Огледален образ

60.

Вторник, 7:53 часа сутринта, Вашингтон

— Добре де, какво става с него?

Худ мислеше точно това, което току-що каза Хърбърт.

Вече от няколко минути всички в кабинета му мълчаха, а той си повтаряше наум разговора с Орлов и се опитваше да се увери, че не е дал на руснака нищо, което би могъл да използва против хората от „Защитник“. Орлов така или иначе вече знаеше за двете групи и защо те са там. Худ беше убеден все пак, че разговорът е бил проведен, за да се реши как да се избегне кризата. Орлов би могъл много преди това да използва положението си в Русия, за да се издигне, ако това е била неговата цел. Искаше му се да вярва, че космонавтът е също толкова хуманист, колкото и патриот.

„Но синът му командва влака — напомни си Худ. — И това би трябвало да натежи при вземането на мъдро решение.“

Когато телефонът на Худ бипна, всички в стаята подскочиха. Той натисна бутона на микрофона и отговори.

— Връзка със „Защитник“. Хонда — каза Бъг Бенет.

— Свържи ме — отговори Худ. — И моля те, подай на екрана на компютъра картата на мисията. Ако генерал Орлов поиска да се свърже с нас междувременно, прекъсни ни.

Докато говореше, директорът бутна телефона до края на бюрото си към Майк Роджърс. Генералът изглеждаше благодарен за жеста.

Гласът на Хонда се чу по секретната линия силен и изненадващо ясен.

— Редник Хонда докладва съгласно заповедта.

— Говори генерал Роджърс. Давай, редник.

— Мостът, който се явява нашата цел, се вижда, а снеговалежът намалява. Трима от защитниците са налице на координати 9518–828 за обезопасяване на пътя за изтегляне. Трима защитници са при влака, координати 6987–572. Подполковникът планира да зареди влака със C-4, да изкара всички пътници навън, като използва дим и сълзотворен газ, да задвижи влака и да го остави да се взриви някъде по-нататък по пътя. Опасява се да не би някой шрапнел от парната машина да рани някого. Ще се присъедини към нас в точката на изтегляне след неутрализирането на целта.

Худ погледна екрана на компютъра. Разстоянията бяха големи, но можеха да бъдат преодолени.

— Редник — обади се Роджърс. — Руснаците показват ли някакви признаци на предаване?

— Не ги виждаме. Подполковникът свали едно дърво върху релсите. Това чухме. После чухме идването на влака, звука от спирачките и спирането му. Но оттук не можем да го видим.

— Има ли стрелба?

— Не.

— Ако бъде необходимо да се предаде заповед на екип „Бета“, може ли това да бъде направено?

— Само ако някой от нас се върне. Те няма да отговорят на радиоповикване. Сър, трябва да настигна другите, но ще се опитам да ви осведомявам за всичко, което става.

Роджърс му благодари и му пожела успех, докато Худ бипна на Бенет по втората линия. Той поиска от него снимките от ежеминутното наблюдение да бъдат препращани към неговия принтер едновременно с получаването им от НРС. И Роджърс, и Хърбърт се насочиха към принтера върху бюрото на Худ, за да чакат идването на копията.

След миг лицето на Орлов се появи на монитора на компютъра. Изглеждаше по-разтревожен отпреди и Худ тайно направи знак на Лиз да се приближи. Тя застана отстрани, така че да не влиза в обхвата на камерата, но да може да вижда лицето на Орлов.

— Извинете за забавянето. Казах на радиста да спрат влака и да извика сина ми на телефона, но в същия момент линията прекъсна. Честно казано, не знам какво се е случило.

— Разбрах, че хората от моя екип са повалили върху релсите дърво. Но не вярвам влакът да се е блъснал в него.

— Тогава може би моята заповед е била предадена навреме — каза Орлов.

Худ видя, че генералът навежда глава.

— Никита се обажда — каза той. — Господа, ще се свържа с вас отново.

Картината примигна и изчезна, а Худ се обърна към Лиз:

— Какво е твоето впечатление?

— Твърди очи, малко приглушен глас, приведени рамене — заговори тя. — Изглежда като човек, който казва истината, но му е трудно да я понесе.

— Така ми се стори и на мен — усмихна се Худ. — Благодаря ти, Лиз.

Тя отвърна на усмивката му:

— Няма защо.

Тогава принтерът започна да бръмчи и когато Роджърс и Хърбърт се вгледаха внимателно в първата снимка, която се появи, те изведнъж се сториха на Худ също така разтревожени, както и Орлов преди миг.