Изгубената империя

Глава 26

Ла Хоя, Калифорния

— Пийт, Уенди, отнесете тези неща в архива и набързо им направете оценка — каза Селма, като плъзна кутиите по масата.

Асистентите й ги взеха и изчезнаха зад вратата.

Сам и Реми, понеже не знаеха в какво състояние се намираха писмата на Блейлок, бяха устояли на изкушението да ги отворят, преди да се приберат у дома.

— Пътуването явно е било плодотворно — отбеляза Селма.

— Приятелката ти Джулиан е уникална — каза Реми.

— Нищо ново не ми казвате. Ако някога ме блъсне автобус, първата ви мисъл трябва да бъде да вземете нея.

— Преди да сме се обадили на 911? — пошегува се Сам.

— Забавен човек сте, мистър Фарго. Тази жена, Ашуърт… искрена ли изглеждаше?

— Да — потвърди Реми. — С помощта на дневника на Блейлок и биографията на Мортън трябва да можем да докажем дали писмата са автентични.

Селма кимна.

— Докато Пийт и Уенди работят по тях, искате ли да ви покажа докъде стигнахме с дневника?

— Нямаме търпение.

Тримата седнаха на работния плот с лице към най-близкия течнокристален дисплей. Селма хвана мишката и влезе в сървъра. Намери файла, който търсеше, и щракна два пъти върху него. Той изпълни целия екран.

— Еха — промърмори Сам, — това се казва неспокоен ум. Гений или луд.

— Или фантазьор — каза Реми. — Блейлок обаче не ми прилича на такъв. Той е бил характер тип А, отпреди да измислят термина.

— Тази страница дава доста добра представа — отбеляза Селма. — На някои има само текст, но повечето са смесица от бележки и рисунки — някои от тях без, други вероятно с шаблони или чертожни инструменти.

— Това в горния ляв край определено е ръчно нарисувана карта — посочи Сам. — В средата има и някакъв текст… „Велика зелена скъпоценна птица“. Отдясно също има текст, който не мога да разчета, а в ъгъла — някакви геометрични символи. Опитвала ли си да увеличиш текста?

Селма кимна.

— Помолих Уенди да го направи — тя е магьосница с графиките. Колкото повече го увеличавахме, толкова по-неясен ставаше.

— Какво има долу вдясно? Оригаза ли? Селма, срещала ли си го и другаде?

— Името ли? На много места.

Реми стана и се приближи до екрана.

— В средата, отляво и отдясно… „Леонардо Лъжецът“ и „63 велики мъже“. А между тях има цифри… „1123581321“. Леле, като си говорим за шифри…

— Долу вдясно определено има някаква птица — добави Реми.

— Великата зелена скъпоценна птица?

— Възможно е. А колкото до двата образа в средата — този, който напомня на пещерна рисунка, и арката под него, дотук сме ги срещнали на десетки страници.

Тримата замълчаха, загледани в екрана. Сам стана и с присвити очи посочи редицата от цифри.

— Явно съм по-изморен, отколкото си мислех. Това е редица на Фибоначи — каза той, а после, понеже беше наясно, че жена му не споделя неговата любов към математиката, обясни. — Когато събереш първите две числа, получаваш третото. Като събереш второто и третото, получаваш четвъртото. Третото плюс четвъртото прави петото и тъй нататък.

Той се върна на масата и надраска на един тефтер:

1 + 1 = 2

1 + 2 = 3

2 + 3 = 5

3 + 5 = 8

— Схвана, нали? Това е основата на тъй нареченото златно сечение, както и златната спирала, известна още като спирала на Фибоначи. Ето, ще ти покажа. — Той се приближи до компютъра, пусна „Гугъл“ и щракна два пъти върху един от резултатите. Рисунката се появи на цял екран.

— Построяваш решетка с избрани числа на Фибоначи и отгоре нанасяш дъга — продължи Сам. — Първото квадратче от решетката може да е с площ един квадратен сантиметър или един квадратен метър, няма значение.

— Точно това е начертано на страницата в дневника — каза Реми, — спирала на Фибоначи.

Сам кимна.

— Или поне част от такава. Спиралата е основен елемент в много свещени геометрични теории. Спиралата се открива и в природата — в черупките на мидите, в пъпките на цветята. Древните гърци често използвали спиралата в архитектурата. Дори уебдизайнерите и графичните дизайнери я ползват, за да създават модели. Съществуват научни изследвания, които показват, че златната спирала е естествено приятна за окото. Никой не знае защо точно.

— Въпросът е защо тя е имала такова голямо значение за Блейлок — каза Реми. — За какво друго може да се използва, Сам?

— За всичко, свързано с геометрията. Четох, че в НАСА използват редицата на Фибоначи и спиралата в криптографията, но не ме питай как. Това далеч надхвърля познанията ми. Селма, има ли и други повтарящи се изображения?

Селма вдигна телефона и набра архива.

— Пийт, спомняш ли си изображение дванайсет — алфа четири? Да, точно това. Колко повторения има до момента? Цифровизирал ли си го вече? Чудесно, качи го, моля те, на сървъра. Искам да го покажа на господин и госпожа Фарго. Ще почакам. Благодаря.

Селма затвори, грабна дистанционното и се върна в директорията на сървъра.

— Изображението, което нарекохме дванайсет — алфа — четири, дотук се повтаря девет пъти, обикновено в полетата, но понякога и като основен образ. Ето го. Уенди направи магиите си и го отдели от страницата. Все още обаче е доста неясно.

Селма придвижи курсора до една иконка и щракна два пъти върху нея. Изображението се уголеми.

— Прилича на череп — каза Сам.

— И аз това си помислих — отвърна Селма.

Сам погледна Реми, която гледаше изображението с наклонена глава и присвити очи.

— Реми… Реми…

Тя премигна и вдигна поглед.

— Да?

— Познато ми е това изражение. Какво става в главата ти?

Тя не отговори, а само поклати разсеяно глава. Без да продума, стана и седна пред един от компютрите. Пръстите й затракаха по клавиатурата. Без да се обръща, рече:

— Просто за миг имах deja vu. Откакто се натъкнахме на Ривера и неговите хора, имената им не ми излизат от ума. Защо ацтекски имена? Мислех си, че е просто някаква ексцентричност. Карала съм един семестър Древна мезоамериканска история и знаех, че съм виждала това изображение. — Тя натисна още няколко клавиша и промърмори: — Ето те и теб…

Обърна се и посочи екрана.

— Нарича се Микуитцли. На нахуатъл, езикът на ацтеките, това е символът на смъртта.