Изгубената империя

Глава 14

Занзибар

Корабът на Конфедерацията „Шенандоа“ отдавна бе привлякъл интереса на Сам и Реми, но до момента не бяха намерили време да задълбаят в загадките около неговата сага. Сега като че ли съдбата им беше връчила бронзова покана под формата на корабна камбана.

„Шенандоа“, хиляда сто и шейсет тонен параход, бил произведен в корабостроителницата „Александър Стивън и синове“ в Ривър Клайд, Шотландия, през август 1863-а година под името „Сий Кинг“ — „Кралят на морето“. С желязната си конструкция, дървени части от тик и своя черен корпус, „Кралят“ бил напълно подходящ както за самостоятелно плаване, така и за помощен параход, и бил предназначен за превоз на товари по търговските пътища с Източна Азия. Но не му било писано да пренася чай.

Година по-късно, през септември 1864-а, „Кралят“ бил закупен инкогнито от агенти на Тайната служба на Конфедерацията и на осми октомври отплавал с пълен екипаж от търговски моряци уж за Бомбай. Девет дни по-късно обаче се срещнал с парахода „Лаурел“ близо до остров Мадейра, недалеч от африканския бряг. На борда на „Лаурел“ се намирали офицерите и ядрото на новия екипаж на „Краля на морето“, всички до един изпитани моряци — някои южняци, други симпатизиращи им британски поданици. Капитанът се казвал Джеймс Айръдел Уодъл, четирийсет и една годишен лейтенант от Северна Калифорния, завършил Американската военноморска академия.

Бързо прехвърлили товара от оръжия, боеприпаси и провизии на „Краля“, чийто озадачен и разгневен екипаж получил възможност да избира: да се включи в новата експедиция при по-високо заплащане или да се прехвърли на „Лаурел“, който щял да ги закара до Тенерифе — остров от Канарския архипелаг близо до брега на Мароко. В крайна сметка Уодъл едва успял да събере половината от стандартния екипаж за новопроизведения боен кораб, маскиран като търговски. Въпреки това корабът напуснал Мадейра на двайсет и първи октомври, за да започне да унищожава и пленява кораби на Съюза, където срещне такива.

През есента на 1864-а и началото на зимата на 1865-а „Шенандоа“ прекосил Южния Атлантик, заобиколил нос Добра надежда и през Индийския океан стигнал до Австралия, унищожавайки и пленявайки търговски кораби, плаващи под флага на Съюза, преди да насочи вниманието си към китоловните райони на Съюза в Тихия океан. Отплавал на север от Нова Гвинея към Охотско и Берингово море.

През деветте месеца като военен кораб под флага на Конфедерацията, „Шенандоа“ станал причина за унищожаването на над тридесет вражески съда. На 2 август 1865 г., около четири месеца след капитулацията на Лий при Апоматокс, на „Шенандоа“ също узнали за края на войната благодарение на преминаващия британски барк „Баракуда“. Капитан Уодъл заповядал обезоръжаване и поел курс към Ливърпул, Англия, където се предал заедно с екипажа си през ноември същата година. Следващия март чрез посредници корабът бил продаден на Саид Маджид бин Саид ал-Бусаид, първия султан на Занзибар, който го кръстил на свое име — „Ел Маджиди“.

Именно тази част от историята на „Шенандоа“ привличаше интереса на Сам и Реми. Съществуваха три различни версии за края на „Ел Маджиди“. Според едната корабът потънал в Занзибарския канал малко след като бил повреден от урагана през 1872-а; според втората потънал шест месеца по-късно, докато го влачели на буксир към Бомбай, където трябвало да го ремонтират; а според третата се озовал на дъното през ноември 1879-а, след като се ударил в риф край остров Сокотра на връщане от Бомбай.

— Това повдига повече въпроси, отколкото дава отговори — каза Сам. — Като начало, Блейлок или някой друг го е прекръстил на „Офелия“?

— И защо е бил прекръстен? — додаде Реми. — И защо никъде няма информация за този кораб?

— А най-големият въпрос си остава защо изобщо намерихме камбаната.

— Какво имаш предвид?

— След като Уодъл се е предал, не следва ли корабът и всичко на него да стане собственост на Съюза?

— Включително камбаната.

— Включително камбаната — повтори Сам.

— Може би Съюзът го е продал на султана на Занзибар заедно с всичко по него.

— Възможно е. Но това е било през 1866 година. „Ел Маджиди“ е потънал едва шест или тринайсет години по-късно, в зависимост от историята. По дяволите, султанът го е кръстил на себе си. Не ми звучи като човек, който ще се радва на камбана с друго име на нея.

— Определено. Може би този, който е преоборудвал и ремонтирал кораба, просто е изхвърлил камбаната през борда. От бързане.

От двамата, Реми беше адвокат на дявола. Често успяваше да открие пробойни в мисленето им. Ако някоя теория оцелееше след „схватката“ с Реми, знаеха, че наистина са попаднали на нещо.

Сам помисли.

