Изгубената империя

Глава 24

Библиотеката на Конгреса

На другата сутрин в седем и четирийсет и пет бяха на входа за учени, където ги посрещна човек от охраната и провери документите им, а после ги съпроводи до Залата за специални сбирки на втория етаж. Отвориха вратата и намериха Джулиан Северсън, седнала пред компютъра, положила глава на бюрото. Носеше същите дрехи като предишния ден.

Когато вратата се затвори, тя вдигна стреснато глава и се огледа. Видя ги, премигна бързо няколко пъти и се усмихна:

— Добро утро!

— Джулиан, не ми казвай, че изобщо не си се прибирала.

— Имах желание, но следите излизаха една след друга… знаете как става.

— Знаем. Ако това ще помогне, носим черно кафе от „Старбъкс“, хлебчета и крема сирене — каза Сам и й подаде кутията. Очите на Северсън се разшириха от удивление.

След като погълна половината кафе и по-голямата част от едно хлебче, Северсън избърса устни, прокара пръсти през косата си и се присъедини към Сам и Реми на работната маса.

— Така е по-добре — каза тя, — благодаря.

До нея стоеше папка, пълна с разпечатки, и жълт бележник, натъпкан със записки.

— Преди да приключим, естествено, ще ви разпечатам всичко, така че сега ще ви разкажа само най-важното. Добрата новина е, че всичко, което открих, отдавна е разсекретено и достъпно. Цяла нощ съединявах точки, като сверявах лични архиви, университетски сбирки, документи на Военния и Военноморския департамент, архиви на Тайните служби, документални книги и периодични издания… каквото ви хрумне, всичко съм проверила.

— Имаш цялото ни внимание — увери я Сам.

— Нека първо ви покажа снимка на моя Блейлок. Кажете ми дали прилича на вашия.

Тя извади една снимка от папката и я плъзна по масата. Реми зареди сканираната снимка на Блейлок от музея в Багамойо на айфона си. На снимката на Северсън се виждаше висок, широкоплещест мъж, около двайсетинагодишен, с офицерска униформа на Съюзническата армия. Сам и Реми сравниха двете изображения.

— Той е — каза Сам. — На нашата снимка е малко по-стар, побелял и възмъжал, но е същият човек.

Северсън кимна и си взе обратно снимката.

— Мъжът, когото вие познавате като Уинстън Лойд Блейлок, всъщност се е казвал Уилям Линд Блейлок. Роден в Бостън през 1839 година, завършил „Харвард“ две години предсрочно на деветнайсет със степен по математика и по-точно, топология.

— Какво означава това? — попита Реми.

— Пространствена математика — обясни Сам, — кривини на повърхности, деформирани зони. Добър пример е Мьобиусовата крива.

— Нищо чудно тогава, че е имал афинитет към спиралата на Фибоначи. Извинявай, Джулиан, продължавай.

— Месец след завършването му бил нает от Военния департамент.

— Като криптолог? — предположи Реми.

— Именно. По всичко личи, че Блейлок е бил гений. Истински феномен.

Сам и Реми се спогледаха. С всички препратки към редицата на Фибоначи и златната спирала в дневника на Блейлок, започнаха да се чудят дали в този дневник няма нещо повече от това, което вижда окото: или по-точно, скрити послания или кодове. С годините бяха научили много за хората, които крият и търсят съкровища, но един от уроците изпъкваше: хората полагат огромни усилия да скрият манията си от любопитни очи. Ако това беше вярно и за Блейлок, той най-вероятно би използвал метода, който познава най-добре: математиката и топологията.

— Няколко дни след нападението на форт Съмтър през април 1861 година Блейлок напуснал работата си и постъпил в армията на Съюза. От школата за обучение излязъл като младши лейтенант и веднага бил хвърлен в бой. През юли и август участвал в няколко битки: при Рик Маунтин, Карикс Форд, Първата битка при Бул Рън. Явно се справил много по-добре от средностатистическия вундеркинд-математик. Бил повишен в старши лейтенант и спечелил куп медали за храброст. Следващата пролет, през 1862 година, бил преместен в „Лоудън Рейнджърс“ под ръководството на Самюел Мийнс, който от своя страна действал под преките нареждания на Военния секретар Едуин Стантън. Както вече спомена Сам, „Лоудън Рейнджърс“ били еквивалентът на днешните специални части. Работели в малки отряди, зад вражеската линия, като осъществявали набези, саботажи и разузнавателни мисии. Корави мъже. Малко преди Рейнджърите да бъдат абсорбирани в редовните армейски отряди, секретарят Стантън привлякъл Блейлок и неколцина други към Тайните служби. Няколко месеца по-късно Блейлок се появил в Ливърпул, Англия, под името Уинстън Лойд Блейлок, където работел под прикритие за човек на име Томас Хейнс Дъдли.

— Шефът на шпионската служба на Линкълн — каза Сам.

— Знаете го значи? — изненада се Северсън.

— Чел съм книги, в които се споменава. Доколкото си спомням, е бил квакер. Консул на Съединените щати в Ливърпул. Управлявал шпионската мрежа на Тайните служби в Обединеното кралство.

— Разполагал с близо стотина агенти — добави Северсън, — а усилията на всички били насочени към прекратяването на тайния поток от доставки от Великобритания към Конфедерацията. Макар Англия да запазила официален неутралитет по време на войната, много хора в и извън правителството симпатизирали на Юга. Можете ли да познаете каква била основната задача на Блейлок?

Реми веднага отговори — и двамата със Сам четяха между редовете:

— Овладяване на корабите на Конфедерацията.

