Белият огън

19

Кори влезе в историческия отдел на библиотеката в Роринг Форк. Красивото, облицовано с лампе­рия помещение отново беше празно, като се изключи Тед Роман, който четеше книга на гишето. Той вдигна глава, когато Кори влезе, а слабото му лице засия.

- Брей, брей - възкликна той, докато ставаше, - най-известното момиче в Роринг Форк се завръща триумфално.

- Стига бе, що за посрещане е това?

- Искрено. Точно това си мисля. Ти и агентът на ФБР направо разбихте Кърмоуд. Боже, това беше едно от най-хубавите неща, които са се случвали в този град.

- Бил си на срещата с обществеността?

- Разбира се. Беше крайно време някой да даде на тази... ще използвам точната дума и се надявам да не се обидиш - кучка, да се разбере.

- Няма нищо обидно.

- Мъжът в черно не само отряза до кръста главата на Кърмоуд, но и на сладкия триумвират: тя, началника на полицията и кмета. Твоят приятел накара тримцата да напълнят гащите. А и Монтебело! - Тед почти кви­чеше от радост, а смехът му беше толкова заразителен, че Кори нямаше как да не се присъедини.

- Трябва да призная, че беше много удовлетвори­телно да чуя тази история, особено след като прекарах десет дни в затвора заради тези хора.

- Веднага щом прочетох за твоя арест, ми стана ясно, че всичко това са глупости... - Тед се опита да приглади лизнатото, което стърчеше от челото му. - И така, върху какво ще работиш днес?

- Искам да намеря всичко за живота на Емет Баудри и за... неговата смърт.

- Миньорът, когото проучваш? Да видим какво може да се намери.

- Библиотеката винаги ли е толкова празна? - попи­та Кори, докато отиваха към залата, където бяха ком­пютрите.

- Да. Направо лудост, нали? Най-хубавата библиоте­ка тук, в Запада, и никой не я посещава. Причината е в хората от този град - прекалено заети са да се разхождат по главната улица, за да се фукат с норките и диаман­тите си. - Той започна да имитира филмова звезда и се зафръцка, сякаш беше на червения килим, като придру­жаваше представлението с подходящи физиономии.

Кори се засмя. У Тед имаше нещо забавно.

Той седна на едно от компютъризираните работни места и влезе в търсачката, започвайки няколко търсе­ния едновременно, като същевременно ѝ обясняваше какво прави, докато тя надничаше през рамото му.

- Добре - каза Тед, - имаме няколко добри попаде­ния за твоя господин Баудри. - Тя чу как принтерът зад тях се включва. - Прегледай списъка и ми кажи какво искаш да видиш.

Той донесе принтираните листа и Кори бързо пре­гледа списъка. Беше доволна, всъщност дори упла­шена от големия брой препратки. Изглежда имаше доста информация за Емет Баудри: споменавания във вестникарски статии, трудово досие, досие на взетите проби от намереното злато, документи за концесии на участъци и шахти, както и различни други документи, които можеха да бъдат отнесени към „разни“.

- Кажи... - започна Тед, но после замълча.

- Какво?

- Ами като се има предвид, че ми върза тенекия за онази бира...

- Съжалявам, но работех по ареста си.

Той се засмя.

- Въпреки това ми дължиш една. Какво ще кажеш за довечера?

Кори го погледна и изведнъж се изчерви от неудоб­ство и надежда.

- С най-голямо удоволствие - чу се тя да казва.