Белият огън

21

Беше трудно да се повярва, че „Майншафт Таверн“ е част от Ро­ринг Форк с прахоляка от дърве­ните стърготини на пода, каменните стени на мазето, в което се намираше, миризмата на бира и тексаско барбекю, мърлявата клиентела от работническата кла­са. И най-вече бездарният наркоман пред микрофона, който подрънкваше мелодия, съчинена от него, докато лицето му беше изкривено от излишен патос.

Когато влезе в кръчмата, Кори беше приятно изне­надана. По-скоро това беше заведение по нейния вкус, а не ресторантът на хотел „Себастиан“.

Тя намери Тед на „неговата“ маса в задната част, къде­то ѝ беше казал, че ще бъде, а пред него халба бира. Той се изправи, щом я видя - това ѝ хареса - и ѝ държа стола, за да може да седне, преди да се върне на мястото си.

- Какво би желала?

- Ти какво пиеш?

- Тъмна бира, която се произвежда малко по-надо­лу по пътя. Страхотна е.

Дойде келнерът и тя си поръча халба, като се надя­ваше, че мъжът няма да ѝ поиска личната карта. Щеше да бъде страшно неловко. Но нямаше проблеми.

- Не предполагах, че подобно място може да съ­ществува в Роринг Форк - каза Кори.

- В този град има достатъчно обикновени хора - служители по пистите, келнери, миячи на чинии, общи работници... библиотекари. - Той намигна. - Ние има­ме нужда от евтини, неизискани места, където да се забавляваме.

Донесоха бирата ѝ и двамата чукнаха халби. Кори отпи.

- Уха, страхотна е...

- По-хубава е от „Гинес“ и много по-евтина.

- Кой е този тип на сцената? - попита Кори с неу­трален тон, в случай че излезе приятел на Тед.

Той се изкиска.

- Днес е вечер на „микрофон за всички“. Не го по­знавам. Да се надяваме, че не е напуснал другата си работа. - Той вдигна менюто. - Гладна ли си?

Тя се замисли за миг - дали да не спести парите? Обаче менюто се оказа сравнително евтино, а и ако не хапне, щеше да се напие и можеше да направи някоя глупост. Затова се усмихна и кимна.

- Е - попита Тед, - как вървят нещата в склада горе на пистата?

- Добре. - Кори се замисли дали да му каже за сво­ето откритие, но после реши да не го прави. Не позна­ваше достатъчно добре Тед. - Останките на Емег Бау­дри разказват много неща. Надявам се скоро да получа разрешение да поработя върху още няколко скелета.

- Радвам се, че нещата за теб се наредиха. Доставя ми удоволствие да си мисля как се ядосва Кърмоуд, докато си вършиш работата там горе.

- Не знам - замислено отговори Кори, - но мисля, че има да се тревожи за по-сериозни неща. Нали се сещаш - пожарът.

- Да, сигурно. Ужасно нещо - той направи пауза. - Знаеш ли, аз съм израснал тук, в „Хайтс“.

- Наистина? - Кори не можа да скрие своята изне­нада. - Никога не бих предположила.

- Благодаря. Ще приема това за комплимент. Баща ми беше телевизионен продуцент - ситкоми и така на­татък. Беше близък с много хора от Холивуд. Майка ми преспа с повечето от тях. - Той поклати глава, после отпи от бирата си. - Може да се каже, че имах донякъ­де объркано детство.

- Много съжалявам. - Кори обаче въобще не беше готова да говори с Тед за своето детство.

- Няма за какво. Разведоха се и татко ме отгледа. С всички хонорари от ситкомите не му се налагаше по­вече да работи. Когато се върнах от колежа, изнесох задника си от „Хайтс“ и си намерих апартамент в гра­да долу, в Ийст Каупър. Малък е, но там се чувствам по-добре.

- Баща ти още ли живее горе в „Хайтс“?

- Нe. Продаде къщата преди няколко години, мина­лата година почина от рак. Беше само на шейсет.

- О, искрено съжалявам.

Тед махна с ръка.

- Знам. Но аз бях доволен да скъсам връзката с „Хайтс“. Наистина ме разочароваха с това как се от­несоха към въпроса с гробището на Ботушения хълм. Да вземеш да разкопаеш едно от най-историческите гробища в Колорадо. И за какво? Да построиш СПА за някакви богати задници.

- Да, наистина грозна работа.

Тогава Тед вдигна рамене и леко се засмя.

- Такива неща стават. И какво можеш да направиш? Ако мразех толкова това място, нямаше още да живея тук, нали?

Кори кимна.

- Каква ти беше основната специалност в Универ­ситета на Юта?

- Устойчивото развитие. Обаче не бях кой знае ка­къв студент - пилеех твърде много време със ски и снегомобили. Обичам да карам снегомобил почти тол­кова, колкото да карам ски. А, да не забравяме катере­нето - него също обичам.

- Планинско?

- Аха. Изкачил съм четиресет и един четирихилядника.

- Какво е четирихилядник?

Тед се изкиска.

- Боже, личи си, че си от изтока. В Колорадо има пет­десет и пет планини с височина над четири хиляди метра. Наричаме ги четирихилядници. Да ги изкачиш всичките - това е свещеният граал в американското планинарство. Или поне по-ниските четиресет и осем от тях.

- Впечатляващо.

Донесоха храната, Овчарски пай за Кори, а за Тед - бургер и още една халба. Кори отказа още една бира, защото се сети за плашещия планински път до къщата на финансиста горе на хълма.

- А ти с какво друго се занимаваш? - попита Тед. - Любопитно ми е откъде познаваш мъжа в черно?

- Пендъргаст? Той е моят... Боже, как да го нарека? Той е един вид мой опекун.

- Така ли? Нещо подобно на кръстник?

- Да. Преди няколко години му помогнах в един случай и оттогава той проявява интерес към мен.

- Много готин тип. Наистина. Вярно ли е, че е агент на ФБР?

- Един от най-добрите.

На сцената се качи нов певец, който беше много по-добър от предишния. Те послушаха, разговаряха и свършиха вечерята си. Тед се опита да плати, но Кори беше готова и настоя да си поделят сметката.

Когато станаха от масата, Тед попита тихо:

- Искаш ли да видиш апартамента ми?

Кори се поколеба. Изкушаваше се - и то много. Той изглеждаше изтъкан от жили и мускули, слаб и корав, въпреки това очарователен и малко шантав, с най-ху­бавите кафяви очи на света. Но тя никога не беше смя­тала, че е добре за връзката, ако преспи с момчето още на първата среща.

- Благодаря, но не тази вечер. Трябва да се прибера, за да се наспя - каза Кори, но добави усмивка, за да разбере той, че това не е краят.

- Няма нищо. Трябва пак да излезем, и то скоро.

- С удоволствие.

Докато се отдалечаваше от ресторанта на път за тъмните гори, се сети, че трябва да се промъкне в сту­деното легло, и започна да съжалява, че не отиде да „види“ малкия апартамент на Тед.