Белият огън

22

В своя апартамент на последния етаж на хотел „Себастиан“ агент Пендъргаст остави настрана книгата, която четеше, допи малката чаша еспресо, която стоеше на масичката за кафе, а след това стана и тръгна към панорамния прозорец в другия край на всекиднев­ната. В апартамента цареше пълна тишина. Пендъргаст ненавиждаше врявата на непознати съседи и бе запазил стаите от двете страни на своя апартамент, за да е сигу­рен, че никой няма да го безпокои. Стоеше пред прозо­реца напълно неподвижен и гледаше надолу към Ийст Мейн Стрийт и лекия сняг, който се сипеше по трото­арите, сградите и минувачите, омекотяваше вечерната картина и даряваше на хилядите коледни светлинки, ко­ито се простираха в протежение на много преки, приглушеността на сън. Той остана там може би десетина минути, загледан в нощта. После се обърна и отиде при бюрото, на което лежеше неотворен илик от „Федекс“. Беше препратен до хотел „Себастиан“ от неговото мом­че за всичко в Ню Йорк, Проктър.

Пендъргаст взе плика, сряза го с плавно движение и остави съдържането му да се плъзне на бюрото. От него паднаха няколко запечатани плика с различни раз­мери заедно с една свръхголяма картичка, изработена в релеф и гравирана. Плюс кратка бележка с почерка на Проктър. В нея пишеше само, че повереничката на Пендъргаст Констънс Грийн е заминала за Дарамсала, Индия, където планира да прекара четири седмици, за да посети деветнайсетия ринпоче. Луксозната кар­тичка беше покана за сватбата на лейтенант Винсънт д’Агоста и капитан Лора Хайуърд, която щеше да се състои на двайсет и девети май догодина.

Погледът на Пендъргаст се прехвърли на запечата­ните пликове. Известно време ги оглежда, без да до­косне който и да било. След това взе един плик въздушна поща и замислено започна да го върти из ръцете си. Върна се обратно при креслото в хола, оставяйки останалите пликове на бюрото, седна и го отвори. Въ­тре лежеше единичен лист от тънка хартия, писмо, написано от детска ръка със старомодния германски шрифт, известен като зютерлин¹. Започна да чете.

Пендъргаст прочете писмото още веднъж. След това много бавно го сгъна отново и го пъхна обратно в плика. Загаси настолната лампа и остана в тъмното потънал в мисли. Книгата беше отдавна забравена, а минутите отлитаха. Най-накрая се размърда отново, извади мобилен телефон от джоба на сакото си и набра номер с кода на Северна Вирджиния.

- Централно наблюдение - обяви един свеж глас без акцент.

- Обажда се специален агент Пендъргаст. Моля, прех­върлете ме на Южноамерикански операции, Бюро 14-В.

- Разбира се. - Настъпи кратко мълчание, чу се щра­кане, след това от другата страна се чу различен глас:

- Агент Уилкинс.

- Обажда се Пендъргаст.

Гласът леко се стегна.

- Да, сър.

- Какво е състоянието на „Горски пожар“?

- Стабилно, но отрицателно. Няма попадения.

- Вашите усилия за наблюдение?

- Всички подслушвателнн постове работят. Наблю­даваме националните и местни полицейски доклади и медиите по двайсет и четири часа дневно седем дни в седмицата. Също така прочесваме ежедневните докла­ди на Националната агенция по безопасност. В добав­ка поддържаме връзка с оперативни агенти на ЦРУ в Бразилия и околните страни в търсене на всяка...ъъъ... аномална дейност.

- Имате ли новото ми местоположение?

- В Колорадо? Да.

- Много добре, агент Уилкинс. Както винаги, моля веднага да ме уведомите, ако състоянието на „Горски пожар“ се промени.

- Ще го направим, сър.

Пендъргаст прекъсна линията. Взе слушалката на вътрешния телефон и си поръча още едно еспресо от обслужването по стаите. После отново използва мо­билния си телефон, този път за да се обади в едно предградие на Кливланд, известно като Ривър Пойнт.

От другата страна вдигнаха на второто позвънява­не. Не се чу глас, а само шумът от установяването на връзка.

- Майм? - попита Пендъргаст в тишината.

Известно време нищо не се случи. След това един висок тънък глас изхриптя:

- Това моят главен ли е? Главният ми таен агент?

- Майм, моля те, нуждая се от актуализация.

- На Западния фронт нищо ново.

- Нищо?

- Дори звук.

- Един момент. - Пендъргаст замълча, докато кел­нерът от румсървиса му сервираше кафето. Даде бак­шиш на човека и изчака, докато остана сам. - Сигурна си, че си хвърлила мрежата си нашироко и достатъчно точно, за да забележиш... мишената, ако изплува на по­върхността?

- Таен агенте, разполагам със серия от алгоритми на изкуствен интелект и евристични модели на търсе­не, които биха те накарали да оцапаш правителстве­ните си гащи. Наблюдавам целия официален и голяма част от неофициалния интернет трафик за и от целе­вата зона. Не можеш да си представиш широчината на лентата, която покривам. Трябваше да източвам ферми от сървъри от поне половин дузина...

- Нито мога да си представя, нито искам.

- Както и да е. Обектът е напълно офлайн, няма и обновяване във фейсбук за този тип. Но ако човекът е болен, както казваш, в момента, когато се появи - щрак! - Изведнъж настъпи мълчание. - Опа. Все за­бравям, че Албан ти е син.

- Майм, моля те, просто продължавай наблюдение­то. И ми се обади на мига, щом забележиш нещо.

- Добре. - Линията прекъсна.

Пендъргаст остана дълго време седнал в тъмното помещение, без да помръдва.

¹ Наречен на Лудвиг Зютерлин, който го изобретява. - Б. пр.