Огледален образ

59.

Вторник, 10:51 часа вечерта, Хабаровск

Войниците от частите със специално предназначение бяха обучени да вършат много неща с едно важно оръжие — лопата. Бяха оставяни в заключена стая с бясно куче само с лопата в ръка. Заповядваха им да секат дърва с нея. Понякога трябваше да копаят окопи в замръзналата земя. При това достатъчно дълбоки окопи, в които да могат да легнат. В определено време след това по полето пускаха танкове и войниците, които не бяха се скрили достатъчно надълбоко, биваха премазвани от машините.

С помощта на Лиз Гордън, полковник Скуайърс бе изучавал специално методите за обучение на спецназ и търсил в тях онова, което правеше войниците им толкова издръжливи и гъвкави. Не бе успял да приложи всички в работата със своите хора. Пентагонът никога не би позволил прилагането на някои от тях, въпреки че имаше офицери, които с удоволствие биха ги използвали. Като например боя на войници. И все пак той бе приспособил много от методите им, включително най-добрите — умението им да си създават прикритие в много кратък период от време и да се маскират в най-невероятни места.

Когато бе научил за войниците, поставени по покривите на вагоните, той разбра, че те ще наблюдават върховете на дърветата, скалите, камъните и преспите по пътя. Знаеше също и че някой в локомотива ще следи релсите за експлозиви или други боклуци. Но също така знаеше, че трябва да се вмъкне незабелязано под влака и най-доброто място да се скрие, е между самите релси.

Лъчът на прожектора поставен отпред на локомотива щеше да бъде слаб и размазан и войниците щяха да наблюдават самите релси. Затова той се чувстваше на сигурно място в дупката между две от старите сухи траверси, която бе изкопал предварително и където лежеше по гръб. Бе накарал Грей да покрие него и торбата с експлозив C-4 със сняг, като остави един отвор не по-широк от човешка ръка, за да може да диша. След като затрупа и Нюмайър наблизо, Грей се скри зад един камък доста далеч от линията. Когато Скуайърс и Нюмайър откачеха двата вагона и започнеха фойерверките, Грей щеше да се приближи до своята цел — локомотива.

Скуайърс чу, а после и усети шумното приближаване на влака. Не беше нервен. Намираше се под повърхността на релсите, където даже и снегоринът, ако имаше такъв прикачен отпред на локомотива, нямаше да докосне снега отгоре му. Вълнуваше се единствено от мисълта, че машинистът може да види дървото твърде рано или да не го види изобщо и да се сблъска с него. В последния случай влакът не само щеше да катастрофира, но и колелата му щяха да бутнат дървото напред и отгоре му, и в такъв случай той щеше да остане като „заровен пън“.

Нищо подобно не се случи. Но когато влакът спря и Скуайърс успя да изрови малка дупка в снега пред очите си, той видя, че се намира под тендера с въглища. Това беше с един вагон напред от мястото, където се надяваше да бъде.

„Е, поне камуфлажът успя“ — помисли той, докато отстраняваше внимателно снега отгоре си. Имаше нещо много вярно в мисълта, че обикновено руските войски губят, когато им бъде приложена собствената им тактика. Също както навремето Распутин е бил убит от царедворците, а царят от революционерите.

Когато се освободи от снега, Скуайърс чу викове. Въпреки факта, че буквално всеки сантиметър от тялото му бе покрит с дрехите, изработени от термовлакна, студът като че ли изглеждаше по-силен поради тъмнината, която го обгръщаше.

Още щом се откри, той чу скърцането на ботуши по снега. То бе последвано от светлината на фенери, които образуваха розови петна в снега и осветиха в кървави цветове тъмнината под влака.

След като постави внимателно раницата върху корема си, Скуайърс започна да се промъква по гръб извън дупката и покрай релсата към първия вагон. Войниците се движеха вдясно от него и той спря за миг, за да разкопчее лентата, която придържаше оръжието му до бедрото. Въпреки че Скуайърс нямаше желание да предизвиква международен инцидент, би предпочел по-скоро във вестниците да гръмнат заглавия за негова грешка и неправилно поведение, отколкото за смъртта му сред замръзналите равнини на Сибир.

