея. Онези анормални следи, които беше забелязала по костите... с проблясъка на внезапно озарение, тя разбра, че е възможно да имат и друго обяснение.