Огледален образ

76.

Вторник, 10:00 часа вечерта, Хелзинки

За Пеги не беше трудно да се измъкне от Ермитажа.

Когато на стълбището избухна престрелка, между работниците навън се разнесе слух, че са изпратени армейски части, за да разгонят митинга. Тълпата започна да се разпръсква, а после се събра отново почти толкова бързо — като живак — когато полицията затича към музея и лидерите разбраха, че стрелбата няма нищо общо с тях. Масата от работници също се насочи към Ермитажа и задръсти главния вход, където вече не се виждаше охрана. Туристите, който се опитваха да излязат, се паникьосаха и това накара хората от охраната да се върнат и да въведат ред. Те използваха палките си и се хванаха здраво за ръце във верига, за да запазят произведенията на изкуството и да изблъскат тълпата навън.

Пеги се измъкна като паникьосана туристка. Навън се смрачаваше и тя се насочи към станцията на метрото на проспект „Невски“. Тя беше претъпкана с хора, но влаковете пристигаха на всеки две минути и като плати петте копейки за билет, тя успя да се качи почти веднага. Оттук до финландската гара, която се намираше от другата страна на Нева, беше близо. А после следваха спирките Разлив, Репино, Виборг и… Финландия.

Редник Джордж вече беше там, седнал на дървена скамейка в чакалнята с английски вестник в ръка и пластмасова торбичка със сувенири до себе си. След като показа визата и паспорта си на гишето, тя си купи билет до Хелзинки и се загледа в него. Той четеше вестника, но всяка минута вдигаше очи, оглеждаше се и пак продължаваше да чете.

Веднъж той се огледа по-дълго от обикновено. Не гледаше към нея, но тя беше сигурна, че е попаднала в полезрението му. След това той стана и се отдалечи с вестника и сувенирите в ръка. Това беше знак, че я е видял и няма да наблюдава повече. Щом той се отдалечи, Пеги се насочи към централната будка, купи английски и руски вестници и няколко списания и седна да чака влака, който тръгваше в полунощ.

Охраната на гарата не беше по-засилена от обикновено. Явно събитията в Москва и Украйна бяха привлекли основното внимание на милицията. Пеги се качи на влака без проблеми, след като показа паспорта и документите за напускане на страната на пропуска.

Влакът беше от модерните. Ярко осветен, с плюшени седалки, които бяха тесни, но меки, и позволяваха на пътниците да си мислят, че пътуват в разкош. Въпреки че Пеги не можеше да понася нито обкръжението си, нито смачкания червен и жълт плюш на седалките, лицето й не отразяваше нито неодобрение, нито напрежението от последните няколко часа. Едва когато се намери в тоалетната, която приличаше повече на самолетна, и заоглежда дрехите и тялото си за евентуални петна от кръвта на убитата от нея жена, тя си позволи да се отпусне за момент.

Облегна се върху стоманената мивка с ръце, затвори очи и каза с глас, по-тих от шепот:

— Не търсех отмъщение, но то все пак ми принадлежеше и сега съм доволна. — Тя се усмихна. — Ако в отвъдното важат обещанията, любов моя, аз ти обещавам, че ще се постарая да се държа добре, за да не отида там, накъдето вървях, а да дойда на мястото, където със сигурност ще намеря теб. И благодари на Волков… Онова, което направи за нас, сигурно ще го издигне до нозете на самия Бог.

На няколко пъти по време на пътуването Пеги се сблъска с редник Джордж, но двамата не си проговориха друго, освен „извинете“, когато се разминаваха по тесния коридор. Въпреки че успяха да се измъкнат от Русия, това не означаваше, че във влака няма шпиони, които може и да нямаха точното им описание, но щяха да гледат за двойки или да наблюдават пътниците. Затова Пеги прекара повечето време с група руски войници в едно от купетата и от време на време разменяше по някоя реплика с тях и дори позволи на единия да се понатисне до нея. Когато призори стигнаха във Финландия, тя даде на войника фалшив телефонен номер и адрес, докато минаваха заедно през митницата. Тук за Пеги беше достатъчно устното потвърждение, че не внася нищо, докато руските войници бяха подложени на митническа проверка.

Пеги и редник Джордж излязоха бързо на улицата, хванати под ръка. Англичанката присви очи от слънцето, което озаряваше с оранжевата си корона новия ден.

— Какво, по дяволите, се случи в музея? — попита Джордж.

Пеги се усмихна:

— Забравих, че ти не знаеш.

— Ами не знам. Когато онази шпионка се завтече подире ти аз останах пред картината „Оръдията на Навароне“.

— Направих се, че падам по стълбите — каза Пеги. — Когато жената се разкри, като се затича подире ми, се наложи да я спра. Използвах нейния пистолет, за да застрелям офицера от спецназ, който като че ли си мислеше, че въпреки няколкото куршума в тялото си пак може да ми извие вратлето. Не успя. След това имаше голяма бъркотия и аз просто се измъкнах.

— Никога няма да направят филм за живота ти. Никой няма да повярва на това, което ми казваш.

— Животът винаги е по-интересен от филмите. Затова те обикновено представят героите си като титани.

Двамата заговориха за вероятните си планове за отпътуване. Джордж каза, че няма да вземе следващия полет, а Пеги заяви, че не знае как или кога ще замине от Хелзинки и точно сега й се иска просто да ходи, да усеща слънцето върху лицето си и да избягва затворените пространства, които биха й напомняли за миниподводницата, за задната седалка на колата или за претъпкания влак.

Двамата се спряха пред финландския национален театър. Спогледаха се с топли усмивки.

— Признавам си, че сгреших — каза Пеги. — Не мислех, че ще успееш.

— Благодаря — отвърна Джордж. — Приятно ми е да го чуя от някой с толкова по-голям опит и толкова по-възрастен.

Пеги беше изкушена да го повали по гръб, така както беше направила, когато се срещнаха за първи път. Но вместо това просто му подаде ръка.

— Лице на ангел и душа на дявол. Това е хубава комбинация и ти отива. Надявам се да се срещнем отново.

— Разбрахме се — усмихна се той.

Тя започна да се обръща настрани и спря.

— Когато го видиш — каза тя, — онзи тип, който неохотно ми позволи да се присъединя към вас, благодари му.

— Шефът на групата ли? — попита Джордж.

— Не. Майк. Той ми даде възможност да си възвърна част от загубеното.

— Ще му кажа — обеща Джордж.

Като се обърна към слънцето като мушица към пламък, Пеги се насочи надолу по пустата улица.