Огледален образ

69.

Вторник, 11:55 часа през нощта, Хабаровск

Оставаха две минути до мига, когато Скуайърс беше планирал да спре влака, когато руският офицер се обади:

— Цигара?

Защитниците стояха в кабината на локомотива и прибираха оръжието си и Скуайърс погледна надолу.

— Ние не пушим — каза командирът на „Защитник“. — Такава е новата войска. Ти нямаш ли си цигари?

Руснакът не разбра.

— Цигара? — отново каза той. Използва брадата си, за да покаже към левия джоб на куртката си.

Скуайърс бе погледнал през прозореца, защото влакът навлизаше в плавен завой. Той свали очилата за нощно виждане върху очите си.

— Нюмайър, я виж дали не можеш да помогнеш на този човек.

— Слушам.

Като остави ранения сержант Грей в ъгъла, Нюмайър се наведе над руснака. Бръкна в джоба на офицера и измъкна смачкана кожена кесия с тютюн, стегната с ластик. Под ластика беше пъхната стоманена запалка с инициали на кирилица и гравиран портрет на Сталин.

— Трябва да е антика — каза Нюмайър, като се вглеждаше в гравюрата на слабата светлина в кабината.

После Нюмайър отвори кесията, намери няколко увити цигари и извади една. Никита изплези език и Нюмайър постави цигарата в края му. Руснакът дръпна цигарата между устните си и вдъхна дима, когато Нюмайър му подаде огън от запалката.

После американецът затвори капачката на запалката и стегна кесията с ластика.

Никита изпускаше гъсти кълба дим от ноздрите си. Нюмайър се наведе, за да постави всичко на място в джоба. Докато защитникът беше наведен над пленника, Никита изведнъж се прегъна рязко напред и удари с челото си Нюмайър в главата.

Войникът падна назад със стон и изпусна кесията. Руснакът седна, сграбчи я и я хвърли между лостовете на спирачката. Тогава, докато Нюмайър се пресягаше да ги извади оттам, Никита бързо дръпна железния лост.

Кожената кесия и запалката, която баща му беше подарил, попаднаха между зъбните колела и ги блокираха. Лостът повече не можеше да се помръдне в обратната посока.

— Мамка му! — извика Скуайърс, когато Нюмайър падна назад и се задържа за ръката му.

Руският офицер се примъкна до лоста на спирачката и се опита да го дръпне в обратна посока, но той бе заклинил.

— Мамка му! — извика и той.

Тогава Скуайърс погледна назад. Премести поглед от унилото изражение на леко раздалечените очи на руснака към Нюмайър. Редникът изобщо не обръщаше внимание на болката в главата си, където вече се надигаше голяма цицина. Той натискаше с коляното си гърдите на руснака и гледаше виновно.

— Много съжалявам, сър.

„Е, добре де, дяволите да го вземат! — помисли Скуайърс. — Това руско копеле направи онова, което беше длъжно, и го направи добре!“

Но сега влакът се движеше бързо и увеличаваше скоростта си, след като излезе от завоя и се насочи към моста. Нямаше време да вдигнат Грей и руснака и да скочат, преди да стигнат до него. Пък и имаха само две минути до момента, когато локомотивът щеше да престане да съществува.

Скуайърс скочи назад към прозореца и погледна към линията. На хоризонта видя нещо, което приличаше на тялото на голям скакалец, защото с очилата си го виждаше в зелено. Явно това беше летателният апарат за изтеглянето им, макар че не приличаше на нито един от хеликоптерите, които някога беше виждал. Веднага разбра, че е от типа „слабо забележими“ поради формата и цвета му. Почувства се поласкан. Дори Муамар Кадафи не е бил глезен с дебют на самолет „Стелт“, въпреки че те всички бяха поставени в готовност, когато Рейгън и Уинбъргър пресякоха неговата „смъртоносна линия“ в залива Сидра и събраха очите на Триполи през 1986 година.

Хеликоптерът идваше към тях бързо и летеше ниско. Снеговалежът бе спрял напълно, видимостта беше добра и вероятно пилотът скоро щеше да разбере, че влакът няма да може да спре. Въпросът беше дали ще имат достатъчно време да ги измъкнат по някакъв друг начин.

— Нюмайър — извика Скуайърс. — Помогни на Грей да се качи върху покрива. Оттам ще се измъкваме.

— Слушам.

Като се надигна от руснака, Нюмайър избягна странно втренчения му поглед и се надвеси над Грей. После приклекна и внимателно помогна на сержанта да се облегне на рамото му. Раненият се стараеше да се държи здраво, докато Нюмайър се изправяше. После редникът погледна тревожно, когато Скуайърс подпря руснака върху гърдите си.

— Тръгвай! — каза Скуайърс на Нюмайър и показа с глава към вратата. — Аз ще се оправя.

Нюмайър неохотно ритна вратата, стъпи на перваза на прозореца и внимателно помогна на Грей да се изкачи върху плоския покрив на кабината.

Като сграбчи руснака за косата, Скуайърс посегна назад, развърза каиша, с който го беше приковал за пода, омота го здраво около китките на ръцете му и го дръпна към вратата.