Огледален образ

65.

Вторник, 4:27 часа следобед, Санкт Петербург

След като се провряха между стачниците, Пеги и Джордж се вмъкнаха в тоалетните на Ермитажа и смениха дрехите, в които бяха облечени, с джинси, отпуснати ризи и маратонки „Найк“, които бяха много модни сред руските младежи. Напъхаха униформите си в раниците и тръгнаха хванати за ръка по широкото стълбище към първия етаж, където се намираше голямата колекция от западноевропейското изкуство на музея.

Една от скъпоценностите на тази колекция бе „Мадоната“ на Рафаело, нарисувана през 1502 година. Кръглата рисунка е с диаметър от 17,5 сантиметра, обградена с орнаментална златна рамка със същата ширина, и представлява Мадоната в синя дреха, седнала пред хълмиста долина, прегърнала пред гърдите си младенеца Исус.

Пеги и Джордж пристигнаха в залата малко преди времето, когато трябваше да дойде Волков. Пеги се правеше, че разглежда другите картини, но всъщност с крайчеца на окото си наблюдаваше платното на Рафаело. Джордж, който никога не беше виждал снимката на шпионина, държеше леко ръката й, а очите му се местеха от картина на картина. Понеже това не беше дланта на съпругата му, той се чувстваше донякъде виновен от това, че изпитва удоволствие от докосването на Пеги и топлината на пръстите й. Когато мислеше колко смъртоносно може да бъде нейното докосване, той изпитваше още по-голямо вълнение.

Точно в 4:29 часа ръката на Пеги се напрегна, макар че нищо в позата й не се промени. Джордж погледна към картината на Рафаело. Един мъж с ръст около метър и осемдесет и пет вървеше бавно по края на залата и се насочваше към картината. Беше облечен с отпуснати бели панталони, кафяви обувки и леко синьо яке. Когато той приближи картината, Пеги стисна ръката на Джордж по-силно. Руснакът пресече помещението и се насочи към дясната, а не лява страна на картината.

Пеги леко дръпна Джордж, двамата се обърнаха и бавно се насочиха към вратата. Тя сега го държеше под ръка с двете си ръце и като че ли се опираше на него. И през цялото време очите й оглеждаха помещението, но бавно, сякаш разглеждат картините и стените, за да не привлича внимание. Всички други хора, които се намираха тук, се движеха или разглеждаха картините, с изключение на един нисък мъж с измачкани кафяви панталони. Кръглото му лице не изглеждаше на място тук — като черен облак сред слънчев ден…

Пеги спря пред картината „Светото семейство“ на Рафаело. Тя посочи към Йосиф и Мария, като че ли разказва нещо.

— Има един мъж с кафяви панталони, който, изглежда, наблюдава Волков — прошепна тя.

— Аз видях само жената.

— Къде?

— Тя стои в съседната зала. Там, където са картините на Микеланджело. Чете пътеводителя си с лице насам.

Пеги се направи, че киха, за да може да се обърне настрани от картината. Видя жената, вперила очи в книгата, въпреки че държеше главата си твърде изправена и явно наблюдаваше Волков с периферното си зрение.

— Добър капан — каза Пеги. — Прикрили са двата изхода. Но това още не означава, че знаят кои сме.

— Може би затова и са изпратили Волков. Използват го за примамка. А той ти подаде знак, за да разбереш.

Мина минута и като погледна часовника си, Волков започна да се отдалечава от картината. Кръглоликият тръгна подир него, но жената се извърна само съвсем малко. Начинът, по който беше застанала, още й позволяваше да вижда помещението. Кръглоликият спря.

— Защо тя продължава да наблюдава? — зачуди се Пеги на глас, докато двамата с Джордж се насочиха към следващата картина.

— Може би нашият приятел Ронаш ни е описал.

— Възможно е. Хайде да се промъкнем покрай нея и да видим какво ще стане.

— Това е глупаво. Кой ще ни пази в гръб…

— Сами ще трябва да се пазим. Ти тръгни след Волков, а аз ще мина покрай жената. Ще се срещнем на гарата пред главния павилион. Ако някой от нас го закъса, другият ще се измъкне. Ясно?

— В никакъв случай.

Пеги отвори собствения си пътеводител.

— Виж какво — тихо, но твърдо заговори тя. — Някой от нас трябва да се измъкне и да докладва какво се е случило. Да опише тези хора и да ги отстрани. Не разбираш ли, че така трябва!

Джордж се замисли.

„Ето какво е разликата между защитника и агента. Единият е член на група, а другият — самотен вълк.“ В случая обаче самотният вълк имаше право.

— Добре. Съгласен.

Пеги вдигна очи от пътеводителя си и посочи към залата с картини на Микеланджело. Джордж кимна, погледна часовника си и я целуна набързо по бузата.

— Късмет — каза той и се насочи в посоката, в която бе тръгнал Волков.

Докато Джордж се приближаваше към кръглоликия, чувстваше нещо като взаимно привличане. Той бе вдигнал глава и търсеше Волков сред тълпата в галерията на Рафаело, оформена по същия начин като онази, която се намира във Ватикана. Когато мина покрай великолепните стенописи, не можа да види нито кръглоликия, нито Волков…

— Одну минуту, пожалуйста — каза някой зад гърба му. — Момент, моля.

Джордж се обърна и мускулите му се напрегнаха, когато видя да се приближава кръглоликият. Разбра думата „моля“ и видя насочения към него пръст на мъжа. Нямаше представа накъде може да тръгне разговорът им.

Той се усмихна любезно, когато изведнъж иззад гърба на кръглоликия се показа Волков. Беше свалил якето си и го държеше в ръка. Затова Джордж го беше изпуснал от погледа си. С едно бързо движение той го уви около врата на кръглоликия, докато гледаше към Джордж.

— Да те вземат дяволите, Погодин! — изкрещя Волков със зачервено от усилието лице.

Двама души от охраната се затичаха към него с притиснати до устните си радиостанции, по които викаха други на помощ.

— Бягай! — изръмжа Волков на Джордж.

Защитникът забърза обратно към залата на западноевропейското изкуство. Той погледна през рамо, за да види дали Пеги също ще се върне, и забеляза, че както партньорката му, така и другата жена бяха изчезнали. Когато погледна отново към Волков, Погодин вече беше извадил малък пистолет от вътрешния джоб на сакото си. Преди Джордж да се помръдне, Погодин беше насочил пистолета си и стреля към нападателя си.

Изстрелът беше само един, но руснакът падна първо на колене, а после по гръб и около него се образува локва кръв. Джордж бързо се обърна и като устоя на желанието да тръгне след Пеги, за да се увери, че нищо не й се е случило, се насочи към величественото Театрално стълбище и заслиза надолу.

Когато тръгваше, Джордж имаше усещането за още един чифт очи, които го гледаха изпод арката в южния край на галерията. Тренирани очи на човек от спецназ, остри и хищни като на ястреб…