Без план Б

2

Джак Ричър пристигна в Джерардсвил, Колорадо, в понеделник сутринта, два дни преди хората от „Минерва“ да проведат третата си тайна среща. Той се качи на автостоп при шофьор на камион, който превозваше люцерна за някаква ферма южно от града. Което наложи Ричър да измине пеша последния километър и половина. Разходката бе приятна. Времето бе топло, но не горещо. По безбрежно синьото небе се носеха бели облачета. Въздухът бе кристалночист. Земята бе равна, зелена и плодородна, докъдето стигаше погледът. Поливни съоръжения бележеха границите на нивите, а между тях безброй стъбла и листа с всякакви цветове и размери се издигаха към слънцето. Планински склонове се извисяваха на хоризонта вляво. Те се издигаха рязко от земята, без никакви по-ниски предпланини или заоблени хълмове, и върховете им, покрити със сняг, прорязваха небосвода като зъбите на трион.

Ричър продължи, докато накрая излезе на главната улица на градчето. Тя продължаваше по-малко от километър, преди магазините и офисите да отстъпят пред жилищните квартали. Сградите в центъра не се отличаваха по размери. Всичките бяха двуетажни, построени в сходен стил. Възрастта им също бе сходна — краят на XIX век, ако се съдеше по датите, изписани над входните врати, — а това създаваше усещането, че човек е попаднал назад във времето. В епоха, когато хората са ценили занаятчийските умения, майсторския труд, изящната изработка. Това бе очевидно. Всички фасади бяха от мрамор, гранит или някакъв друг камък. Богатата дърворезба около вратите и прозорците бе покрита с позлата. И безупречно поддържана във всяко едно отношение. Ричър оценяваше по достойнство това, което виждаше. Но не бе дошъл в градчето, за да се възхити на архитектурата му. Той бе дошъл тук, за да посети музея му.

Предишния ден в една закусвалня Ричър бе попаднал на местен вестник, който някой бе забравил. В него бе открил статия за зъболекар и металдетектор. Въпросния детектор зъболекарят получил като подарък по случай пенсионирането си. Своеобразна шега, основана на умението му да открива пломби, поставени от други зъболекари, и да настоява да ги смени. Както и да е, човекът решил да запълни свободното си време, като стане археолог аматьор. И тъй като бил обсебен от Гражданската война, решил да посети няколко места, където са се водили сражения. Големи и малки. Известни и неизвестни. В Пий Рийдж, Арканзас, бившият зъболекар открил останки от артилерийско оборудване и други артефакти. В крайна сметка находките прераснали в пътуваща изложба, посветена на еволюцията във военната тактика на Съюза. Именно това привлече вниманието на Ричър. Джерардсвил бе един от градовете по маршрута на изложбата. И тъй като той се намираше само на няколко километра от него, реши да я посети.

Ричър се отби в едно кафене, покрай което минаваше, изпи чаша кафе и пристигна в музея малко преди обед. И не си тръгна, докато изложбата не затвори. Наложи се една от уредничките да го помоли да напусне. Тя се казваше Александра. Двамата заобсъждаха изложбата. А после насочиха разговора към ресторантите в града и накрая се озоваха в един от тях. Александра избра непретенциозно място с груби дървени маси. Дълги пейки. Проскърцващи дъски на пода. Стари грамофонни плочи по стените. Но храната пристигна бързо. Порциите бяха обилни. Цените бяха ниски. Точно както Ричър обичаше.

Докато се хранеха, двамата разговаряха за музика, затова решиха да отидат в бар. Той бе малък. Интимен. Сумрачен. С музика на живо. Групата свиреше блус, предимно кавъри на Меджик Слим и Хаулин Улф. Ричър одобри избора им. Александра поръча две бири и докато отпиваха от тях, разговорът тръгна в нова посока. Съвсем различна посока. Към апартамента на Александра.

Тя живееше над един магазин близо до главното кръстовище в града. Апартаментът й бе малък. Издържан в минималистичен стил. Почти нямаше мебели или картини. Но имаше хладилник, в резултат на което двамата с Ричър изпиха по още една бира. Александра пусна аудиоуредбата, за да послушат още музика. Апартаментът имаше и спалня. Когато Ричър и Александра стигнаха до нея, забравиха за всичко останало.