Белият огън

24

Следващата сутрин се оказа, ако изобщо беше възможно, дори още по-студена от вчера. Обаче докато работеше в скиорския склад, Кори дори не забеляз­ваше това. След закуската, която прекара в самовну­шение, че си е въобразила всичко, станало предната вечер, се бе опаковала и излязла навън. Оказа се обаче, че там, в снега около къщата, има много истински и съвсем човешки следи. Очевидно някой беше обика­лял навън дълго време - може би с часове.

Това ѝ изкара акъла, но тя не можа да проследи бъркотията от стъпки или да определи откъде бяха дошли.

Качи се в колата и провери мобилния си телефон. Възпроизведе съобщението от Пендъргаст, в което се казваше, че е уредил нужните разрешения да проучи още три скелета от онези в хангара. Подкара надолу към хотел „Себастиан“, за да вземе съответните доку­менти и да благодари на агента. Оказа се, че е излязъл, но е оставил всичко на рецепцията.

Тя почти забрави студа, докато издирваше първия от трите скелета - Ейса Коб. Внимателно извади останки­те от грубия ковчег и ги сложи на масата за изследвания. След като подреди инструментите си, си пое дълбоко дъх и започна методично да анализира костите.

Беше точно както подозираше. По всички кости има­ше белези от инструмент: драскане, дълбане, поряз­ване. И отново следи от зъби: очевидно човешки, а не мечи. Пак нямаше следи от варене, изгаряне или каква­то и да е топлинна обработка - този човек също е бил изяден суров. Също така нямаше следи от огнестрелни рани или от хладно оръжие - смъртта беше причинена от силен удар по главата с камък, последвана от същия брутален побой и разчленяване, както свидетелстваха костите на Баудри. Старите кафяви кокали разказваха нагледно жестоката история на човек, който е бил на­паднат, разкъсан на парчета и изяден суров.

Тя се изправи. Вече нямаше никакво съмнение: тези миньори бяха станали жертва на банда серийни убийци.

- Излезе ли както очакваше? - чу се меден провле­чен глас зад нея.

Кори рязко се обърна, а сърцето ѝ изведнъж заблъ­ска като лудо в гърдите. Там стоеше Пендъргаст в чер­но палто и копринен шал около врата. Лицето и косата му бяха почти толкова бели, колкото снегът, полепнал по обувките му. Този тип притежаваше проклетата способност да се промъква зад гърба на човека.

- Виждам, че си получила моето съобщение - отбе­ляза Пендъргаст. - Снощи се опитах да ти се обадя, но ти не вдигна.

- Съжалявам. - Докато сърцето ѝ си възвръщаше нормалния ритъм. Кори почувства как се изчервява. - Бях на среща.

Една от веждите се повдигна.

- Наистина? И с кого, ако мога да знам?

- Тед Роман. Градският библиотекар. Симпатично момче, бивш ски маниак, пристрастен към снегомоби- лите. Освен това добър изследовател - доста ми по­могна в справките.

Пендъргаст кимна, после се обърна многозначител­но към масата за изследвания.

- Успях да проуча само единия от скелетите - по­бърза да каже тя, - обаче изглежда притежава същите характеристики като този на Баудри.

- Значи работим с твоето мнение, как да го наречем - група, заета със серийни убийства?

- Точно така. Мисля, че е най-малко от три или че­тири, а може би и повече души.

- Интересно. - Пендъргаст вдигна една от кости­те, повъртя я в ръцете си и я огледа повърхностно. - Двама убийци да работят заедно е необичайно, но се е случвало. Обаче трима или повече действащи задружно е нещо наистина rara avis¹. - Той остави костта на масата. - Технически са нужни три отделни убийства, за да има основание да се говори за сериен убиец.

- Умрели са единайсет миньори. Това не е ли достатъчно, за да се квалифицират като серийни убийци?

- Съвсем сигурно. Очаквам с нетърпение да получа подробните ти доклади и за другите двама миньори.

Кори кимна.

С ръце в джобовете Пендъргаст огледа хангара за оборудване и накрая спря бледите си очи върху нея.

- Кога за последен път си чела „Баскервилското куче“?

Въпросът беше толкова неочакван, че ѝ се стори, че не е чула правилно.

- Моля?

- „Баскервилското куче“. Кога за последен път си го чела?

- Историята за Шерлок Холмс? В девети клас или може би осми. Защо?

- Спомняш ли си първото писмо, което ми изпрати относно тезата ти? В послеписа споменаваш за среща между Артър Конан Дойл и Оскар Уайлд. По време на тази среща Уайлд разказва на Дойл твърде ужасява­ща история, която научил по време на лекционната си обиколка из Америка.

- Точно така. - Кори стрелна поглед към масата. Беше нетърпелива да се върне към работата си.

- Сигурно ще те заинтересува да научиш, че едно от местата, където Уайлд е спирал по време на обиколка­та си, е точно тук, в Роринг Форк.

- Зная това. Имаше го в дневника на Дойл. Един от миньорите разказал на Уайлд за мечката стръвница, а Уайлд преразказал историята на Дойл. Точно това ми подсказа идеята за моята теза.

- Прекрасно. Имам следния въпрос към теб: ми­слиш ли, че историята на Уайлд е вдъхновила Дойл да напише „Баскервилското куче“?

Кори потропваше ту с единия, ту с другия си из­мръзнал крак.

- Възможно е. Дори вероятно. Но не съм сигурна, че виждам връзката.

- Ето каква е: ако хвърлиш едно око на „Кучето“, може да попаднеш на някои указания за онова, което в действителност се е случило.

- В действителност се е случило? Но... Сигурна съм, че Уайлд е чул погрешна история и я е разказал на Дойл. Никой не е могьл да знае истината, че тези миньори не са били убити от мечка.

- Сигурна ли си?

- Дойл пише за мечката стръвница в дневника си. Не споменава и дума за банда канибали.

- Помисли малко: ами ако Уайлд е чул действител­ната история и я е разказал на Дойл? А Дойл я е смет­нал за твърде смущаваща, за да я включи в дневника си? Ами ако вместо това е скрил част от информацията в „Баскервилското куче“?

Кори трябваше да си наложи да не избухне в поди­гравки. Възможно ли е Пендъргаст да говори сериозно?

- Съжалявам, но това е твърде пресилено. Наистина ли искаш да кажеш, че тази история за Шерлок Холмс може да хвърли светлина върху моя проект?

Пендъргаст не ѝ отговори. Просто стоеше там в черното си палто, втренчен в нея.

Тя потрепери.

- Виж, надявам се да ме извиниш, но искам да про­дължа проучването си.

Пендъргаст отново не отговори, а продължи да я гледа с тези свои светли очи. По някаква причина Кори съвсем определено изпита усещането, че току-що се е провалила в някакъв тест. Но нищо не можеше да на­прави: отговорът не се криеше в измислени истории, а в самите кости.

След доста продължително мълчание Пендъргаст леко се поклони:

- Разбира се, госпожице Суонсън - каза той хладно. След това се обърна и излезе от хангара също толкова тихо, колкото беше влязъл.

Кори го гледа, докато не чу тихия звън на затваря­щата се врата. След това със смесица от нетърпение и облекчение се зае отново с тленните останки на Ейса Коб.

¹ Рядко (лат.) - Б. пр.