Огледален образ

32.

Вторник, 11:27 часа вечерта, на юг от Финландия

— Не е лицемерно — казваше Скуайърс на Сондра, когато старлифтърът започна да се снижава към летището на Хелзинки. Групата се беше преоблякла в цивилни дрехи и хората изглеждаха като всички останали туристи. — Да, кафето е стимулатор и може да бъде вредно за стомаха, ако изпиеш един варел. Но виното вреди на черния дроб и мозъка.

— Не и когато се консумира в умерени количества — възрази Сондра, докато отново проверяваше оръжието си. — И любителите на виното имат същото право да се превъзнасят по отношение на реколтата, цвета и аромата му, както любителите на кафето.

— Аз не се превъзнасям по кафето. Не въздишам над чашата си, замаян от аромата. Просто го пия. Точка. И не претендирам, че отливането глътка по глътка от елегантен сервиз предлага още по-префинено удоволствие. — Той се тупна с ръка по бедрото. — Край на дебатите.

Сондра изсумтя, докато затваряше ципа на безличната раница, която съдържаше компас, двадесетсантиметров ловджийски нож, един 45-калибров пистолет М-9, хиляда долара в брой и карти на областта, отпечатани от компютъра на Скуайърс по време на полета. Не беше приятно, че той използва ранга си на началник, за да прекъсне спора по този начин. Но никой никога не е твърдял, че военната служба е приятна, а и освен това всеки по-старши си има своите привилегии. Тези и всички останали клишета родителите й бяха използвали срещу нея, когато им беше съобщила, че иска да постъпи в армията веднага след като завърши университета на щата Колумбия.

„Ако искаш да пътуваш, пътувай! — беше казал тогава баща й. — Можем да си го позволим. Пътувай по света цяла година.“

Но не ставаше дума за това. Карл де Вон се беше издигнал самостоятелно и бе натрупал състояние от производство и продажба на сладолед в Нова Англия. Той не можеше да разбере защо единствената му дъщеря, която бе имала всичко и се бе дипломирала като бакалавър по литература, поиска да постъпи във флотата. При това не само във флотата, ами бе решила да служи при „Тюлените“. Може би точно защото бе имала всичко като дете, тя искаше да провери себе си. Или може би изпитваше необходимост да постигне сама нещо, което баща й не бе успял. А службата в „Тюлените“ и сега в „Защитник“ определено беше изпитание.

Докато се чудеше как е възможно толкова умен човек като Скуайърс да бъде такъв инат, него го повикаха от оперативния център. Той пое разговора. Слуша известно време внимателно както винаги и почти без да говори, а после върна слушалката на Иши Хонда.

— Е, дами и господа, елате насам. — Той помаха на хората си да го заобиколят. — Ето последните разпореждания. Редник Джордж, когато стигнем в Хелзинки, ти ще останеш там. Даръл Маккаски ти е уредил връзка с майор Ахо от Финландското министерство на отбраната. Майорът ще те заведе при партньорката ти от МИ-6 Пеги Джеймс и вие двамата ще тръгнете за солова акция към Ермитажа. Съжалявам, но с останалите имаме работа другаде. Вие ще пътувате с малка подводница през Финския залив и ще стигнете до устието на Нева. Финландците си имат много отракан министър на отбраната, който непрекъснато провежда разузнавателни плавания в устието на реката. Руснаците не го наблюдават отблизо, защото хората им са малко, а и Москва не се бои кой знае колко, че може да бъде нападната от Финландия.

— Немарливост — отбеляза Сондра.