— Съвършено вярно. По-конкретно, ръководел бойна група, фокусирана върху определен кораб, наречен „Кралят на морето“, по-късно известен като „Шенандоа“.

— Този, който се измъкнал — каза Сам. — Не само това, ами следващите девет месеца създавал куп проблеми на корабите на Съюза дори след края на войната.

— За Блейлок това била лична и професионална катастрофа — допълни Северсън.

— Професионална? Бил е наказан? Освободен от длъжност?

— Не намерих подобни сведения. Тъкмо обратното. Томас Хейнс Дъдли бил неуморен поддръжник на Блейлок. Написал няколко блестящи оценки за него. В писмо от 1864 година до шефа на Тайните служби, Уилям Ууд, нарича Блейлок „един от най-добрите агенти, които съм ръководил“. Предполагам, че Блейлок просто е приел неуспеха толкова лично, че се е отразило на работата му. Две седмици по-късно в Лондон се качил на кораб за дома, но когато се прибрал, открил, че жена му Офелия е починала, докато го е нямало. По трагична ирония била убита при нападение от Рейнджърите на Мозби — партизански отряд на Конфедерацията, с който Блейлок водел борба, докато бил в „Лоудън Рейнджърс“.

— Божичко — прошепна Реми, — горкият човек. Знаем ли дали Офелия е била мишената? Заради съпруга ли й са я убили?

— Надали. По всичко изглежда, че просто е попаднала на неподходящо място в неподходящ момент.

— Значи Блейлок не само се върнал с натежала съвест, но и намерил любовта на живота си мъртва. Реми, започвам да си мисля, че маларията е била само част от душевните му проблеми.

— Съгласна съм. Разбираемо е.

— Както и обсебващият му характер — добави Северсън. — Селма ми изпрати скицата на кораба. Да кръстиш кораб на жена… това се казва любов.

— Джулиан, а те имали ли са деца? — попита Реми.

— Не.

— Какво е станало, след като се е прибрал у дома?

— Няма много за разказване. Намерих само едно сведение. През 1865 година бил нает от наскоро основаното училище Масачузетски технологичен институт11. Изглежда, Блейлок се установил в цивилния живот като преподавател по математика.

— До март 1872-а, когато се появил в Багамойо.

— И четири години, след като „Шенандоа“ бил продаден на султана на Занзибар — каза Реми, а после добави горчиво: — Това се казва съвпадение. Освен ако мъката на Блейлок не е прераснала в ярост.

„Шенандоа“ му се изплъзва, жена му умира. Ако наистина е бил луд, може да е обвинил кораба за всичките си нещастия. Не е много вероятно, но човешкият ум понякога е непонятен.

— Може и да си права. Само Блейлок би могъл да отговори на този въпрос — рече Северсън. — Но едно мога да ви кажа: не мисля, че Блейлок е отишъл по свое хрумване в Африка. Подозирам, че е бил изпратен там.

— От кого?

— От Военния секретар Уилям Белкнап.

Реми и Сам замълчаха, опитвайки се да асимилират информацията.

— Откъде знаеш? — попита най-после Сам.

— Не мога да бъда сигурна. Към момента предположението ми се базира на косвени доказателства и личната кореспонденция между Белкнап, Секретаря на военноморските сили Джордж Робизън и директора на Тайните служби Херман Уайтли. В едно писмо от ноември 1871 година, до Белкнап и Робизън, Уайтли цитира неотдавна получен доклад от разузнаването. Не споменава източника, но три реда ми направиха силно впечатление. Първо, доклади от разузнаването, които „показват, че апостолите на капитан Джим вървят по стъпките му“; второ, „нашият човек в Занзибар ни прави на глупаци“, и трето, „достоверен източник съобщава, че мястото на домуване често е празно“.

— „Нашият човек в Занзибар“ може да е султан Маджид Втори — отбеляза Реми.

— А „капитан Джим“ — капитанът на „Шенандоа“ Джеймс Уодъл — добави Сам. — Интересни думи употребява Уайтли: „апостоли“. Човек като него не би могъл да се издигне до този пост, без добре да борави с езика. Апостол е някой със силна вяра, посветил се на това, да следва примера на водача си. А що се отнася до мястото на домуване…

— Това може да е мястото, на което султанът е зарязал прекръстения кораб „Ел Маджиди“ — отвърна Реми.

— Съгласен.

— Има и още — продължи Северсън. — Няколко дни по-късно в друго писмо Белкнап и Робизън насърчават Уайтли да се свърже с „нашия приятел квакера“ — Томас Хейнс Дъдли, предполагам — и да го попитат дали разполага с агенти, които биха могли да проучат „въпросния съд“. Уайтли отговаря шест седмици по-късно. Според „източниците на квакера“ въпросният съд е бил забелязан, но не на мястото си на домуване, а в Дар ес Салаам, „напълно готов за плаване, с гориво и боеприпаси, екипиран с опитни белокожи моряци“.

Сам и Реми замълчаха. След десет секунди Сам каза:

— Може и да си въобразявам, но според мен „апостолите“ на капитан Уодъл са подготвяли „Шенандоа“ за война.

— Още не сте чули най-интересното. В същото писмо Уайтли информира Белкнап и Робизън, че е наредил на квакера — Дъдли — да изпрати най-добрия си човек да разузнае положението в Дар ес Салаам.

— А ние знаем кого Дъдли е смятал за най-добрия си агент — Блейлок.

— Който пристига в Багамойо няколко месеца след това — допълни Реми.

— Звучи логично, но сама го каза, Джулиан: засега всичко се крепи на косвени улики.

— Не съм приключила с прегледа на писмата, но мисля, че знам кой може да ни помогне. Какво ще кажете за една разходка до Джорджия?