Изгубената империя

Глава 36

Голдфиш Пойнт, Ла Хоя, Калифорния

— Мистериите разгадани, главоблъсканиците решени — обяви Селма, като влезе в работната зала, следвана от Пийт и Уенди.

Сам и Реми, които още се движеха по мадагаскарско време, седяха на масата с по едно двойно еспресо пред себе си. Макар, като предния път, да бяха спали през по-голямата част от презатлантическия си полет, все още бяха много изтощени.

След като скачането от моста бяха решили да се държат просто като двойка туристи. Попочистиха се, доколкото беше възможно, започнаха да се разхождат по палубата и да се наслаждават на гледката заедно с останалите. Не само че никой не ги попита за билети, но им поднесоха коктейли и вечеря в официалния салон. След цял ден пълзене в пещери, надхитряне с крокодили, битки с бунтовници, падащи камъни и преследване по пътищата на Мадагаскар, им беше много приятно просто да си седят и някой да се грижи за тях.

Два часа по-късно фериботът спря на кея, стърчащ от един горист полуостров. Сам и Реми слязоха заедно с всички останали и като минаха под каменната арка, се озоваха на спретната камениста пътечка. В края й намериха четириетажно имение с архитектура, напомняща на нещо средно между елегантно плантационно имение и френска провинциална къща.

Озадачени от факта, че откриват подобна сграда насред мадагаскарската пустош, Сам и Реми нарочно се забавиха, докато останалите туристи продължат напред към покритото с пергола фоайе.

Зад себе си чуха женски глас, който на безупречен френски ги приветства в хотел „Ермитаж“.

Сам и Реми се обърнаха и видяха усмихната чернокожа жена със синя пола и снежнобяла блуза.

— Parlez-vous anglais? — попита Реми.

— Разбира се, госпожо. Мога ли да ви помогна?

— Изглежда, сме се изгубили от групата си — обясни Сам. — Дали ще можете да ни организирате транспорт обратно до Циафахи?

— Bien sur — усмихна се жената.

Час по-късно вече бяха в Циафахи.

Достатъчно бе да се обадят на Селма, за да си осигурят хостел за вечерта, а на следващата сутрин — чартърен полет до Мапуто в Мозамбик.

Селма седна до тях.

— Изглеждате уморени.

— Може би не сме те запознали достатъчно ясно с подробностите около приключението ни в Мадагаскар.

Селма кимна и махна с ръка.

— Крокодили, бунтовници, камъни… помня. Междувременно ние доста се потрудихме да разнищим неразнищваемото.

— Това дори не е дума. А споменахме ли за моста, който…

— Селма, имаш цялото ни, макар и не много въодушевено внимание — прекъсна го Реми.

— Добре. Първо най-важното: изпратихме пробите от кануто в лабораторията в Пойнт Лома. Трябва да получим резултатите до няколко дни. Както помолихте, Реми, изпратих снимките ви на кануто и копие от Кодекса на Орисага на професор Дайдел. Каза, че утре ще може да сподели първите си впечатления.

Реми видя въпросителния поглед на Сам и поясни:

— Стан Дайдел, преподавателят ми по антропология в Бостън. Селма, а дали…

— Не съм му давала никакви подробности. Казах му само, че го молите за бегъл анализ. Минаваме на загадъчния мистър Блейлок — продължи Селма. — Ние с Пийт и Уенди…

— Предимно ние — поправи я Уенди.

— … прочетохме повечето от писмата на Блейлок до сестрата на Офелия, Констанс. Мис Синтия греши: смятаме, че е имало любов между двамата и то повече от нейна страна, отколкото от негова.

— Защо го казваш?

— Първите две писма, които Блейлок е пуснал от Африка, описват предимно пътуването му. Блейлок показва топли чувства, но доста сдържано. Споменава, че би искал да можеше да отвърне на чувствата на Констанс, но се боял, че… — Селма погледна бележника си, — … „скръбта по скъпата му Офелия ще се превърне в сърцераздиращо чувство за вина“. Говори много за първите си дни в Багамойо и дори няколко пъти споменава за „мисията“ си, но не навлиза в подробности.

— Или поне така си мислехме — уточни Пийт.

— Да. После забелязахме, че във всички писма има случайни букви с точки под тях.

Сам кимна.

— Код: извади отбелязаните букви и ще получиш тайно съобщение.

— Да. Само че Блейлок, като истински математик, не го направил толкова просто. Ще ви спестя подробностите, но е използвал датите и номерата на страниците като формула за изваждане. Ако например формулата включва 3, имате буквата „Г“, броите три назад и получавате „А“.

— Едно от първите неща, които научихме — каза Уенди, — е, че Констанс Ашуърт е работела за Тайните служби. Била е неговата връзка с властите.

— Това не го бях предвидил — засмя се Сам. — Как разбрахте?

