Огледален образ

1.

Събота, 10:00 часа сутринта, Москва

Високата мощна фигура на министъра на вътрешните работи Николай Павлович Догин седеше зад бюрото от вековен дъб в кабинета му в Кремъл. В центъра на тежкото, потъмняло от годините бюро имаше компютър. Вдясно беше черният телефон, а вляво бе поставена в малка рамка снимка на родителите му. През средата й минаваше пукнатина, останала от времето на войната, когато баща му бе я носил сгъната в джоба на гимнастьорката.

Сребристосивата коса на Догин бе сресана назад. Бузите му бяха хлътнали, а в тъмните му очи личеше умора. Кафявият костюм, купен от ГУМ, беше поизмачкан, а светлокафявите обувки — поизносени с онази внимателно спазвана небрежност, която му бе служила толкова добре през годините.

„Но не и през тази седмица“ — помисли си мрачно той.

За първи път през тридесетгодишната му обществена дейност образът на „човек от народа“ не му бе послужил. С характерната си енергия той бе уверил хората в своя национализъм, който казваха, че толкова много желаят. Бе прокламирал възстановяването на гордостта на военните и показал недоверието си към старите врагове. Но народът не го послуша.

Естествено, Догин знаеше защо. Съперникът му — Кирил Жанин — им бе показал в пробитата си мрежа златната рибка от древната приказка. Онази, която щяла да превърне мечтите на всеки в действителност — капитализъм.

Докато чакаше сътрудника си, Догин не гледаше към седмината мъже, седнали пред него. Тъмните му очи бяха насочени към стените, към историята на успехите на тоталитаризма.

Както бюрото му, и стените носеха върху себе си историята. Те бяха покрити с карти в красиво оформени рамки. Някои от тях бяха стари — от векове. Карти на Русия, управлявана от различните царе — още от времето на Иван Грозни. Изморените очи на Догин ги обхванаха. От избелелия пергамент, за който легендата говореше, че е изрисуван с кръвта на тевтонски рицари, до платнената карта на Кремъл, намерена зашита в крачола на убит немски войник.

„Светът, какъвто беше“ — помисли той, когато очите му се спряха върху картата на Съветския съюз, която Герман Титов бе носил със себе си в космоса през 1961 година. — „И какъвто ще бъде.“

Седмината мъже, седнали по канапетата и креслата, също бяха засегнати от времето. Повечето от тях бяха над петдесетте, а някои и над шестдесетгодишни. Едни бяха с костюми, а други с униформи. Никой не говореше. Тишината бе нарушавана само от тихото бръмчене на вентилатора в задната част на компютъра и най-после от леко почукване по вратата.

— Влез.

Догин усети как сърцето му трепна, когато младият мъж влезе. В очите на младежа имаше дълбока тъга и Догин разбра какво означаваше това.

— Е? — попита все пак Догин.

— Съжалявам — тихо отвърна младежът, — но е вярно. Лично проверих резултатите.

Догин кимна:

— Благодаря.

— Да започна ли подготовката?

Догин кимна отново и младият мъж излезе от кабинета, като затвори тихо вратата.

Сега Догин погледна към останалите мъже. Както и неговото, техните изражения не бяха се променили.

— Това не беше неочаквано — заговори министърът на вътрешните работи. Той премести снимката на родителите си по-наблизо и я погали с пръсти. Като че ли говореше на тях: — Министърът на външните работи Жанин спечели изборите. Такива са времената. Всички се радват на свободата. Но това е свобода без всякаква отговорност. Безумна свобода — един опасен експеримент. Русия избра президент, който иска да създаде нова валута, да подчини икономиката ни само на онова, което ще можем да продаваме в чужбина. Да елиминира черния пазар, като направи стоките, които може да се купят с рубли, почти безсмислени. Да премахне политическите си съперници, като направи невъзможен достъпа им до външните пазари. Да отстрани военните като противник, като плаща на генералите достатъчно пари, за да служат на неговата политика, вместо да защищават матушка Русия. „Както Германия и Япония — казва ни той, — една икономически силна Русия няма защо да се бои от врагове.“ — Очите на Догин потъмняха, докато гледаше образа на баща си. — От седемдесет години насам ние не сме се страхували от врагове. Сталин не управляваше само Русия. Той управляваше света! Името му произлиза от сталь — стомана. Нашият народ също беше такъв тогава — от стомана. И се подчиняваше на силата. А сега? Сега търси удобствата и се подчинява на безочието и празните обещания.