— Заедно с Джеймс ще действате в Санкт Петербург през деня — продължи Скуайърс. — Генерал Роджърс би предпочел да почакате, докато се стъмни, но подводниците пътуват нощем и пристигат на сутринта, така че няма друг изход. За наш късмет руската флота също има база за миниподводници на брега на залива Копорски, недалеч от града. На вас ще ви бъдат дадени руски морски униформи, когато стигнете в Хелзинки. А ако ви спрат за нещо, госпожица Джеймс говори свободно руски, а и ще имате съответните документи. Финландците подготвят руските ви документи в отдела за фалшификати на Министерството на сигурността. Майор Ахо ще ви даде историята за прикритие, както и визи и документи, за да можете да напуснете страната като руски туристи. Щом достигнете Ермитажа, разберете каквото е възможно за комуникационния център, който, изглежда, са създали в подземието. Ако можете да свършите работата, без да унищожавате някого, ще бъде добре. Някакви въпроси?

— Да, сър. Разбирам, че докато сме във Финландия, за мисията отговаря майор Ахо. А кой ще отговаря в Русия?

Скуайърс стисна челюсти.

— Тъкмо щях да те осведомя по този въпрос. Оперативният център ни е поставил нова задача. Джеймс щеше да бъде подчинена, ако имаше наш офицер. Но тъй като няма да има такъв, тя тръгва като наблюдател. С други думи, тя няма да е задължена да се подчинява на твоите заповеди.

— Сър?

— Знам, че положението е странно, редник. Но аз мога да ти кажа само едно: върши си твоята работа. Ако тя има някакви предложения, изслушвай я. Ако на нея не й харесват твоите, преговаряй. Тя е добър играч и затова смятам, че нещата ще бъдат наред. Други въпроси?

Джордж козирува:

— Нямам.

Дори и да беше разтревожен или доволен, това не се отрази на розовото му младежко лице.

— Добре. — Скуайърс се огледа. — Ние, останалите, ще направим едно малко пътешествие. Ще бъдем прехвърлени на руски транспортен самолет и ще летим в неизвестна посока. Останалата част от мисията ни ще бъде дискутирана по пътя.

— А знаете ли каква ще бъде тя, сър? — попита Сондра.

Скуайърс я погледна в очите.

— Ако знаех — каза подполковникът, — щях да ви кажа. В мига, когато разбера нещо, ще го знаете и вие.

Сондра успя да не отклони погледа си, макар че доброто й настроение се стопи като захар в кафе. По-раншният им разговор и този обрат сега й показа една страна от характера на Скуайърс, която още не бе забелязала през месеца, откакто бе в „Защитник“. Не образа на взискателния началник с неговите „опитай пак“, „действай“ и „толкова ли не можеш да уцелиш това биволско око“, а на властния командир. Промяната от обикновен командир в лидер на групата бе внезапна и призоваваща към абсолютно подчинение. И също така впечатляваща.

Когато Скуайърс освободи хората и Сондра седна отново, тя затвори очи и направи така, както я бяха научили, когато се обучаваше в „Тюлените“ — помисли за дълга си и за това, че тук не е заради Скуайърс, а заради самата себе си и заради своята страна.

— Редник.

Сондра отвори очи. Подполковникът се бе навел към нея, за да може да надвика шума на двигателите. Сега изражението му не беше така строго, като преди малко.

— Да?

— Един съвет от мен. В базата ти проявяваше рядко срещана напористост. Не знам на кого си била ядосана или кого си се опитвала да впечатлиш там. — Той докосна темето си. — Но мен със сигурност ме впечатляваше. Ти също така си умела и умна. Иначе нямаше да си тук. Но онова, което останалите от групата ми знаят добре, за разлика от теб, Де Вон, е, че по време на мисия основните добродетели са наистина онези, главните: благоразумие, въздържаност, кураж и справедливост.

— И аз мисля така, сър.

— Ще ти го кажа по друг начин. — Скуайърс се изправи и затегна колана, за да се приготви за кацането. — Дръж отворено всичко, с изключение на устата си. Така ще се справиш отлично.

Сондра прие безмълвно думите му и се облегна назад. Макар да беше малко обидена и ядосана, че полковникът бе избрал точно този момент и този начин, за да сподели с нея своята философия, тя се чувстваше по-уверена от всякога, че точно това е човекът, когото би могла да следва в боя…