— Тайното послание в третото писмо на Блейлок гласеше: „Информирам: корабът на Камден в Бомбай за ремонт; екипажът, все хора на Максимилиян, разквартирувани в Стоун Таун“.

— Какво ще рече „хора на Максимилиян“? — попита Реми.

Отговори й Сам.

— След края на Гражданската война мексиканският император Максимилиян I отворил вратите за войници на Конфедерацията, които искали да продължат борбата. По онова време Съединените щати поддържали партизаните, които се опитвали да свалят Максимилиян. Той предложил сделка на войниците на Конфедерацията: първо се бийте за мен, после ще съборим американското правителство. Няма единодушие по въпроса колко войници е имало там, но достатъчно, за да се обезпокои Вашингтон. Като съчетаеш доклада на Дъдли, че в „Ел Маджиди“ се качват бели мъже със споменаването на Максимилиян в писмото на Блейлок… навежда на мисълта за подмолна операция на разузнаването на Конфедерацията. Някой е отишъл в Мексико, наел е моряци и ги е транспортирал в Занзибар, където ги е чакал „Ел Маджиди“.

— Каква е била целта?

— Да продължат от там, докъдето е стигнал „Шенандоа“, предполагам. Този кораб е нанесъл големи поразии, докато е бил активен, а в Конфедерацията е имало множество силни фракции, които се били заклели да продължат борбата въпреки капитулацията.

— Това, което ме обърква, е как са получили достъп до „Ел Маджиди“? — попита Уенди.

— Трудно е да се каже. Знаем, че вторият султан на Занзибар, братът на този, който е купил „Шенандоа“, не изпитвал привързаност нито към брат си, нито към кораба; и все пак, когато е имал шанс да се отърве от него след урагана от 1872-а година, не го направил. Напротив, откарал го в Бомбай за ремонт, който вероятно му струвал скъпо.

— Може би тази тайна клика вече го е била закупила и султанът не е имал друг избор — предположи Пийт.

Сам свъси вежди. Стана, приближи се до един от компютрите и започна да пише на клавиатурата. След няколко минути се обърна на стола.

— Преди да почине, първият султан на Занзибар започнал тайно да взима мерки срещу търговията с роби в страната си. Когато брат му седнал на трона, върнал старата политика.

Селма кимна.

— Значи ако, противно на очакванията, Конфедерацията е имала успех, вторият султан щял да има готов пазар за робите си.

— Всичко това е спекулация, разбира се, но звучи логично.

— Добре, да се върнем на първото кодирано съобщение на Блейлок — каза Реми. — Споменава „Камден“. Кой е Камден?

— Камден, Ню Джърси, е мястото, където бил роден Томас Хейнс Дъдли — отговори Селма. — Смятаме, че това е бил прякор, който Блейлок е използвал за него, а не официално кодово название. Дъдли също имал прякор за Блейлок: Джотун.

— От норвежката митология — обясни Уенди. — Джотун бил великан със свръхчовешка сила.

— Разбира се — каза Сам. — Джотун. Не знам как ми убягна.

Реми го ощипа леко по ръката.

— Голям си умник. Не му обръщай внимание, Уенди. Продължавай, Селма.

— През юли 1872-а, в друго писмо до Дъдли чрез Констанс, Блейлок докладва, че „Ел Маджиди“ — предполагам, отново прекръстен на „Шенандоа“, — се е върнал в пристанището с екипажа на борда. Блейлок подозира, че ремонтът е приключил поне месец по-рано и че оттогава насам корабът и екипажът му са започнали да плават.

— Има ли неизяснени нападения и загубени кораби в района по това време? — попита Сам.

— Десетки. Дълго време Индийският океан е бил по-голямо свърталище на пирати и от Карибите. Но не успяхме да свържем „Шенандоа“ с никоя от тези загуби. Тук историята става по-странна — Блейлок приключва съобщението си с думите: „Снабдени с надежден кораб и оръжие.“

— Дъдли вероятно е организирал да бъдат пратени на Блейлок — отбеляза Сам.

Селма продължи:

— „Нило-хамитският екипаж бързо се учи и преодолява страха от вода; очакваме да бъде готов до края на месеца. Мисля да ги хванем на местопрестъплението.“

— Нило-хамитски ли? — повтори Сам. — За пръв път чувам.

— Аз — не — каза Реми. — Нило-хамити е старо име на племето масаи. Изглежда, че нашият тайнствен мистър Блейлок е наел партизанска армия от воини масаи да преследва „Шенандоа II“.

— Не бих се учудил. Този човек е имал усет към драматичното. Според биографията на Мортън дори е живял известно време с масаите.

— Така е — потвърди Селма. — Доколкото можем да кажем от писмата, той е изследвал района навътре от Багамойо и се е сприятелил с някои масаи. Така е започнал набирането на хора.

— Добре, това е юли 1872 година. „Шенандоа II“ има нов екипаж и е подготвен за бой. После?

