Белият огън

15

Лари Чивърс стоеше до пикапа си, докато запечатваше найлоновите пликове с проби с помощта на импулсна лепачка и довършваше диктовката на бележки­те и наблюденията си. Беше се съвзел от припадъка, но не и от усещането за яростно неудобство пред хората. Нещо подобно не му се беше случвало досега. Никога. Имаше чувството, че всички го гледат и си шепнат по негов адрес.

С гримаса на лицето свърши с работата по послед­ния плик за доказателства и грижливо го запечата. Беше завършил диктовката на впечатленията си пред цифровия диктофон, докато още бяха пресни. Трябва­ше да внимава да направи всичко по правилата. Това щеше да е огромен случай, може би дори щеше да до­бие национални измерения.

Чу шум зад себе си, обърна се и видя началник Морисън да идва към него. Човекът имаше вид на напъл­но съсипан.

- Извини ме за реакцията ми преди малко - измър­мори Чивърс.

- Познавах семейството - каза му началникът. - Едно от момичетата работеше като стажантка в моя офис.

Чивърс поклати глава.

- Съжалявам.

- Бих искал да чуя твоята реконструкция на пожара.

- Мога да ти кажа първите си впечатления. За лабо­раторните резултати ще се нужни няколко дни.

- Продължавай.

Чивърс си пое дълбоко дъх.

- Мисля, че мястото, откъдето огънят е започнал, е или банята на втория етаж, или спалнята над всеки­дневната. И двете помещения бяха залети обилно с ка­тализатор. Толкова много, че извършителят е трябвало бързо да се махне от къщата. И в двете помещения има човешки останки.

- Искаш да кажеш, че Бейкърови... жертвите... са изгорени с катализатор?

- Да, две от тях.

- Живи?

Боже, какъв въпрос.

- Този въпрос трябва да почака отговор от патолога. Съмнявам се, че са били живи.

- Слава богу!

- Още две жертви намерих при задната врата - ве­роятно извършителят се е измъкнал оттам. Имаше и труп на куче.

- Рекс - промълви началникът на себе си и избърса челото си с трепереща ръка.

Чивърс забеляза същия мъж в черно, когото бе ви­дял преди малко, вперил очи в тях. Той се смръщи. Защо бяха пуснали представителя на погребалната агенция зад кордона?

- Мотив? - попита началникът.

- Само предполагам - продължи Чивърс, - но от трийсетгодишния си опит в занаята, мога да кажа, че имаме нахлуване в дома, грабеж и вероятно сексуал­ни престъпления. Фактът, че цялото семейство е било подчинено и контролирано, ми навява мисълта, че може би става дума за няколко престъпници.

- Не е било грабеж - чу се мек провлачен говор.

Чивърс завъртя рязко глава и видя, че мъжът в че­рен костюм някак бе успял да се промъкне до тях, без да го забележат, и сега стоеше отзад.

Чивърс се смръщи още повече.

- Сега говоря с началника. Нали нямате нищо против?

- Разбира се. Обаче, ако ми позволите, бих искал да споделя няколко наблюдения за доброто на разследва­нето. Един обикновен крадец не би си направил труда да върже жертвите си и да ги изгори живи.

- Живи? - извика началникът. - Откъде знаете?

- Садизмът и яростта, които се четат в кулминация­та на това престъпление, са почти осезаеми. Садистът желае да види как жертвата му страда. От това черпи своето удовлетворение. Да върже някого за леглото, да го полее с бензин и да го запали - как може да има удо­влетворение в това, ако човекът вече е мъртъв?

Лицето на началника беше посивяло като маджун. Той раздвижи уста, но не се чу никакъв звук.

- Глупости - изригна Чивърс яростно. - Това е на­хлуване в дома и грабеж. И преди съм виждал подобно нещо. Престъпниците нахлуват, намират две хубави момичета, забавляват се с тях, натоварват се със скъ­поценности и изгарят къщата до основи, защото си мислят, че така ще унищожат доказателствата. Особе­но ДНК-то вътре в момичетата.

- Да, но не са взели скъпоценностите, както сам от­белязахте в диктовката си преди малко, когато споме­нахте няколкото бучки злато, които сте открили.

- Чакайте малко! Вие сте ме подслушвали? Кой сте вие, а? - Чивърс се обърна към началника. - Този чо­век служебно лице ли е?

Началникът прокара подгизналата си носна кърпа по челото. Изглеждаше нерешителен и уплашен.

- Моля, стига толкова.

Мъжът в черно го изгледа продължително със сре­бристите си очи, после вдигна безгрижно рамене.

- Не съм тук по служба. Аз съм просто свидетел, който изказва своите впечатления. Затова, господа, ще ви оставя да си вършите работата.

След тези думи се обърна и си тръгна. Но след ня­колко крачки се спря, за да каже през рамо:

- Обаче искам да добавя, че може да има... още.

След това си тръгна, промъкна се под полицейската лента и изчезна сред тълпата любопитни.