Без план Б

5

Първоначалното намерение на Ричър бе да хване мъжа със суичъра и да го върне при автобуса. Там щеше да изчака пристигането на полицията. Но когато взе черната торба, той спря. В нея бе чантата на жената. И нещо в тази чанта бе довело до убийството й. Ричър бе работил като военен следовател в продължение на тринайсет години. Старите навици умират трудно. Освен това той не чуваше сирени. Все още. Което означаваше, че разполага с малко време.

Ричър взе пистолета, който мъжът бе изпуснал, и го мушна в колана си. После подпря пребития на стената и пребърка джобовете му. Както очакваше, в тях не откри никакъв документ, който да съдържа име или адрес, но попадна на връзка ключове. Ричър избра най-острия от тях и го заби два пъти в черната торба, при което откъсна две широки, неравни ивици найлон. Той ги нави около ръцете си и извади чантата. Тя бе квадратна, с размери четиресет и пет на четиресет и пет сантиметра, изработена от изкуствена кожа, бежова на цвят, с дълга, тънка презрамка и две обикновени дръжки. Едната й страна бе опръскана с кръв. Затваряше се с цип. Ричър я отвори. Първото, което извади, бе портмонето на жената. В него откри шофьорска книжка, издадена в Мисисипи на името на Анджела Сейнт Врейн, и адрес в градче, наречено Уинсън. Плюс три банкноти от по един долар. Куп касови бележки от супермаркет и дрогерия. Снимка на Анджела в компанията на малко момиченце. На около три годинки. Семейната прилика бе очевидна. Майка и дъщеря. Не можеше да има никакво съмнение.

Ричър остави портмонето на земята и продължи да рови в чантата. Извади от нея ламинирана карта, окачена на син шнур. Вероятно служебен пропуск. Според него Анджела работеше в някакъв затвор. Мястото се наричаше Център за изтърпяване на наказания „Минерва“ и също се намираше в Уинсън, Мисисипи. Ричър откри още четка за коса, гримове и лични вещи. Плюс ключодържател с три ключа. И плик. Най-обикновен кафяв хартиен плик за писма. Той обаче бе адресиран до друг човек. Също жител на Уинсън, Мисисипи. Името му бе Дани Пийл. И пликът бе отворен.

В него имаше черно-бяла фотография — портретна снимка — и купчина документи. Снимката бе на млад мъж. Лицето му бе слабо и измъчено, а косата му — подстригана съвсем късо. И то съвсем скоро преди да е направена снимката, помисли си Ричър, ако се съдеше по бялата кожа, която прозираше под късата коса. Вниманието му бе привлечено от погледа на младия мъж. Очите му бяха разположени близо и бяха широко отворени, издавайки едновременно страх и объркване. Ричър забеляза още нещо необичайно. Висулката на едното му ухо липсваше. На лявото. Сякаш меката част на ухото бе срязана. Ръбът на раната бе прав, леко зачервен, а по врата му минаваше белег, който се скриваше под тила му. Направено е с прав бръснач, помисли си Ричър. Някой е замахнал към врата на хлапето, но то явно се е извърнало и е избегнало удара. Не е било достатъчно бързо, за да се отърве невредимо. Но пък е било достатъчно бързо, за да оцелее. И това е нещо, помисли си Ричър. Може би.

Документите бяха разделени на две групи. Първата носеше печата на Управлението на затворите в Мисисипи и разказваше историята на човек на име Антон Бегович. Или поне живота му като възрастен. Бегович загазил, когато бил на осемнайсет. Обвинили го в кражба с взлом. Свързали го с куп други престъпления. Обвиненията се трупали едно след друго и накрая той се озовал зад решетките. Привидно неизбежна прогресия. В затвора нещата се влошили. След три години Бегович се озовал в самостоятелна килия. И останал там седем години. Втората група документи преобръщаше живота му на сто и осемдесет градуса.

Промяната съвпадаше с преминаването на управлението на затвора в ръцете на „Минерва“. Работодателя на Анджела. Бегович се върнал при останалите затворници. Поведението му се подобрило. „Минерва“ предложила Бегович да бъде освободен предсрочно. Частен детектив свидетелствал, че е получил самопризнания от бивш затворник, който на смъртното си легло заявил, че е извършил престъпленията, приписани на Бегович. Полицаят, разследвал случая, се самоубил преди десетина години, след като затънал в дългове от хазарт. Случаят стигнал до съдебната зала и съдията наредил Бегович да бъде освободен. Това щеше да се случи съвсем скоро. Според последния документ Бегович трябваше да излезе на свобода в десет сутринта този петък.

Ричър върна в плика снимката и документите. И го прибра в чантата при останалите вещи на Анджела. Дръпна ципа на чантата и я върна в черната торба за боклук. Накрая размота ивиците найлон от ръцете си и ги напъха в джоба. После се замисли върху съдържанието на плика. Върху трагичната история на един невинно осъден. Какво общо имаше това с Анджела? Което го наведе на мисълта за друга трагична история. За момиченцето от снимката в портмонето. Дъщерята на Анджела. Която щеше да порасне без майка.