Белият огън

42

Когато нещата просто не могат да станат по-зле, те все пак се влошават, помисли си началник Морис, докато гледаше двете разбити коли, които препречваха магистрала 82, и гневното, отчаяно задръстване, кое­то се трупаше отвъд тях. Хеликоптерът линейка точно излиташе, разхвърляйки сняг навсякъде, сякаш не валеше достатъчно от небето, отнасяйки двете жертви до модерната травматологична клиника в Гранд Джънкшън. Там вероятно поне единият от тях, мъжът, прос­трелян в главата, щеше да умре. Онова, което истински разгневи началника, беше, че никой не е пострадал при катастрофата, предизвикала изригване на ярост, при което водачът на беемвето X 5 бе извадил пистолет и застрелял двамата пътници в джипа „Мерцедес“, кой­то го беше ударил отзад. Сега чуваше извършителя да се дере с все сили в задната част на патрулката, докато чакаха верижната машина да пристигне, дрънкайки за „самоотбрана“ и „защита на правата си“. Така че ако жертвата умре, а повечето хора с куршум .38 калибър в черепа умират, това щеше да значи девет убийства за по-малко от седмица. И всичко това в град, който от години не беше виждал убийство.

Какъв кошмар, а краят му не се виждаше.

Четири дни преди Коледа валеше силно, а прогноза­та беше за петдесет-шейсет сантиметра нов сняг през следващите три дни и силен вятър, който беше последи­ца от някаква буря. Магистрала 82 - единственият път навън от града, беше задръстена заради катастрофата, затова снегорините не можеха да работят и бурята бързо ги надвиваше. След час или дори по-малко щеше да се наложи да затворят пътя и всички тези гневни хора в колите, които крещяха, натискаха клаксоните и вдигаха врява като маниаци, трябваше да бъдат спасявани.

Летището „Макмастър“ беше станало свидетел на непрекъснати полети, докато частните реактивни и тур­бовитлови самолети бягаха от града, но скоро и то тряб­ваше да бъде затворено. И когато и това станеше, Роринг Форк щеше да се окаже запушен - без вход или изход от града освен с верижна машина за обработка на пистите.

Погледна в огледалото за обратно виждаме към града. Третият палеж беше най-гадният от всички. Не заради броя на мъртвите, а заради психологическото въздействие, което оказа върху Роринг Форк. Изгоря­лата къща се издигаше точно на границите на града, на първото възвишение на хълма: голяма, стара викторианска къща, собственост на Морис Жиро - известния управител на фондове и част от нюйоркския хайлайф, номер пети в списъка на „Форбс“, елегантен старчок с его, голямо колкото Еверест. Жертвите бях той и но­вата му млада съпруга, която изглеждаше така, сякаш току-що е навършила осемнайсет. Тя се беше хвърлила горяща от прозореца на втория етаж.

Целият град го беше видял и сега целият град беше травматизиран. И този пътен инцидент, завършил с ярост и убийство, този класически пример на прецакано положение, беше резултатът.

Мислите му неволно се върнаха към сега вече про­роческите думи на Пендъргаст. Следващата къща без съмнение ще бъде не по-малко очебийна. И заключени­ето му: За да изпрати послание.

Но какво послание?

Началник Морис отново насочи поглед към сума­тохата. Работещата му на празен ход патрулка, на чия­то задна седалка седеше стрелецът, стоеше на място с мигащи светлини и виеща сирена - всичко това беше просто представление. Идиотите, които бягаха от гра­да, бяха запушили двете страни на магистралата, както и аварийните ленти. А високите преспи от двете стра­ни на пътя не позволяваха на колите да обърнат. Така се беше създало тотално задръстване. Дори начални­кът беше блокиран. Въпреки усилията му да не поз­волява на колите да прииждат и спират зад него, те го бяха направили и сега не можеше да помръдне.

Но поне бяха запушили изхода от града, така че не позволяваха на останалите коли да се присъединят към бъркотията. Слава богу, полицейското управление в Роринг Форк имаше три верижни машини като тези за обработка на пистите, които идваха насам. Докато си седеше в колата, чиито чистачки напразно се опит­ваха да преборят снега, чу едната да се приближава. Той веднага взе радиото и нареди на полицая в нея да дойде и да махне от тук извършителя. Гневната тълпа бе започнала да се трупа около патрулката му, креще­ше срещу стрелеца, ругаеше го и отправяше заплахи, докато извършителят от своя страна крещеше срещу хората и им се подиграваше. Беше удивително: все едно се беше върнал в дните на доброволците. Наис­тина, лустрото на цивилизацията беше твърде тънко.

И като капак на всичко, Пендъргаст беше изчезнал, измъкна се и замина за Лондон във възможно най-ло­шия момент. Пожарният инспектор Чивърс сега беше в открита война с управлението, а неговите собствени инспектори бяха деморализирани, гневни и не можеха да намерят съгласие помежду си.

Пристигна втората снегоотъпкваща машина, която докара група съдебни експерти и неколцина детективи, за да документират произшествието и местопрес­тъплението, както и да разпитат свидетелите. Снегът беше станал по-обилен, огромните снежинки направо се изливаха от небето. Началникът слезе от патрулката и се прехвърли във верижната машина с неколцина от хората си, които трябваше да се върнат в града, за да се заемат с новия палеж. Неколцина отчаяни шофьори и спътниците им също искаха да бъдат закарани обратно в града и началникът позволи на една двойка с бебе да се качи, предизвиквайки препирня между оставените.

Докато верижното превозно средство се връщаше в града през дълбокия сняг край магистралата, начални­кът за хиляден път насочи мисълта си към палежите. Какво беше посланието? Дали извършителят е напъл­но луд? Обаче ако е така, как е възможно престъпле­нията му да са така добре планирани и безупречно из­пълнени?

Когато влязоха в града, след хаоса на магистралата на началника направи впечатление призрачната пус­тота, която цареше тук. Беше се върнал обратно във времето, когато е бил на път да се превърне в град призрак. Улиците бяха украсени с коледни светлини, а витрините, пълни с блестящи и скъпи стоки, внасяха елемент от Зоната на здрача. Усещането беше като в деня след Армагедон.

Началникът се запита дали някога Роринг Форк ще бъде същият като преди.