Придвижването на Скуайърс приключи бързо и той вече се намираше под съединението между въглищния тендер и първия вагон, когато руските войници стигнаха до падналото дърво. И това, въпреки че буташе с раменете си пряспа сняг и трябваше да се прехвърля отгоре й. Като отвори раницата, защитникът извади C-4 и го притисна здраво върху метала, от който започнаха да падат парчета влажна ръжда. Когато експлозивът бе поставен сигурно, той измъкна таймера с диаметър от седем сантиметра и със силен натиск вкара положителния и отрицателния полюс в експлозива. Под клавишчетата с цифри имаше два бутона и той натисна онзи, който се намираше отляво. Това включваше уреда. Скуайърс използва клавиатурата, за да набере времето. Щеше да зададе един час. След като набра 60:00:00, той натисна и десния бутон, за да го запомни уреда. После отново натисна левия и десния бутон последователно и с това започна обратното отчитане на времето.

Скуайърс се отблъсна с крака от твърдия сняг и бързо изпълзя до средата на първия вагон. Чу отгоре си стъпки, които се насочваха вдясно. Рязкото спиране на влака трябва да беше съборило товара и сега го подреждаха. Той се промъкна още няколко метра напред, спря точно в края на вагона и сложи и там експлозив. Измъкна таймера и повтори процедурата, която щеше да накара този по-голям заряд да се взриви. Като се придвижи под втория вагон, Скуайърс го зареди с третото парче експлозив и таймер.

Когато приключи, той си позволи да въздъхне дълго и дълбоко. Повдигна глава, погледна над гърдите си към началото на влака и видя, че мъжете почти са отстранили дървото. Нямаше много време.

Изплъзна се изпод раницата си и я бутна надясно, докато самият той се плъзна наляво. Когато беше извън релсите, се обърна по корем и остана легнал в дългата тъмна сянка на влака. Погледна светещия циферблат на часовника си и остана доволен от бързината, с която бе осъществена тази операция. Знаеше, че ако трябваше да направи същото в базата „Андрюс“ на тренировка, то щеше да му отнеме поне десет до двадесет процента повече време. Нямаше никаква представа защо се получава така. Но в действителна ситуация винаги се действаше по-бързо.

Погледна пак към първия вагон и като се повдигна на лакти, се насочи към тендера с въглища. После започна да бута снега встрани. Това беше сигнал за Нюмайър да започне да се измъква. Редникът трепереше и беше покрил устата си с яката, за да не му тракат зъбите. Щом Нюмайър се обърна по корем, Скуайърс го потупа по рамото. Той се беше заровил с 9-милиметровата си „Берета“ върху гърдите и сега я закопча в кобура.

Нюмайър знаеше какво да прави и затова Скуайърс запълзя обратно към позицията си до втория вагон.

Това беше нещо, което би искал да избегне. Но както един войник от спецназ би могъл да действа без сън седемдесет и два часа, един израелски войник от парашутните командоси на „Саярет цанханим“ можеше да се приземи върху гърба на бягаща камила, а и както сам бе видял с очите си, един офицер от кралската гвардия на Оман би могъл да убие човек с игла за шапка, Скуайърс знаеше, че няма войник в света, който да може да импровизира така, както го правеха хората от „Защитник“. Това беше хубавото на екипа му и затова те толкова точно отговаряха на нуждите на оперативния център за бързо и тайно разрешаване на кризисни ситуации.

Скуайърс погледна детонатора на колана си, постави компактната си респираторна маска и измъкна гранатата със задушлив газ от левия джоб на бедрото си. Плъзна пръстена на гранатата върху десния си палец, като все още държеше осигурителния щифт. После измъкна от джоба си и гранатата М54 със сълзотворен газ и я постави в лявата си ръка, с пръстен, прекаран върху показалеца. Когато Нюмайър завърши същата процедура, двамата мъже се изправиха бавно в сянката и застанаха в близост отдясно на прозорците на първия и втория вагон.