— Не е изключено, но се опитвам да се поставя на мястото на корабостроителя на султана. Вероятно не е бил безкрайно богат; имал е твърде много работа и твърде малка заплата. Естествено, султанът е настоявал корабът да отговаря на царските му изисквания, включително да има нова лъскава камбана. Какво би направил този майстор с петдесеткилограмовата бронзова камбана?

— Би я продал — обади се Селма.

— Нека разгледаме този вариант — съгласи се Реми. — Да допуснем, че по някое време на камбаната се е натъкнал самият Блейлок. Ако тя все още се е намирала на кораба, той или я е купил, или е откраднал кораба, а после е сменил името с „Офелия“. Ако камбаната е била изхвърлена, значи Блейлок я е извадил от водата, заличил е името „Шенандоа“ и е гравирал „Офелия“.

— За да прави после какво? Да си я гледа?

— Скицата в музея показва, че е възприемал този кораб като „Офелия“.

Сам щракна с пръсти.

— Прекаляваме с мисленето. Реми, включи си лаптопа. Селма, прати ни снимките на „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“.

Докато чакаха, Сам включи фотоапарата си към лаптопа на Реми и тя отвори снимката на скицата на „Офелия“.

— Не улавям сигнала на безжичния интернет — каза Реми.

Сам стана и огледа под масите наоколо.

— Има кабели за свързване с мрежата — каза той и потърси управителката. След две минути се върна с кабел, който включи в лаптопа и в най-близката точка. — С набиране е, но ще свърши работа.

— Пратих ги — каза Селма по телефона.

Снимките се зареждаха четири минути. Реми ги подреди на екрана. Няколко минути въртяха изображенията, увеличаваха ги и си играха с цветовете, докато окончателно се убедиха.

— Корабът е същият — каза Реми.

— Да, „Офелия“ на Блейлок, „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“ са един и същи кораб — съгласи се Сам. — Въпросът е кога се е появил Блейлок и защо липсват каквито и да било сведения по въпроса?

— Очевидно Ривера и приятелчетата му се интересуват от нашата камбана. Но дали от самата камбана или кораба, или корабите, на които някога е принадлежала?

— Има само един начин да разберем — каза Сам. — Трябва да си я откраднем обратно, преди Ривера да я е унищожил или изгубил.

Веднага разбраха, че като много други неща в работата им, и това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Сам порови в раницата си и намери бинокъл. Изправи се и погледна през прозореца. След трийсет секунди свали бинокъла.

— Все още плават на юг. Скоро ще се скрият зад Пингве Пойнт. Явно не бързат за никъде.

— Знаят, че вече не сме заплаха.

— Никога не се знае — ухили се Сам.

Извади телефона си и набра Руб Хейуд.

— Сам, тъкмо щях да ти звъня — рече Руб.

— Чудесно. Надявам се да сме на една вълна.

— Имам информация за яхтата „Нджива“.

— Жив да си!

— Принадлежи на един тип на име Амбонисие Окафор. Един от десетте най-богати мъже в страната. За който и експортен бизнес да се сетиш, той ще има голям дял акции в него: кашу, тютюн, кафе, памук, агава, скъпоценни камъни, минерали…

— Как главорез като Ривера се е свързал с човек като Окафор?

— Трудно е да се каже, но поразрових тук-там. През последните пет години мексиканското правителство рязко е увеличило вноса на стоки от Танзания, предимно от компании на Окафор. Това ми говори, че Ривера има силни приятели в Мексико Сити. Сам, не си се изправил срещу шепа наемници, а срещу цяло правителство и влиятелен танзанийски милионер.

— Вярвай ни, че няма да го забравим, но в момента искаме само да си върнем камбаната…

— Какво значи това?

— Откраднаха ни я. Искаме само да си я вземем обратно и да се приберем у дома.

— Лесно е да се каже.

— Знаем. Какво друго можеш да ни кажеш за „Нджива“?

— Тя е едната от двете яхти на Окафор. Домува на остров Сукути, на петдесетина километра по въздух на юг от Дар ес Салаам. Окафор има вила там. Целият остров е негов.

— Нищо чудно.

През годините Сам и Реми бяха установили, че една от най-често срещаните черти на мегаломаните милионери е отвращението им да си съжителстват с „немитите маси“.

Собственият остров беше изключително ефективен начин да се разграничиш от тях.

— Май е по-добре да не питам какво възнамерявате да правите? — каза Руб.

— Вероятно.

— Добре, но няма да ви спестя едно „Внимавайте“.

— Ще ти се обадим при първа възможност.

Сам затвори и преразказа разговора на Реми. Тя се замисли за няколко секунди и рече:

— Няма да ни навреди да проверим. При едно условие.

— Казвай.

— Благоразумието да надделее над дързостта. Ако видим, че не е лъжица за нашата уста…

— Ще се оттеглим.

— Естествено, трябва да предположим, че яхтата пътува към Сукути.

Сам кимна.

— Ако не, вероятно сме извън играта. В противен случай трябва да побързаме да си вземем камбаната, преди да са й направили нещо.