Белият огън

60

Пендъргаст пристигна в кабине­та си в полицейското управление и сложи папката на бюрото си. В нея бяха документите, които по-рано се бе опитал да получи от градския архив, но според архивиста бяха изчезнали тайнствено преди няколко години. Както беше очаквал, намери оригиналите или копията в кантонерките в кабинета на Монтебело, архитекта, който ги беше съставил. В папката се съдържаха всички до­кументи за развитието на „Хайтс“ - документи, които по закон би трябвало да са в градския архив: планове, проучвания, молби за разрешителни, карти на подраз­деленията и планове за управление на терените.

Пендъргаст се задълбочи в папката, извади няколко найлонови джоба и ги подреди в редица с подравнени етикети. Той знаеше много добре какво търси. Първи­те документи, които прелисти, включваха оригиналното проучване на земята, проведено в средата на 70-те години на XX век, придружено със съответните сним­ки. Включваха и подробно топографско проучване на терена заедно с купчина снимки, които бяха запечата­ли точния изглед на долината и хребетите преди нача­лото на строителството.

Те бяха твърде показателни.

Оригиналната долина беше много по-тясна и малка, почти клисура. По дължината ѝ, вкопани в склона на трийсет метра над реката, известна като Силвър Куин Крийк, се издигаха останките на голям комплекс за преработка на руда, издигнат от Сгафьрд още през 70-те години на XX век - първоизточника на голяма част от тяхното богатство. Първата сграда, която била из­дигната, подслонявала работата по пробите - проверка на процентното съдържание на метала в рудата, когато излезе от мината. След това идваше много по-голямата сграда за изработка на концентрата, в която имаше три парни чукови мелници, които разбивали рудата и уве­личавали концентрацията на скъпоценния метал де­сет пъти. Накрая идваше самата топилня. Всички тези дейности създаваха отпадъци - купчини останки или скални отломки - на снимките си виждаха истински хълмове от чакъл и баластра. Остатъците от всички операции съдържаха токсични минерали и съедине­ния, които се просмукваха в подпочвените води. Обаче истински смъртоносни бяха тези от топилнята.

Топилнята на Стафърд в Роринг Форк използвала процеса на Уашоу за амалгамация¹. В топилнята на­трошената, концентрирана руда се смилала на тесто и в процеса се добавяли различни химикали... включи­телно двайсет и седем килограма живак на всеки тон обработен концентрат. Живакът разтварял среброто - смесвал се с него - и в резултат тежката смес се спус­кала на дъното на съда, а отпадъчната кал изплувала на повърхността, готова за изхвърляне. Среброто се извличало след загряване на амалгамата в реторта и изпаряване на живака, който бил хващан отново чрез кондензация. На дъното на колбата оставало грубо сребро.

Процесът не бил ефикасен. При всяко топене губели два процента от живака. Този живак трябвало да попад­не някъде и това „някъде“ били големите купчини от­падъци, разхвърляни из долината. Пендъргаст направи една бърза сметка наум: два процента загуба отговаря на около половин килограм живак на всеки тон обрабо­тен концентрат. Топилнята е обработвала сто тона кон­центрат дневно. По дедукция това означаваше, че всеки ден в природата са били изхвърляни четиресет и седем килограма живак, и то в продължение на почти две де­сетилетия - времето, през които топилнята е работила. Живакът е особено отровно и вредно вещество, което с времето може да причини сериозни и постоянни мозъч­ни увреждания на хората, изложени на въздействието му, особено децата и още повече зародишите.

Всичко това се сумираше до едно-единствено нещо: „Хайтс“, или най-малкото онази част, построена в до­лината, се издигаше върху голямо сметище с токсични подпочвени води.

Всичко се подреди в главата на Пендъргаст, кога­то върна оригиналите на мястото им. Вече разбираше всичко с голяма яснота, всичко - дори палежите.

Сега той започна да преглежда документите, които се отнасяха до началото на строителството, по-бързо. Планът за управление на земята изискваше големите купища остатъци да се използват като материал за пъл­неж на тясната клисура, така че да се получи днешна­та привлекателна равна долина. Клубът беше построен малко по-надолу по течението на реката от мястото, къ­дето е стояла топилнята. А в самата долина бяха издиг­нати дузина големи къщи. Хенри Монтебело, главният архитект, бе отговарял за всичко това: разрушаването на топилнята, промените в терена, разхвърлянето на оста­тъците, за да се получи хубав, широк и равен терен за строителство в ниското и за клуба. Неговата роднина, госпожа Кърмоуд, също беше участвала активно.

