Огледален образ

11.

Неделя, 9:05 часа вечерта, Вашингтон

Майк Роджърс обичаше „Хартум“.

Той не беше нежен и горещ като Елизабет, Линда, Кейт или Рути, но пък и нямаше нужда да излиза от къщи посред нощ, за да го вземе. Филмът си беше тук, в неговата библиотека от лазерни дискове, заедно с останалите любими филми; „Ел Сид“, „Лорънс Арабски“, „Човекът, който щеше да стане крал“ и практически всички уестърни с участието на Джон Уейн. Освен това не му се налагаше да общува с други хора. Филмът не изискваше от него да прави нищо, освен да го сложи във видеото, да се облегне и да му се наслаждава.

Роджърс цял ден си беше мечтал как ще гледа „Хартум“ вечерта и затова беше почти сигурен, че нещо ще му попречи.

Бе започнал неделния ден с ежедневното тичане от седем километра. После си направи кафе — черно без захар — седна до масата в трапезарията с преносимия си компютър и се съсредоточи в плана на Пол Худ, който сега беше негов за следващата седмица. Имаше срещи с ръководителите на останалите разузнавателни централи на САЩ по въпросите за по-ефективен обмен на информация, съвещание за предварително изслушване по въпросите на бюджета и обяд с ръководителя на френската национална полиция Бенжамен. Само мисълта за всичките тези съвещания и приказки накара устата му да пресъхне. Но в програмата имаше и няколко истински предизвикателства. Щеше да седи до Боб Хърбърт и Мат Стол — техния компютърен гений — и да работи по програмите за обхват на новия ЕП-сателит — Електронен прекъсвач. ЕП-сателитът бе тестван над Япония и успя да прекъсне електронните импулси на толкова малък обект като един-единствен персонален компютър. Той също щеше да получава данни от персонала, намиращ се на територията на Средния изток, Южна Америка и навсякъде по света, както и докладите от американските агенти в руската армия. Чакаше новини за разпределението на доставките на петрол, нефт и масла. Беше любопитен да разбере как новият президент на Русия планира да компенсира липсата на кадри във войската и разузнаването си.

Но най-вече очакваше с нетърпение първото си работно съвещание с проектантите на оперативния център, на което щеше да се разглежда въпросът за създаването на регионални оперативни центрове. След случая с Корея той издигна идеята, че трябва да имат подвижно оборудване, което да може да бъде изпращано навсякъде по света. Ако се създадат един или повече регионални оперативни центрове, те биха били много по-ефективна разузнавателна единица.

След обяда Роджърс бе отишъл да се упражнява на стрелбището в базата „Андрюс“. Имаше дни, когато не можеше да уцели и варел с 45-калибровия си М-3. Но имаше дни, когато и с 22-калибров „Колт Удсмън“ успяваше да улучи главата на пирон. Днес беше един от добрите му дни. След два часа стрелба, с която изненада целия персонал на базата, Роджърс отиде на гости при майка си в старческия дом „Ван Гелдър“. Тя така и не се възстанови след удара преди две години. Но той й чете от поемите на Уолт Уитмън както винаги, а после постоя до нея, като я държеше за ръка. След като си тръгна, той вечеря с един стар приятел от виетнамската война. Андрю Портър притежаваше верига от комедийни клубове по източния бряг и разсмиваше Роджърс както никой друг на света.

Докато пиеха кафето си и се готвеха да плащат, пейджърът на Роджърс изпищя. Беше заместник-директорката на Агенцията за национална сигурност Тоби Гръмит. Той веднага й звънна по клетъчния телефон.

Тоби му съобщи за взрива в Ню Йорк и за спешното съвещание, свикано от президента в Овалния кабинет. Роджърс се извини на Портър и тръгна веднага.

Докато препускаше с колата си по магистралата, Роджърс си мислеше за генерал Чарлс Гордън — „Китаеца“. Усилието на Гордън да опази беззащитния Хартум от фанатизираните орди на Махди4 беше една от най-дръзките и безумни авантюри във военната история. Гордън бе заплатил за своя героизъм с живота си. Бе убит с копие в гърдите, а после бяха разнасяли главата му набита на пика. Но Роджърс знаеше, че Гордън е искал да умре именно така. Англичанинът бе дал живота си, за да може да докаже на тиранина, че: „Не, ти няма да получиш този град без бой!“.

Роджърс се чувстваше по същия начин. Никой не можеше да постъпи по този начин с неговата родина. Не и без бой.

Той слушаше новините по радиото и говореше по телефона, докато караше към Белия дом. Радваше се, че има работа, защото така не му оставаше време да се ужаси. Имаше над двеста убити. Реката бе затворена за плаване, а железницата по източната страна на Манхатън щеше да бъде спряна за дълго, докато не се установят всички повреди по линията. Всички транзитни пътища се проверяваха за експлозиви — мостове, железопътни линии, летища, магистрали, подлези, надлези. Това означаваше, че в понеделник сутринта Световният търговски център всъщност нямаше да може да заработи.

Връзката на оперативния център с ФБР Даръл Маккаски се обади на Роджърс и му каза, че с разследването се е заело Бюрото и че директорът Иджънс ще присъства на съвещанието. Маккаски съобщи също, че екстремистките организации от обичайния списък са се обадили, за да поемат отговорността за експлозията. Но никой не вярва истинският извършител да е между тях и затова Маккаски не би могъл да предположи кой всъщност е терористът.

Карин Уонг — неговата заместничка, която ръководеше оперативния център тази празнична вечер — също се обади на Роджърс.

— Генерале — каза тя, — разбрах, че са те повикали на съвещанието.

— Да.

— Тогава аз имам известна информация, която смятам, че трябва да знаеш. Щом Лин Доминик чу за експлозията, тя отново прегледа онази поръчка за кифли от чужбина. Времето и мястото за доставките като че ли ни дава някаква следа.

— Какво е открила?

— Като знаеше вече резултата, тя е тръгнала отзад напред. Получило се е доста бързо. И като че ли съвпада. Като е имала предвид, че последната доставка на кифли трябва да представлява тунела, тя е начертала карта. Останалите доставки, изглежда, са точки в Манхатън. Например местата, където да се доставят компонентите за бомбата.

„Тогава значи насреща ни са руснаците — помисли той ужасен. — И ако наистина те стоят зад това, то не може да се разглежда просто като тероризъм. То би трябвало да се счита за акт на война.“

— Кажи на Лин, че е свършила отлична работа — каза Роджърс. — Запиши всичко, което е установила, и изпрати шифрован факс в Овалния кабинет.

— Веднага. Има обаче още нещо, което се е случило в Санкт Петербург — добави тя. — Току-що научихме от директора на МИ-6 Хари Хубърт в Лондон, че той е загубил двама от хората си. Първия вчера следобед — ветеран на име Кийт Фийлдс-Хътън. Бил е до Ермитажа на брега на Нева и както са казали руснаците, бил „починал от сърдечен удар“.

— Синоним на „убихме го“. Той около телевизионното студио ли се е въртял?

— Да. Така и не успял да изпрати нито едно съобщение обаче. Толкова бързо са го забелязали и унищожили.

— Благодаря ти. Съобщихте ли и на Пол?

— Да. Той се обади, след като чул за експлозията. Иска да говори с теб след съвещанието.

— Ще му се обадя — каза Роджърс, докато се насочваше към охраната пред портала на широката алея, която водеше към Белия дом.