— Добре дошъл в демокрацията, скъпи Николай Павлович — обади се генерал Виктор Малик, мъж с широки гърди и гръмовен глас. — Добре дошъл в света, в който НАТО може да ухажва Чехия, Унгария, Полша и останалите страни от Варшавския договор и да ги кани да се присъединят към него, без даже и да ни попитат.

Заместник-министърът на финансите Евгений Гровлев се наведе напред и подпря брадичката си с юмруци.

— Трябва да внимаваме и да не прибързваме — каза той. — Реформите на Жанин няма да станат толкова скоро. Хората ще се отдръпнат от него даже по-бързо, отколкото от Горбачов и Елцин.

— Моят съперник е млад, но не е глупав — отвърна Догин. — Той не би давал обещания, ако нямаше вече сигурни договори. А когато започне да ги изпълнява, германците и японците ще получат онова, което не успяха да постигнат през Втората световна война. Съединените щати ще притежават всичко, което не успяха да получат по време на студената война. По един или друг начин те ще завладеят матушка Русия.

Догин погледна една от картите: онази на Русия и Източна Европа, която бе показана на екрана на монитора му. Той натисна един от клавишите и Източна Европа стана по-голяма.

Русия изчезна.

— Едно натискане на бутона, и нас ни няма — продължи той.

— Само поради бездействието ни — подкрепи го дългунестият Гровлев.

— Да — съгласи се Догин. — Заради нашето бездействие. — В стаята настъпи напрегната тишина и той избърса потта върху горната си устна с кърпата. — Народът ни забрави недоверието си към чужденците заради обещанията им за богатства и благополучие. Но ние ще им покажем, че не това е начинът. — Той огледа мъжете в стаята. — Фактът, че вие или вашите кандидати не спечелиха изборите, доказва колко се е объркал нашият народ. Но пък фактът, че сте тук тази сутрин, доказва, че искате да бъде направено нещо по този въпрос.

— Така е — каза генерал Малик, докато подръпваше с пръст яката около врата си. — Ние имаме доверие в твоите възможности. Ти беше строг кмет на Москва и достоен член на Политбюро. Но на първата среща ти ни каза твърде малко за онова, което си намислил за в случай, че старата гвардия не успее да си възвърне Кремъл. Е, тя не успя. И сега ми се иска да чуя някои подробности.

— Също и аз — намеси се генералът от военновъздушните сили Бокий. Сивите му очи блестяха под надвисналите вежди. — Всеки от нас би могъл да оглави опозицията. Защо трябва да подкрепим теб? Ти ни обеща съвместни действия с Украйна. Но ние виждаме само някакви дребни маневри на пехотата в близост до границата, които Жанин също одобри на бърза ръка. Дори и да се проведат съвместни маневри, какво ще докаже това? Че бившите съветски братя са се сближили. Е, Западът ще трепне за малко. А как ще помогне това за възстановяването на Русия? Ако ще те подкрепяме, ние трябва да знаем подробностите.

Догин погледна генерала. Бузите на Бокий се бяха зачервили, а двойната му гуша — полилавяла. Министърът знаеше, че ако им каже подробностите, повечето от тях ще хукнат подир Малик, а някои даже ще се присъединят към Жанин.

Той огледа внимателно всеки един от мъжете. По лицата на някои от тях видя убеденост и твърдост, но по други, особено тези на Малик и Гровлев, се четеше не само интерес, но и страх. Тяхното колебание го ядоса, защото всъщност той единствен им предлагаше спасението на Русия. Но остана външно спокоен.

— Искате подробности? — попита Догин.

Той набра някаква команда на клавиатурата на компютъра, а после извъртя монитора така, че да го виждат седмината мъже. Докато хард дискът бръмчеше леко, министърът на вътрешните работи погледна лицето на баща си на снимката. Старият Догин бе награждаван много пъти по време на войната и след това беше един от най-верните телохранители на Сталин. Той веднъж бе казал на сина си, че по време на войната се е научил да носи със себе си едно нещо — родното знаме. Където и да е бил, при каквито и обстоятелства, в каквато и опасност да се е намирал, той винаги го е имал при себе си като приятел и съюзник.

Когато шумът от диска спря, Догин и петима от останалите мъже се изправиха мълчаливо. Малик и Гровлев си размениха недоумяващи погледи, но после също бавно станаха. Генералите отдадоха чест.

— Ето така съм решил да възстановя Русия — каза Догин. Той заобиколи бюрото и показа картината, която изпълваше екрана на монитора — жълта петолъчка, сърп и чук на червен фон — старото съветско знаме. — Ще припомня на народа неговия дълг. Патриотите няма да се поколебаят да направят необходимото, независимо от начина и цената, която ще трябва да заплатим.

Мъжете седнаха, с изключение на Гровлев.

