Огледален образ

4.

Събота, 2:00 часа следобед, Брайтън Бийч

След като се вмъкна нелегално от Русия в Америка през 1989 година, красивият чернокос Йосиф Херман работеше в магазина за тестени изделия „Бестония“ в района на Брайтън Бийч в Бруклин. Тук той отговаряше за посипването на още топлото тесто със сол, сусам, чесън, лук, маково семе и други подправки. Работата в близост до пещта беше ужасна през лятото и приятна през зимата, но целогодишно му доставяше удоволствие със сравнителното си спокойствие. Работата тук не беше като в Русия.

Собственикът, Арнолд Белник, му се обади по интеркома.

— Херман, ела в канцеларията. Имам специална поръчка.

Когато и да чуеше това, жилавият тридесет и седем годишен московчанин вече не беше спокоен. Старите инстинкти и чувства се събуждаха. Появяваше се необходимостта да оживее, да успее, да послужи на страната си. Това бяха умения, придобити през десетте години работа за КГБ, преди да бъде изпратен тук.

Като захвърли престилката си в ъгъла и предаде работата си на по-малкия син на Белник, Херман се затича по скърцащото старо стълбище, като прескачаше по две стъпала. Влезе направо в канцеларията, осветена от флуоресцентната настолна лампа, както и от лъча, който се процеждаше през мръсния прозорец. Той затвори вратата, заключи я и после застана пред възрастния човек зад бюрото.

Белник го погледна през облака цигарен дим.

— Ето. — Той подаде на Херман един лист.

Херман го погледна и го върна на Белник. Закръгленият, оплешивяващ мъж го постави в пепелника, докосна края му с пламъка на запалката си и го подпали. После изсипа изгорялото на пода и го стъпка с обувката, докато го превърна в пепел.

— Някакви въпроси?

— Да. Ще трябва ли да се крия после?

— Не — каза Белник. — Даже и да те наблюдават, няма причина някой да те свърже със събитието.

Херман кимна. Беше ходил и преди до мястото на шосе „Форест“ във „Вали Стрийм“, след като бе убил един чеченски бунтовник, дошъл да събира средства за отцепването на страната си. Това беше тайна квартира, използвана от руската мафия за своите хора. Оттам имаше само петнадесет минути път с кола до международното летище „Кенеди“ или двадесет минути до пристанището. Във всеки случай, ако станеше горещо, оттам беше съвсем лесно да се измъкнат хора от страната. Иначе, ако всичко си беше наред, той можеше да се върне в Брайтън Бийч и в „Бестония“.

Херман отиде до шкафа в ъгъла, отмести фалшивото му дъно и бръкна вътре. И съвсем спокойно, като че ли взимаше сол или маково семе, започна да измъква нещата, които щяха да му потрябват.