— Повечето научихме от кодираните съобщения на Блейлок, като някои неща успяхме да сравним с малкото сведения в дневника му.

Няколко седмици по-късно Блейлок и неговият екипаж влизат в морето с един голям двумачтов дхоу и започват да преследват „Шенандоа II“, който се е измъкнал от пристанището няколко дни преди тях. Около месец играят на котка и мишка. Блейлок чува, че кораб с описанието на „Шенандоа II“ е потопил два товарни съда, плаващи под флага на Съединените щати, близо до Аденския залив. Според нашите сведения, по това време в района наистина са били потопени два кораба, като деянието е било приписано на пирати.

— Не е много далеч от истината — отбеляза Сам.

— Въпреки че Блейлок не е моряк, той се доказва като способен капитан, а масаите — като умел екипаж. Блейлок знае, че не може да рискува да нападне „Шенандоа II“ пряко или по море, затова през целия юли и август само го следва като сянка. Събира доклади от разузнаването и търпеливо изчаква. И така, до нощта на 16 септември. Тогава хваща „Шенандоа II“ на котва край сейшелския остров Света Анна, на около хиляда и триста мили източно от Занзибар. Акостира в един залив наблизо, слиза заедно с хората си на брега, промъкват се на носа и като истински пирати преплуват до „Шенандоа“ и го превземат с изненада. Не е даден нито един изстрел, но масаите, воини по природа, са безмилостни. От седемдесет и осем души екипаж на „Шенандоа II“ оцеляват само шестима — капитанът, един офицер и четирима други. Официалният доклад на Блейлок за операцията стига до Съединените щати през ноември. Казва на Дъдли, че е оставил оцелелите на остров Света Анна.

— Знаем ли какво е станало с тях? — попита Реми.

— За съжаление, не открих нищо. Блейлок разделя екипажа си между собствения си кораб и „Шенандоа II“ и се отправя обратно към Занзибар. На триста мили източно от Сейшелите попадат в буря и „Шенандоа II“ потъва.

Сам и Реми се наведоха напред.

— Потъва? — повтори невярващо Реми. — Как…

— Към доклада си до Дъдли Блейлок добавя кодирано съобщение и за самата Констанс. — Селма прелисти бележника си и проследи редовете с пръст. — „След като превзехме «Шенандоа», инвентаризирахме припасите му. За своя голяма изненада в капитанската каюта намерих забележителен предмет — статуетка на зелена скъпоценна птица от неизвестна ми порода и от материал, който не познавам. Скъпа Констанс, трябва да призная, че ме плени.“

Сам и Реми мълчаливо асимилираха информацията.

— Това обяснява онзи ред в дневника — за зелената скъпоценна птица — каза Сам накрая.

— И всички скици на птици — добави Реми. — А може би и това, което намерихме в музея на Мортън в Багамойо. Помниш ли всички онези препарирани птици, висящи от тавана? Бил е обсебен. Какво друго пише, Селма?

— Перифразирам, но в общи линии следното: изпълнил дълга си към родината, неведнъж, а два пъти, и междувременно изгубил съпругата си. Признава, че е излъгал Дъдли за потъването на „Шенандоа“. Моли Констанс за прошка и й казва, че възнамерява да разбере къде екипажът на „Шенандоа II“ е намерил зелената птица, както и да открие останалата част от съкровището.

— Какво съкровище? — попита Сам. — На този етап имал ли е основание да вярва, че има още нещо за намиране?

— Ако е имал, не споменава и дума. Не и в прав текст. Предвид какво представлява дневникът, може би всичко е скрито някъде там.

— А корабният дневник на „Шенандоа II“? — попита Реми. — Ако Блейлок е смятал, че екипажът е намерил птицата при някое от предишните си плавания, най-естествено би било да започне от капитанския дневник.

— Не споменава за това, но по принцип съм съгласна.

— Бих предположил, че е преписал всичко, което е сметнал за интересно, в собствения си дневник — каза Сам.

— При всички положения — продължи Селма, — Блейлок продължава да пише на Констанс и след това, но писмата му стават все по-несвързани. Можете сами да ги прочетете, но очевидно малко по малко е губел разума си.

— А това са само част от писмата — добави Пийт. — Имаме да разшифроваме още четиринайсет.

— Ако вярваме на всичко това — каза Сам, — то Уинстън Блейлок най-вероятно е прекарал остатъка от живота си на борда на „Шенандоа II“, драскал е в дневника си, съзерцавал е птицата и е гравирал йероглифи във вътрешността на камбаната, търсейки съкровище, което може би дори не съществува.

— Може да не е така просто — каза Реми. — Ако Кодексът на Орисага е оригинален и кануто е това, което си мислим, че е, някъде по пътя Блейлок може да се е натъкнал на тайна, която е била погребана с Кортес и неговите конквистадори: истината за произхода на ацтеките.