Белият огън

33

Последния път, когато беше във викторианското полицейско управление, Кори имаше белезници на ръцете. Споменът беше достатъчно пресен, за да почув­ства болка, когато прекрачи прага. Но Айрис, дамата на рецепцията, беше дори прекалено мила и весело я насо­чи към временния кабинет на Пендъргаст в мазето.

Спусна се по стълбището, което миришеше на зас­тояло, мина край тъмен тътнещ котел и стигна до те­сен коридор. На вратата на стаята в края му нямаше име - виждаше се само номер на касата. Тя почука и гласът на Пендъргаст я покани да влезе.

Специалният агент стоеше зад древно метално бюро, отрупано с поставки за епруветки и химически прибор с неизвестно предназначение, който бълбука­ше. Стаята нямаше прозорци и вътре беше душно.

- Това ли ти дадоха? - попита Кори. - Тук си напра­во като в подземна тъмница.

- Получих онова, което поисках. Желанието ми беше да не ме безпокоят и местоположението на тази стая го предотвратява. Никой не слиза тук, за да ми досажда - никой.

- Тук е горещо като в ада.

- Не е по-лошо от пролет в Ню Орлнънс. Както зна­еш, не обичам студа.

- Ще ходим ли да обядваме?

- За да помрачаваме храненето с разговори за тру­пове и канибализъм? Може би сега ще можем да отде­лим няколко минути на последните новости в твоите проучвания.

- Разбира се, но може ли да бъдем по-експедитивни? Защото аз пък не обичам топлинните удари. - Тя седна и Пендъргаст направи същото.

- Има ли напредък?

- Страхотен. Приключих с изследването на четири комплекта останки и те разказват една и съща история: всички са жертви на банда серийни убийци канибали.

Пендъргаст наклони глава.

- Направо невероятно, но няма никакво съмнение. Открих нещо интересно в последния скелет, който проучих. Човек със странното име Ишъм Тинг. Той е един от първите убити и костите му показват белези от следсмъртни увреждания от голямо и силно животно - без съмнение гризли, както и обичайните признаци на побой, разчленяване и канибализъм, извършен от човешки същества. Прегледах репортажите във вест­ниците за убийството и в този случай мечка била про­гонена от останките при идването на партньорите на Тинг. Без съмнение мечката е яла мършата на Тинг, след като е бил убит от бандата канибали. Това виж­дане и прогонване на мечката стръвница е причина­та в съзнанието на всички да се загнезди мисълта, че убиецът е тя. Разбира се, логично предположение, но в случая чисто съвпадение.

- Отлично. Сега историята е завършена. Предпола­гам, няма нужда да проучваш още останки?

- Не, четири са напълно достатъчни. Събрах всич­ки данни, които ми бяха нужни.

- Чудесно - измърмори Пендъргаст. - Кога ще се върнеш в Ню Йорк?

Кори си пое дълбоко дъх.

- Няма още да се връщам.

- Защо?

- Защото реших... да разширя обхвата на моята теза.

Тя замълча, изчаквайки реакцията на агента, но той остана безмълвен.

- Защото... съжалявам, но историята не е завърше­на. Сега, когато знаем, че тези миньори са били уби­ти... Тя се поколеба. - Добре де, възнамерявам да на­правя всичко възможно, за да разкрия убиеца.

Отново мълчание. Само сребристите очи на Пен­дъргаст едва видимо се присвиха.

- Виж, случаят е много интересен. Защо да не стиг­на до края? Защо са били убити тези миньори? Кой или кои са извършителите? И защо убийствата са спрели толкова внезапно? Има стотици въпроси и аз искам да намеря отговорите. Това е възможност да превърна една добра теза в забележителна.

- Ако оцелееш - подхвърли Пендъргаст.

- Не мисля, че съм изложена на каквато и да е опас­ност. Всъщност след пожарите вече никой не ми обръща внимание. И никой не знае за моето най-важно откри­тие - все още всички смятат, че мечката го е направила.

- Въпреки това се притеснявам.

- Защо? Ако се тревожиш за това, че пазя онова имение, мястото е на километри от изгорените къщи. Освен това имам съквартирантка - капитан Баудри. Човек не може да си пожелае по-добра защита от тази. И нека ти кажа още нещо: тя има .45-калибров пис­толет и знае как да го използва. - Кори не спомена и думичка за следите, които бе видяла около къщата.

- Не се и съмнявам. Но трябва да замина от Роринг Форк за няколко дни, а може би и повече, и в резултат няма да мога да ти осигуря защита. Боя се, че ровенето в този случай ще разлае пословичните кучета. А в този ма­лък богат град има страшни кучета. Сигурен съм в това.

- Нали не вярваш, че палежите са свързани по ня­какъв начин с убийствата на миньорите. Та това се е случило преди сто и петдесет години!

- Все още не вярвам в каквото и да било. Обаче усе­щам дълбока вода и силно течение. Не бих искал да оставаш в Роринг Форк повече от необходимото. Съ­ветвам те да вземеш първия самолет.

Кори се вторачи в него.

- Аз съм на двайсет и животът си е мой, а не твой. Наистина съм благодарна за помощта, но... ти не си ми баща. Ще остана.

- Ще те обезкуража, като ти спра финансовата помощ.

- Хубаво! - Потисканият гняв на Кори изби. - Още от началото се месиш в тезата ми. Не можеш да не се бъркаш - ти си такъв. Но на мен не ми харесва. Не можеш ли да разбереш колко е важно това за мен? За­почна да ми писва да ми казваш какво да правя.

Нещо мина като сянка по лицето на Пендъргаст - нещо, което тя би разпознала като опасно, ако не беше толкова гневна.

- Единствената ми грижа в този случай е твоята безопасност. И трябва да добавя, че рисковете, на кои­то се излагаш, са усилени от нещастната ти склонност към прибързване и неблагоразумие.

- Щом казваш. Но аз приключих с разговорите и ще остана в Роринг Форк, независимо дали ти харесва или не.

Когато Пендъргаст заговори отново, тя се изправи толкова рязко, че обърна стола, и хукна към вратата, без да го изчака да се изкаже.