Белият огън

51

Същия този ден в три следобед Кори безделничеше в стаята, която беше наела в „Себастиан“, по дебела хавлия, предоставена от хотела. Първо се на­слади на гледката от прозореца, после провери съдър­жанието на минибара. Не можеше да си го позволи, но въпреки това ѝ беше приятно да порови в него, пре­ди да влезе в мраморната баня. Пусна душа, нагласи температурата на водата, свали хавлията и влезе под струята.

Докато се наслаждаваше на топлата вода, тя си по­мисли, че положението се е подобрило. Изпитваше угризение за случилото се вчера на закуска, но дори това бледнееше в сравнение с разкритията на Пен­дъргаст. Разказът на Дойл, полуделите заради живака миньори, връзката със семейство Стафърд - всичко това беше наистина забележително. И наистина пла­шещо. Пендъргаст бе прав: беше се изложила на се­риозна опасност.

Сега Роринг Форк се бе превърнал донякъде от­ново в призрачния град, който е бил някога, като из­ключим това, че целият беше в коледна украса, а чо­век нямаше къде да отиде. Напълно сюрреалистично. Изглежда дори медиите си бяха прибрали камерите и микрофоните. Хотел „Себастиан“ се беше лишил от повечето си гости и служители, но ресторантът още работеше, и то по-добре от всякога, защото остана­лите в града сякаш предпочитаха да се хранят навън. Кори бе успяла да се договори с управителя на хотела след здрав пазарлък за стая със закуска срещу шест часа работа в кухнята на ден. И макар уговорката с хотела да беше само за едно ядене дневно, Кори има­ше достатъчно опит с подобни колкото-можеш-да-изядеш сделки и беше сигурна, че е в състояние да погълне наведнъж толкова храна, че да ѝ е достатъчна чак до другата сутрин.

Тя излезе изпод душа, избърса се, среса мократа си коса. Докато я сушеше, чу че някой чука на вратата. Бързо облече хавлията, отиде до вратата и погледна през шпионката.

Пендъргаст.

Тя отвори вратата, но агентът се поколеба.

- Ще дойда по-късно...

- Не ставай глупав. Влез и седни. Ще бъда готова след минутка. - Върна се в банята, подсуши още малко косата си със сешоара, придърпа по-здраво хавлията около тялото си, излезе и се настани на дивана.

Пендъргаст не изглеждаше добре. Обичайното му бяло като алабастър лице сега бе покрито с червени петна, а косата му изглеждаше така, сякаш е излязъл от аеродинамична тръба.

- Как мина? - попита Кори. Знаеше, че е бил в Лийдвил, за да се опита да намери наследник на Суинтън.

Вместо да отговори на въпроса, той каза:

- Радвам се, че те намирам на сигурно място в хотела. Що се отнася до разходите, с радост бих по­могнал...

- Благодаря, няма нужда - побърза да го прекъс­не Кори. - Успях да измъкна безплатна стая и закуска срещу няколко часа работа в кухнята.

- Колко си предприемчива. - Той направи пауза, а лицето му стана сериозно. - Съжалявам, че си се по­чувствала задължена да ме мамиш. Разбрах от начал­ника, че по колата ти са стреляли, а кучето ти е било убито.

Кори се изчерви до корените на косата си.

- Не исках да те тревожа. Извинявай. Накрая щях да ти кажа.

- Не искаше да те отведа от Роринг Форк.

- Да, и това. Исках да намеря копелето, което уби кучето ми.

- Не бива да се опитваш да разбереш кой е убил жи­вотинката. Надявам се, вече си проумяла, че си имаш работа с много опасни и крайно мотивирани хора. Тази работа е много по-голяма от едно мъртво куче. Смятам, че си достатъчно умна, за да го осъзнаеш.

- Разбира се, напълно го осъзнавам.

- На карта е заложено строителство за двеста ми­лиона долара. Но тук не става дума само за пари. Това ще доведе до тежки криминални обвинения срещу замесените, някои от които принадлежат към един от най-богатите и могъщи кланове в тази страна. Като за­почнем с твоята приятелка госпожа Кърмоуд, както и членове на семейство Стафърд. Може би сега разби­раш защо няма да се поколебаят да те убият.

- Обаче аз искам да бъдат изправени пред съда.

- И ще бъдат, но не от теб и не докато си тук. Когато се прибереш на безопасно място в Ню Йорк, аз ще до­веда Бюрото и всичко ще бъде разкрито. Така че сама виждаш, че тук няма повече работа за теб, освен да си събереш багажа и да се върнеш в Ню Йорк. Разбира се, веднага щом времето позволи.

За миг Кори си помисли за наближаващата буря. Тя щеше да затвори отново пътя. Можеше да започне да пише и да изкара един първи вариант на тезата си, пре­ди да замине.

- Добре - съгласи се тя.

- Междувременно искам да стоиш в хотела. Гово­рих с началничката на охраната - чудесна жена. Тя ще се погрижи да си в безопасност. Обаче може да се на­ложи да останеш няколко дни, защото прогнозата за времето е отчайваща.

- Няма нищо. И така... ще ми разкажеш ли за пъту­ването си до Лийдвил?

- Не.

- Защо?

- Защото, ако знаеш, ще бъдеш поставена в още по-голяма опасност. Моля те, остави ме от сега нататък аз да се оправям с това.

Въпреки любезния му тон Кори се подразни. Беше се съгласила да направи това, което бе поискал. Щеше да се върне обратно в Ню Йорк веднага щом се оправи времето. Защо да не може да ѝ се довери?

- Както кажеш.

Пендъргаст стана.

- Бих те поканил на обяд, но трябва да говоря с на­чалника. Още нямат напредък в случая с палежите.

След като той си тръгна. Кори помисли малко, по­сле се насочи към минибара. Умираше от глад, но ня­маше пари за храна. Според уговорката закуска ѝ се полагаше едва утре сутринта. Пакетът чипс струваше осем долара.

Майната му, каза си тя и го отвори.