Онзи, който убие дракона

14

Бекстрьом бе посветил предобеда на намерението си да въведе ред в разследването, което колегите му вече почти бяха окончателно оплескали. При това се чувстваше значително по-добре от доста време насам, понеже възприемчивите му ноздри имаха възможността през цялото време да долавят райското ухание на пресни бутерки с много сирене и масло.

Онези, дето си следят теглото, да ме целунат отзад, мислеше си Бекстрьом. Общо взето, можеш да си хапваш като нормален човек, стига да не смесваш с питиета. После правиш пауза, постиш, поркаш на корем, за да изплакнеш всички кръвоносни съдове, и си като нов.

Едва бе чукнало 11, когато коремът му закъркори по онзи приятен, добре познат начин, който му подсказваше, че е крайно време да се подкрепи.

Ето защо слезе в столовата, за да може най-спокойно да подреди балансиран обяд в хармония с личните си наблюдения и изводи.

Най-напред се спря пред салатения бар, сипа си спретната купчинка сурови настъргани моркови, няколко ивички краставица и резенчета домат. Избягваше както лосовите, така и заешките изпражнения, а личинки явно нямаха, макар вкусът им да беше почти като на човешката храна единствения път, когато ги бе пробвал. След това подуши различните канички с олио и дресинги и най-сетне реши. Нека да е сос „Роуд Айланд“, помисли си Бекстрьом. От опит знаеше, че той е абсолютно ядивен. Дори имаше навика да си го купува бутилиран за вкъщи, за да полива собственоръчно направените си хамбургери с много сирене и майонеза.

На бара с ястията дълго се колеба между месото на деня: шницел с печени картофи, краставица и сметанов сос, пастата на деня: карбонара със запържен бекон и суров жълтък, и рибата на деня: запечена писия с варени картофи и майонеза с краставички. Силният му и несломим характер надделя, та избра рибата, макар че риба май ядяха основно гейовете, лесбитата и сектантите. Все пак може би си струва да се пробва, помисли си Бекстрьом, който внезапно се почувства спокоен и възвисен.

Оставаше напитката към ястието: обикновена вода, сок, минерална вода или лека бира? Нека да е лека бира като семпъл и логичен компромис за цялото въздържание, което още на този етап така убедително бе доказал. При това вкусът ѝ бе толкова отчайващ, че очевидно можеше да се брои за здравословна напитка.

След четвърт час приключи. Оставаше само кафето и беше крайно време да отпразнува триумфа си с малко мазаринче. Може би и една още по-мъничка тъй наречена прахосмукачка от зелен марципан, топната в шоколад.

Умереност, Бекстрьом, умереност, помисли си той и се отказа от прахосмукачката с почти стоическо спокойствие. Ограничи се до самотен мазарин в малката си чинийка, взе кафето и отиде да седне в по-отдалечен ъгъл, за да може да довърши пестеливия си обяд необезпокояван.