Интересно, помисли си Пендъргаст, къщата на Монтебело се намираше в другия край на града, а тази на Кърмоуд високо горе на хребета - далече от зона­та на замърсяването. Те двамата и останалите членове на фамилия Стафърд, стоящи зад строителството на „Хайтс“, трябва да са знаели за живака. Хрумна му, че истинската причина да строят нов клуб и СПА - което преди му се беше струвало въплъщение на ненужното задоволяване на прищевки - разположени на мястото на старото гробище на Буут Хил, всъщност е желание­то да ги извадят от района на замърсяване.

Пендъргаст прехвърляше джоб след джоб, прелист­вайки документи, отнасящи се до първоначалното парцелиране и свързване на терена. Парцелите са били големи - най-малко по два акра всеки, и в резултат ня­маше общо водоснабдяване: всеки имот разполагаше със собствен кладенец. Тези къщи, разположени в до­лината, както и първият клуб, трябва да са получава­ли вода от кладенци, черпещи от замърсените с живак подпочвени води.

Точно така - ето джоба с разрешителните за изкопа­ване на кладенците. Пендъргаст ги прегледа. От всеки кладенец е трябвало да бъдат взети проби за проверка качеството на водата - такава е стандартната процеду­ра. Всеки от кладенците беше издържал проверката - не е било забелязано замърсяване с живак.

Без съмнение резултатите бяха фалшифицирани.

Следваха договорите за продажба на първите къщи, построени в „Хайтс“. Пендъргаст избра тези на дузи­ната имоти, разположени в долината, за внимателен оглед. Прегледа имената на купувачите. Повечето, из­глежда, бяха възрастни пенсионирани хора. Тези къщи бяха сменили собственика си няколко пъти, особено когато цените на недвижимите имоти се стрелнаха на­горе в Щатите през 90-те години на XX век.

Агентът разпозна едно от имената на купувачите: „Сара и Артър Роман, съпруга и съпруг.“ Без съмнение бъдещите родители на Тед Роман. За дата на покупката беше посочена 1982 г.

Къщата на Роман беше построена точно на мястото, където някога е била топилнята - в зоната на най-силното замърсяване. Пендъргаст са замисли върху онова, което Кори му беше разказала за Тед. Ако се предполо­жи, че е на нейната възраст или малко по-голям, нямаше съмнение, че Тед Роман е бил изложен на отровния жи­вак още в майчината си утроба, после е израснал в за­мърсена къща, пил е замърсена вода и се е къпал с нея...

Пендъргаст бутна документите настрана със зами­слено изражение. След малко взе телефона си и набра номера на Кори. Той го прехвърли право на гласовата ѝ поща.

След това се обади в хотел „Себастиан“ и след като разговаря с няколко души, научи, че е излязла от хоте­ла малко след като смяната ѝ свършила в единайсет. Качила се на колата си и заминала в неизвестна посо­ка. Обаче беше помолила портиера за карта на пъти­щата за снегомобили в планините около Роринг Форк.

Пендъргаст набра бързо номера на градската биб­лиотека. Никой не вдигна. Потърси домашния теле­фон на завеждащата библиотеката. Когато ѝ се обади, тя му обясни, че на двайсет и четвърти декември биб­лиотеката обикновено работи на половин ден, обаче заради бурята тя решила въобще да не отварят. В от­говор на следващия му въпрос жената отговори, че Тед ѝ казал, че ще се възползва от свободния ден, за да упражнява любимото си хоби: да обикаля със снегомобил планините.

Пендъргаст затвори. Звънна на Стейси Баудри, но мобилният ѝ телефон също го препрати към гласова­та поща.

На бледото му чело се появи дълбока бръчка. Дока­то затваряше, забеляза нещо, което би забелязал ведна­га, ако не беше толкова зает с документите: книжата на бюрото му бяха разместени.

Той се вторачи в тях, а фотографската му памет за­почна да възстановява реда, в който ги беше оставил. Един лист - листът, на който беше копирал съобщение­то на Комитета на седемте - беше отчасти издърпан от останалите документи:

Пендъргаст бързо излезе от кабинета и се качи горе, където Айрис седеше още чинно на рецепцията.

- Някой влизал ли е в кабинета ми? - попита той любезно.

- Да - отговори секретарката. - По-рано следобед за малко слязохме с Кори. Смяташе, че е забравила мо­билния си телефон при теб.

¹ Отделяне на метала от рудата. - Б. пр.