— Ние всички сме патриоти — заговори финансовият министър. — Но аз не обичам театралниченето. Ако ще трябва да поверя ресурсите си в твоите ръце, искам да знам как те ще бъдат използвани. За преврат? За втора революция? Толкова ли не ни вярваш, че не искаш да ни кажеш повече, Николай Павлович?

Догин изгледа Гровлев. Не можеше да му каже всичко за военните си планове или пък за връзките си с руската мафия. Повечето от руснаците все още го мислеха за прост селянин без поглед върху света. Ако чуеше плановете му, Гровлев би могъл да се отдръпне или даже да реши да подкрепи Жанин.

— Да, господин министре, не ти вярвам — каза Догин.

Гровлев се вцепени.

— И от въпросите ти е очевидно, че ти също не ми вярваш. Аз имам намерение да спечеля доверието ти с дела и ти можеш да направиш същото. Жанин знае кои са неговите врагове, а сега има на своя страна силата на президентството. Той може да ти предложи длъжност, която да те съблазни. И може да ти се наложи да работиш против мен. Затова ще трябва да те помоля да имаш търпение през следващите седемдесет и два часа.

— Защо седемдесет и два часа? — попита младият синеок заместник-директор в Държавна сигурност Скулин.

— Защото толкова време е необходимо на моя оперативен център, за да започне да действа.

Скулин се вцепени:

— След седемдесет и два часа? Да не би да е онзи в Санкт Петербург?

Догин кимна рязко.

— Вие ли командвате онова нещо? — Скулин въздъхна и останалите мъже го погледнаха. — Моите искрени поздравления, Николай Павлович. Та вие държите целия свят в ръцете си!

— Почти буквално — ухили се Догин. — Точно както генералният секретар, другарят Сталин.

— Извинявайте — прекъсна го Гровлев. — Аз май пак съм извън играта. Министър Догин, какво е точно това „нещо“, което вие командвате?

— Оперативният център в Санкт Петербург — отвърна Догин. — Най-сложното съоръжение за наблюдение и комуникации в Русия. С него ние можем да имаме всичко: от сателитно наблюдение на всяка точка от света до електронна комуникация. Центърът си има и собствен контингент за действия, когато бъде необходима „хирургическа намеса“.

Гровлев изглеждаше объркан:

— Да не говорите за телевизионното студио в Ермитажа?

— Да — отговори Догин. — То е прикритие, Гровлев. Вашето министерство одобри финансирането за фасадата на оперативния център — работещо телевизионно студио. Но парите за подземния комплекс дойдоха от моето ведомство. И средствата за него продължават да бъдат отпускани от Министерството на вътрешните работи. — Догин се удари с пръст в гърдите. — От мен.

Гровлев седна на мястото си.

— Значи сте планирали тази операция отпреди.

— От близо две години. Започваме в понеделник през нощта.

— Този център — намеси се Бокий — ще бъде вашият команден пост за нещо много по-голямо от обикновено шпиониране на Жанин през тези седемдесет и два часа…

— Много повече от шпиониране — потвърди Догин.

— Тогава кажете ни за какво — изпъшка Гровлев. — Искате от нас да сътрудничим, но вие не ни се доверявате!

Догин заговори благоговейно:

— Вие искате да ви се доверя ли, господин министре? Добре тогава. През изминалите шест месеца моят човек в оперативния център използва персонала и електронната апаратура, която вече бяхме инсталирали, за да наблюдава всичките ми потенциални съюзници, както и моите съперници. Ние събрахме доста много информация за подкупи, връзки и… — Той погледна към Гровлев. — Необикновени лични интереси. Ще се радвам да споделя тази информация с всички вас заедно или поотделно сега или по-късно.

Някои от мъжете се размърдаха неспокойно по местата си. А Гровлев остана като вкаменен.

— Мръсник! — изръмжа той.

— Да — каза Догин. — Такъв съм. Мръсник, който ще си свърши работата. — Министърът на вътрешните работи надзърна часовника си, после отиде до Гровлев и го погледна в потъмнелите очи. — Сега трябва да тръгвам, министре. Имам среща с президента. Трябва да му поднеса поздравления, да му дам да подпише някои документи. Но до дванадесет часа ти сам ще можеш да прецениш дали работя напусто или… — Той посочи флага върху екрана на монитора. — Или заради това.

Като кимна на притихналите мъже, министър Догин напусна кабинета. С тичащия по петите му сътрудник той забърза към колата, която щеше да го закара при Жанин и после да го върне тук. А след като заключи вратата и остане сам в кабинета си, щеше да се обади, за да задвижи събитията, които да променят света.